Посочи ми това, което го няма =)

[MoonTurtle]

Здравей, Любо=)

Няма аз = Аз, който се смяташе за истински, е измислица.

Кратко и ясно, харесва ми!

Много забавно видео, топ :P

- Случващото се на терена знае ли какво говори гласа?

Не, настоящият момент просто Е, нещата се случват, те не знаят за мислите.

- Знае ли се какво ще се случи преди да се случи?

Абсолютно не.

- Знае ли се какво ще каже гласа преди да го каже?

Не, мислите са непредвидими.

- Гласа може ли да повлияе на случващото се?

Не, мислите няма как да повлияят на каквото и да е, те са просто мисли, появяват се и изчезват.

- Гласа знае ли какво ще се случи?

Не, мислите са просто низ от думи, няма как да знаят каквото и да е, камо ли какво ще се случи.
-

Има ли той-гласа, който говори или има говор/глас само?

Не, няма такова нещо като мислещ, който бълва мисли, има просто възприемане на отделни мисли.

- Опасенията и предположенията на гласа имат ли значение за случващото се? Могат ли да предотвратят нещо?

Абсолютно не, случващото се е пълно, достатъчно и незасегнато по никакъв начин от опасенията и предположенията. Мисълта е безсилна да предотврати каквото и да е, тя няма агентност, а е просто мисъл.

- Гласа може ли да избира какво да се случи?

Не. Самото съдържание на мислите може да симулира, че има избор на това какво ще се случи, но една мисъл не може да избира каквото и да е, та тя е просто низ от думи. Това, което Е се случва, независимо от мисълта(която всъщност също е част от случващото се).

- Гласа може ли да избира какво да каже преди да го каже?

Не, мислите не избират нищо, нито пък има някакво магическо същество, което да може да избира мислите. Те просто се появяват непредвидимо от нищото.

Наблюдавай цял ден мислите, които идват. Приличат ли на коментиращият глас?

Абсолютно същите са. Случващото се случва и паралелно с това мислите си текат една по една, но двете нямат общо едно с друго, освен, че и двете са проявление на настоящия момент. Но мислите по никакъв начин не оказват влияние на останалите проявления, нито на чуването, нито на виждането, нито на ходенето, нито даже на мисленето. Осъзнах, че мисленето, като осъзнаване на поредица от мисли не е по-различно от чуването, виждането. И както когато гледам залеза, слушайки музика, не си мисля, че музиката влияе на залеза, така и отпадна вярата, че мисленето по някакъв начин може да си взаимодейства с настоящия момент. То е точно това - коментар по телевизията, за който играчите дори не подозират, нито пък им се отразява по някакъв начин. Мисленето е безсилно да предизвика каквото и да е, зад него няма мислител и няма никакъв контрол върху него.

поздрави,
Миро

[Lubo]

Ехаа, прекрасно Миро, нямам думи.
Една лекота и свежест идва от отговора ти.
Радост дойде тук :)

Това ме остави без думи:

Това, което Е се случва, независимо от мисълта(която всъщност също е част от случващото се).

Отлично наблюдение!
Забележи случващото се има ли център за когото се случва?
Център, който свидетелства случването?
Същото с мисълта:
Има ли център където се случва мисълта? В главата, между ушите, зад вратата...? От телевизионната кула да излъчват мислите?
Има ли център за когото се случват мислите, подобно на радио улавящо радиовълни?
Център, който свидетелства мислите, нещо като слушател на радиото?

И една втора тема - изследвай как е построен езика, какво прави, че създава илюзията за аз, за център?
Малко ще подскажа - случващото се е глагол или съществително? Живота има ли нужда от обект, който да го живее?
Дай примери какво се случва и какво прави езика когато преразказва.

С много радост,
любо

[MoonTurtle]

Здрасти, Любо!
Новината за радостта създаде допълнително радост и тук =)

Днес беше странен ден, сутринта сънувах как си имах една елхичка, която увехна. Първоначално ми стана тъжно, но имаше глас, който ми каза, че трябва да пусна моята елхичка, за да мога да се радвам на цялата гора.
Късния следобед пък почувствах страхотна умора и легнах да подремна за малко. В съня си, докато бях пред хладилника, паднах на колене и не можех да помръдна, усетих пълната липса на какъвто и да е контрол и се предадох.. усетих силни вибрации и странен навиващ се звук, тогава в съня си се питах "това ли е просветлението?".. този сън се повтори още 2-3 пъти и все мислех, че се събуждам, докато накрая наистина се събудих и не можех да се движа известно време.
Знам, че при осъзнаването на липсата на "Аз" няма свръхестествени събития, няма ангели и фанфари, но реших да споделя въпреки всичко, защото беше забавно и тематично :P Явно и в сънищата има търсене.

Забележи случващото се има ли център за когото се случва?
Център, който свидетелства случването?

За целта гледах през балкона и имаше голямо удивление от всичкия този живот..
Симфония от боклуджийски коли, котки, щъкащи хора, коли, птички, всички и всичко изглеждаше сякаш се движеше безпроблемно и плавно, по своя сякаш предначертан път, сякаш беше съвършено режисирано от НИКОГО.
Няма център, за който всичко Това се случва, то просто си се случва. Нито има център, който да свидетелства всичко Това. На моменти вниманието се насочваше към главата, уж да търси център там, но там имаше само още от Това. Самото внимание също е просто част от Това, както и спонтанното му автоматично фокусиране върху различни елементи.

Има ли център където се случва мисълта? В главата, между ушите, зад вратата...? От телевизионната кула да излъчват мислите?
Има ли център за когото се случват мислите, подобно на радио улавящо радиовълни?
Център, който свидетелства мислите, нещо като слушател на радиото?

И на трите въпроса - Няма център, няма конкретно място, нито нещо, от където/което да се случват, за където/което да се случват или където/от което да се свидетелстват камо ли пък 3 различни места. Има само думи, или по-точно осъзнаване на думи които идват от нищото и си отиват в нищото. Осъзнах, че мисленето наистина е като чуването - както няма звук, слушащ и чуто, а само чуване, така и няма мисъл, мислещ и помислено, има само мислене.

И една втора тема - изследвай как е построен езика, какво прави, че създава илюзията за аз, за център?
Малко ще подскажа - случващото се е глагол или съществително? Живота има ли нужда от обект, който да го живее?
Дай примери какво се случва и какво прави езика когато преразказва.

Случващото се може да се изрази с глагол или производни на глагола, защото е процес, а не сбор от статични феномени. Затова може да се нарече "Това, което Е", както и дори "Случващото се".
Животът няма нужда нито от субекти, нито от обекти, нито от някого, който да го живее, нито пък има нещо, което е изживяно, нито пък има някого, за когото живота да се случва.
Има просто "живеене". Най-адекватното, което имаме в езика са безподложни изречения за времето в стил "Вали", "Свечерява се", "Застудява се".
Но обикновено изреченията изискват подлог, което създава илюзията за извършител, както и допълнение, което създава илюзията за потърпевш. Ще измисля няколко примера.

Какво се случва -> какво прави езика, когато преразказва
отваряне на врата -> Аз отварям врата. - Измислен вършител на действието "Аз"
тичане -> Тичам. - Пак, измислен вършител, нищо, че няма "Аз", глаголът е спрегнат да посочи, че има някакъв "Аз", който извършва тичането.
слънцегреене -> Слънцето грее. - Измислено активно действие на слънцето.
виене на клони -> Вятърът вие клоните. - Измислен вършител, измислен потърпевш.
усещане на топлота -> Топло ми е. - Измислен потърпевш.
живеене -> Аз живея. - Измислен вършител.
сърцебиене -> Сърцето ми бие. - Измислен вършител, измислен притежател.

Употребата на езика ни създава неизбежна изкуствена двойственост.

Днешното изследване беше много интензивно, след странната следобедна дрямка бях излязъл да се поразходя навън, всичко ми изглеждаше по-различно, бих казал много съновно и сякаш всичко наистина се случваше от само себе си, не че и преди не съм изживявал Тук и Сега, но принципно с някакво усилие, докато сега това беше естественото състояние. Сякаш и всичко имаше по-малко значение от обикновеното. Като се прибрах у дома си, също стаята ми се видя различна, някак много по-контрастна, всичко изпъкваше, имаше и лек полъх на тъга, може би елхичката от съня ми, но не се задържа.

Дълго съобщение.. благодаря за търпението, както и за чудесните посочвания.

Със спокойствие,
Миро

[Lubo]

Привет Миро,
Много красиво откровение е това със съня.
Случва се какво ли не. И не медията е важна, а съобщението.
От описанието разбирам, че нещо се е срутило и се е освободила енергия.
Красиво и освобождаващо, нали :)

Просветлението не е преживяване. Не е и състояние за съжаление.
Състоянията и откровенията идват и си отвиват, точно както в описания сън.
Етикета просветление е ясно виждане, че няма кой да се просветлява :)

Най-адекватното, което имаме в езика са безподложни изречения за времето в стил "Вали", "Свечерява се", "Застудява се".

Ммм добър опит :) Вали, Кой вали? - Времето вали, Времето се свечерява, Времето застудя...забележи, че за всяко нещо се подразбира вършител. Едно време са си измислили богове правещи грамотевиците, вълните, виното... е сега не е по-различно. Само дето не се казват богове, а имагинерни съществителни.

Добре, мисля, че разбра.
Сега насочи това изследване към какво е аз ?
Какво и Миро?
Всяко нещо което се изпречи като Миро - виж какво описват думите и какво е реално това?

Благодаря за подробния отговор,
любо

[MoonTurtle]

Здрасти, Любо!

Етикета просветление е ясно виждане, че няма кой да се просветлява :)

Готино! =)

Само дето не се казват богове, а имагинерни съществителни.

Хубаво сравнение, следващия път, като има светкавици, ще бъде голям смях!

забележи, че за всяко нещо се подразбира вършител

Точно благодарение на днешното упражнение се установи откъде точно произлиза проблемът с думичката "Аз".. Да призная, самата думичка "Аз" звучеше много абстрактно. Какво всъщност няма? Няма вършител! Ако "Аз" означаваше "Автоматизирана система, от която за улеснение на комуникацията се приема, че извършва някаква дейност", вероятно нямаше да има това объркване! Но думата "Аз" означава вършител. Същата е и ситуацията с личните имена. И така мозъкът и тялото нямат "Аз", нямат Вършител, нямат Миро, нито са "Аз" или Вършител, или Миро! Няма "Аз" или Миро, защото никой не върши нищо, нещата просто се случват.

Миро се храни -> Има хранене!
Миро гледа Телетъбис -> Има гледане!
Миро тича - > Има тичане!

Много забавно!

С веселба,
Миро

[Lubo]

Привет Миро,
Огъна гори. Има огън или има горене? Съществително или глагол?
Дъжда вали. Дъжд или валене, съществително или глагол?

Виждаш ли как езика обръща случващото се в съществително.
От объркването става вяра. Огъня е вяра, че има такова нещо. Горенето е реалността, случващото се, глагола.
Дъжда вали - къде е вярата и какво съществува, какво е реално?

Аз, миро живея. Аз миро съществувам.
Къде е вярата и каква е реалността?

Изследвай. какво е миро,аз?

л.

[MoonTurtle]

Здрасти, Любо!

Добре, благодаря за насоката!

Виждаш ли как езика обръща случващото се в съществително.
От объркването става вяра. Огъня е вяра, че има такова нещо. Горенето е реалността, случващото се, глагола.
Дъжда вали - къде е вярата и какво съществува, какво е реално?

Точно така, няма никакъв огън, има само "гори", така и имаме вяра, че има дъжд, а всъщност истината е просто "вали".
Забелязах го днес, когато пуснах кранчето на чешмата. Имаше просто "тече", а лъжовната вяра е, че има водна струя.

Всъщност установих, че това важи и за тъй наречената "твърда материя", макар че там е по-трудно да се опише с глагол. Но взех филия хляб и я намачках на топче - вече нямаше филия хляб. В реалността си дори филията хляб е процес, иначе не би било възможно да се промени по този начин.

Аз, миро живея. Аз миро съществувам.
Къде е вярата и каква е реалността?

Изследвай. какво е миро,аз?

Вярата е, че има нещо постоянно и непроменливо, сякаш отделно от реалността, наречено "Миро" или "Аз", което някак си върши нещо. Няма такова нещо. Истината е, че вместо това има просто живеене, съществуване във формата на дишане, сърцебиене, гледане, ходене и тн.

С движение,

[Lubo]

Привет Миро,

Точно така, няма никакъв огън, има само "гори",

По същия начин виж, че всичко е едно съществуване.
Забележи езика как разделя съществуването на отделни елементи. Какво идва с това?

Истината е, че вместо това има просто живеене, съществуване във формата на дишане, сърцебиене, гледане, ходене и тн.

Колко живеения и съществувания има?
От детството ни е вкаранана вярата в мисълта, че ти си Миро и си отделен от живота.
А, какво ако има едно живеене, едно съществуване и то е сега и няма ти в него?
Забележи мислите как разказват тази история и виж какво има зад нея? Има ли отделен аз зад историята на мислите?

Какво има там?

Весели Великденски празници,
л.

[MoonTurtle]

Здравей, Любо!

Ще отговоря на въпросите и после ще споделя няколко притеснения за търсенето.

По същия начин виж, че всичко е едно съществуване.
Забележи езика как разделя съществуването на отделни елементи. Какво идва с това?

Така е, при просто поглеждане, се вижда, че всичко е едно общо движение. Езикът, разделяйки настоящия момент на отделни елементи, създава впечатлението, че има отделни съществителни, които са вършители. Оттам се появява и идеята за Аз-овете. Вместо това има просто един процес, и всичко, което наричаме елементи, са просто зъбчатите колелца на този процес, те работят в синхрон, а не всяко поотделно.

Колко живеения и съществувания има?
От детството ни е вкаранана вярата в мисълта, че ти си Миро и си отделен от живота.
А, какво ако има едно живеене, едно съществуване и то е сега и няма ти в него?
Забележи мислите как разказват тази история и виж какво има зад нея? Има ли отделен аз зад историята на мислите?

Какво има там?

Има едно живеене, което може да бъде засвидителствано. Проследих житейския път на Миро, неговите "успехи и неуспехи" и установих, че той е просто фиктивен персонаж от история. В нито една от случките, не е имало Миро, който да решава, избира или прави каквото и да е. Нещата винаги просто са се случвали от само себе си. Доста често се е появявала мисълта "това не знам как го направих(аз)", сега е ясно, че това е просто защото наистина не е имало някой, който да прави или да не прави нещо. Тъй наречената история е просто низ от мисли, думи. Зад определена мисъл за историята на Миро, не седи нищо истинско.

Притесненията ми са следните(може би малко параноични):
1.От една страна при директно гледане не виждам "Аз", виждам как всички мисли и действия се появяват спонтанно от нищото. От друга страна си давам сметка, че макар и да няма "Аз", не мога с наблюдение да докажа, че няма примерно някакво извънземно създание, което да командва това тяло и тази мисъл без това да може да се знае от директно преживяване. Няма причина да се вярва на такава теория, но не може и да се обори, та не знам какво се прави в такъв случай, това пречи ли по някакъв начин на изследването, или може да се пренебрегне и да се продължи със сигурното? Под сигурното имам предвид, че идват от нищото и да не си задавам повече въпроси?
2."Тук" се случва гледане, слушане, дишане, мислене и тн и изглежда, че гледането например е свързано с очите на това тяло, защото, когато се затворят, гледането спира или поне има гледане на тъмен екран. И някак си от тази гледна точка единственото живеене, което може да се засвидетества, че се случва, е това, което това тяло вижда, слуша, диша и тн. Въпросът ми е има ли как да проверя дали има живеене, съществуване извън преживяното от тази гледна точка, има ли други гледни точки, свързани с другите тела? Ако попитам някого, естествено, че ще ми отговорят, че да, има виждане, чудане и при "тях", но има ли как да си го докажа с наблюдение или трябва просто да го приема? Просто защото не мога да засвидетелствам "чуждо" виждане. Нито мога да засвидетелствам "чуждо" веселие. Откъде мога да знам, че от другата гледна точка наистина има веселие, когато така се твърди?
3.И също така как мога да знам, че при "другите хора" също няма Аз, както няма тук. Привидно не може да се намери никъде, не виждам Аз при "другите хора", но както казах, няма как да погледна и търся от друга гледна точка, освен от тази тук, която дава достъп само до това виждане, това чуване и тези мисли.

Надявам се съм успял да обясня, какво ме смущава.

С благодарност и пожелание за прекрасно посрещане на празника,
Миро

[MoonTurtle]

И някак си от тази гледна точка единственото живеене, което може да се засвидетества, че се случва, е това, което това тяло вижда, слуша, диша и тн.

Тук нямам предвид, че самото тяло вижда и слуша, защото нали установихме, че има само виждане и слушане, но все пак сякаш има гледна точка, прикрепена към тялото. Ощипване на ръка на това тяло води до преживяване на болка. Ощипване на ръка на друго тяло не води до директно преживяване на болка, това имах предвид.

Поздрави,
М.

[Lubo]

Здравей Миро,

Благодаря за въпросите.

извънземно създание, което да командва това тяло и тази мисъл без това да може да се знае от директно преживяване.

Под извънземно, знам, че нямаш предвид марсианче с летяща чиния, надявам се. Нека заменим думата създание с нещо, ОК? Нещо, което команда тялото - това е въпроса, който ще изследваме.
1. Въпроса предполага, че има съществуване, което не е само и единствено сега, а е във времето и пространството, накратко, че има каменен къс наречен планета земя, който обикаля около горяща топка Слънце.
2.Също така се предполага, че отделно от планетата, върху нея, се появява живот и като кърлеж, така да се каже се бори за оцеляване използвайки ресурсите на този каменен къс обикалящ горящата топка. А, този кърлеж е тяло управлявано като кукла на конци от нещо. Това нещо му праща мисли, чувства, движи крайниците, диша вместо него и т.н. Извинявай за сарказма, но нещо такова в общи линии, нали?
В съня, има ли някой или нещо което движи крайниците на героите в съня?
В съня има тела появили се върхи земната твърд, но в действителност има само сън, който се случва, а не реалност която се случва?
Има ли реално отделни хора в съня или реално има сън?
Някой комндва ли какво ще се случи в съня?
Някой каза ли сега ще посънувам малко?
Има ли ти Миро, който командва съня?
Откъде идва съня?
В съня има ли време? Тръгваш, тичаш, закъсняваш, чакаш, падаш. Реално има време или има сън?
Разбирам въпроса откъде идва, това аз, не се пуска, иска да стане свръх аз, да оцелее всячески, но това е част от илюзията, аз никога не е съществувал. има съществуване, едно единствено в този омент, като това. Само историята създава отделност в съня и в съществуването, създава време.
няма ти в съществуването, има съществуване.
Кой го сънува това? Кой създава съществуването...всеки отговор ще е просто измислица, история. Важното е, че няма ти нито в съществуването, нито в създаването, нито в сънуването. Това носи сваляне на огромно бреме.
аз е история, дядо Коледа.
Няма отделност, няма същество пръкнало се в съществуването, което има уроци да учи.
Има съществуване и то не е за теб. Няма теб никъде. Няма ти, който има бъдеще. Няма ти, който има контрол над живота. Няма ти, който ще постигне нещо и ще бъде щастлив или нещастен, ако не го постигне.
НЯМА ТИ.
Прочети това няколко пъти и напиши какво идва, въпроси, чувства, всичко.

Ощипване на ръка на това тяло води до преживяване на болка. Ощипване на ръка на друго тяло не води до директно преживяване на болка, това имах предвид.

Ощипи се пак. Къде се преживява болката?
В кожата, в тялото? Тялото може ли да преживява? Тялото може ