Какво те кара да кажеш, че някой може или не може да прави нещо, щом този някой не може да бъде докоснат, видян, вкусен, помирисан или чут?Ок, имаме въображаема пица. Защо това, че не мога да я докосна, вкуся, помириша...
Как може нещо да знае, щом не може да бъде видяно, докоснато, опитано,помирисано, чуто?Защото знам...
Нищо не кара никого. Това е неточна мисъл, която не се отнася до нищо реално, мисъл, която се е появявала отново и отново хиляди пъти. Няма такъв някой, за когото такова твърдение, че "може или не може да прави нещо" се отнася.Какво те кара да кажеш, че някой може или не може да прави нещо, щом този някой не може да бъде докоснат, видян, вкусен, помирисан или чут?
Не, нещото, което не може да бъде видяно, докоснато, опитано, помирисано, чуто, не може да знае, не може и да не знае, именно защото не съществува. Това също е мисъл, която не се отнася до нищо реално.Как може нещо да знае, щом не може да бъде видяно, докоснато, опитано,помирисано, чуто?
Какво те кара да кажеш, че знанието може да прави нещо, щом не може да бъде пипнато, видяно, чуто, докосната или помирисано?
Не е нищо особено, даже е доста обикновено. Очакванията бяха доста снижени, но въпреки това в книгата за Несъществуващата Порта бяха изброени доста силни реакции, смях, чувство за лекота.. Е, няма такова нещо, освен може би малко облекчение, но не е и необходимо да има. Може би е необходимо да се осъзнае отново и отново в различни ситуации за да се доразплетат стари възли. Всъщност иронично сякаш самото търсене причиняваше по-силни реакции от самото намиране. Сега има усещането, че никой не е постигнал нищо, което си е и самата истина. Но пък отношението към нещата е различно. Ето, днес например имаше тягостно настроение, нещо, което принципно би било проблем, нещо, от което трябва да се отървеш.. е, сега не беше така.. просто тягостното настроение си беше там и се застоя, но нямаше обвинение, отговорност, нямаше отчаяност, нямаше някого, на когото да му е тягостно, нито някого, който да трябва да го промени. Чрез тази промяна тягостното си остана тягостно, а не се превърна в страдание.Какво е да откриеш, че няма миро?
За абсолютно нищо. Просто защото няма някой, който да може да бъде отговорен. Това е наистина много облекчаващо. По този начин отпадат и доста дилеми правилна ли е била една постъпка или е била грешка, осъждане, самобичуване. Всякакви истории от миналото, провали и успехи, амбиции, мечти за бъдещето - всичко губи значение. Супер яко!За какво си отговорен?
Виждането е разбирането, че Аз, за който се е смятало, че управлява живота, или го наблюдава, е илюзия. Той никога не е съществувал, но вярата в него е създавала ненужно объркване, напрежение, страдание. Когато тази вяра бъде превъзмогната, е много по-лесно да се види това, което Е, а то е, че нещата просто се случват, без някой да ги случва, без някого, на когото да се случват. От виждането става ясно, че всичко, което Е, е осъзнаването на различни феномени, без да има осъзнаващ и осъзнавано. Как работят нещата? Нещата са едно неделимо цяло, всеки елемент е свързан с останалите, никой елемент не може да съществува без другите, едно постоянно движение, поток. Феномените се появяват от нищото, изиграват своя танц и изчезват пак в нищото. Всичко се случва от само себе си и никой не седи зад нищо. Какво е животът? Животът е осъзнаване на неща - на движение, докосване, на цветове, звуци, мисли, вкусове, аромати, усещания и той съществува само в настоящия момент, един постоянен поток от Настояще. Това е всичко, което животът е, всичко останало би било просто спекулация.Опиши подробно какво е виждането, как работят нещата, какво е живота?
Ясно е, че всичко, което съществува, е само Тук и Сега и е ясно, че няма нито Миро, нито други хора. Но във форума има толкова много теми, където се обсъждат същите неща, които се обсъждат в тази тема. Което поражда вярата, че освен Тук и Сега има и "на друго място" Тук и Сега, има на друго място осъзнаване на цветове, звуци, мисли, разбира се отново лишено от Аз.. Макар и това по никакъв начин да не може да бъде проверено и следователно няма причина да бъде вярвано, въпросът е пречи ли такава вяра на Виждането? Тоест може ли да се разглежда като просто невинна вяра? Защото тази вяра се появява с позитивни емоции и мисли и се усеща като ценна.Имаш ли някакви съмнения, въпроси?
Един гид във форума казва по подобен случай, "Хей, откриваш, че си роден на Марс, не ми казвай, че е нормално да няма реакция"Сега има усещането, че никой не е постигнал нищо, което си е и самата истина.
Случването на живот и знаенето, че има случващ се живот отделни неща ли са?Но във форума има толкова много теми, където се обсъждат същите неща, които се обсъждат в тази тема. Което поражда вярата, че освен Тук и Сега има и "на друго място" Тук и Сега, има на друго място осъзнаване на цветове, звуци, мисли, разбира се отново лишено от Аз
Добре дошли са. Много благодаря за това.В тази връзка е важно да бъде казано, че писмата, подписани с Любо се появяваха заедно с силни усещания за благодарност, признателност и топлота.
Добре, тогава нека се появи по-скоро, има любопитство!"Хей, откриваш, че си роден на Марс, не ми казвай, че е нормално да няма реакция"
Ако под "знаенето" се има предвид осъзнаването на живота, тогава двете са тъждествени, екранът на лаптопа и осъзнаването на този екран са неделими. Ако се има предвид мисълта "зная" и усещането към нея, то това е проявление на живота, както всички останали мисли, цветове, звуци.Случването на живот и знаенето, че има случващ се живот отделни неща ли са?
Не, животът е самите тези неща, които се случват, няма нещо, в което нещата се случват. Пъплещите твари, заедно с тротоара, заедно с въздуха, заедно с разговорите, които се чуват, заедно с дишането и телесните усещания и всичко останало, което бива осъзнавано в настоящия момент. Всичко това заедно прави това, което наричаме живот.Случващият се живот и случването на неща в живота отделни неща ли са? Има ли живот, от една страна и пъплещи вътре из живота твари?
Звучеше наистина странно, докато го казвах, сякаш думите наистина нямаха никакъв смисъл. Историята е, че има отделни Аз, той и те, които са живи и съществуват, сякаш отделени от всичко останало, от което те са сякаш по-живи и по-съществуващи. Тази история е разказвана от никого. Истината е, че има хора, които съществуват като част от настоящия момент, или по-точно казано, има настоящ момент, който е животът и съществува и хората са част от това съществуване, заедно с другите неща, които се случват."Аз съм жив. Аз съществувам, той съществува, той е жив, те съществуват, те са живи", след това "Живота се случва сега, съществуването съществува сега"
Забележи къде има история , в кой от случаите и кояй я разказва?
Виж има ли отделни елементи които имат живот, живеят живота?
Има хора или по-точно действие "човечене", тези хора нямат нищо, нямат живот, но те са самият живот, заедно с всичко останало в момента.Има ли хора които имат живот или хората са живота?
Животът е единство на различни неща и границата между тях даже не е ясна. При поглеждане на дадена гледка, има различни цветове, идеята, че те очертават различни предмети, идва след това.Живота представлява отделни неща или живота е единен и се проявява като различни, но не отделни неща?
Единство от различни неща и са самият живот.Цветовете и звуците са отделни неща - отделни от случващият се живот или са различни неща в единния живот който е това?
Всичко е едно живо цяло, един живот. Животът живее. Живеене.Всичко е едно или всичко е отделно?
Мисля, че част от вярата беше в това, че няма Аз, който да движи тялото, например ръцете ми. Днес дълго време наблюдавах ръката си и за пореден път не открих Аз, който да решава дали да се премести наляво или надясно.Разчисти си нещата. Виж критично кое е ясно и кое е вяра?
Не, не може да се мине през вратата. Просто сравнението със съня дойде от усещането, че всъщност дори не знам дали има свят извън това преживяване. Тоест че няма къс Земя около слънцето. Но това наистина няма значение и не води до никъде.Отиди до вратата и допри лице в нея, ритни я леко, къде е съня? Може ли да минеш през вратата без да я отваряш?
Гледах дълго време съществуването, което е просто това, което Е. И после се опитах да наблюдавам знаенето на съществуването, за да мога да кажа дали са отделни неща, но не успях да намеря нещо като знаене на съществуването. Сякаш съществуването не може да бъде познато, защото просто Е, а и няма какво да го знае, това би предполагало че има нещо отделно от него.Забележи съществуването и знаенето на съществуването отделни неща ли са?
Виж пак, виждат ли се ясно две неща съществувване и знаене или само съществуване?Сякаш съществуването не може да бъде познато, защото просто Е,
Гледах дълго време съществуването,...
Има само едно нещо - Съществуване. "Някой" би могъл да каже - "има само Съзнаване" - въпрос на езикова интерпретация. И двете думи може би са проблематични по своему, но това е просто език, той сочи към това, което Е, но не е него. Но със сигурност има само едно нещо, което се случва, няма "знаене на съществуването", няма и кой да го знае.Виж пак, виждат ли се ясно две неща съществувване и знаене или само съществуване?
Да, беше просто езиков израз. Ясно е, че няма кой да гледа. Историята е, че имаше мисълта "добре, нещата се затлачиха, така че е време наистина да погледаме" при което имаше седене на пейка и гледане като упражнение. В действителност това, че "има гледане" или "упражнение" е просто езиков израз. Всъщност докато "гледах" нямаше "гледане" на съществуването, имаше си просто съществуването. Това, че някой прави упражнение е просто история и тя също е самото съществуване. Трудно е да се говори за тези неща, без да стане някаква грешка :)Забележи гледането на съшествуването не е ли парадокс? Може ли нещо несъществуващо да гледа :)
Отново, става въпрос за едно и също нещо - съществуването. Въпрос на езикова преференция. Може да бъде казано "има само гледано", може и "има само гледане", само третото "има само гледащ" звучи странно тук, защото предполага някой отделен от случващото се, а такъв няма.Гледането, гледащият и гледаното три неща ли са? или са все това съществуване?
Не, няма знаещ, има само това, което се случва/съществува. Появи се мисълта "аз знам", но тя е само мисъл, също част от съществуването.Има ли знаещ или има това, което се случва/съществува?
"Разбирането" каква е реалността, е тук. Може и без "разбирането" -> Каква е реалността, е тук. Защото "разбирането" пак предполага, че има нещо, което да бъде разбирано, както и нещо, което да го разбира, сякаш има разбиране и реалност, която бива разбирана. Не, има само реалност. "Разбиране" е просто дума, а реалността не може да бъде разбрана, всъщност не може да бъде правено нищо с нея, защото тя просто Е. Как може да бъде направено каквото и да е с това, което Е?Забележи разбирането каква е реалността - е тук или трябва да дойде мисъл да обясни кое е тук и кое е илюзия?
Чака ли се мисъл? Това забележи.
Определено не бих му казал, че не съществува свободна воля, това няма да помогне, а може и даже да го ядоса. По-скоро бих му казал, че опитът досега, мислите, сърцето ще помогнат в крайна сметка да бъде взето решението, което за мига изглежда най-добро, ще му напомня и че все пак никой не може да види бъдещето и не може предварително да се знае как даден избор ще бъде виждан след време и затова не бива да се подхожда с очаквания.Да предположим, че твой приятел се чуди в коя от две компании да започне работа. какво би му казал за избора и свободната воля?
добре нацели слабото място. :DКажи сега за прераждането? :)
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest
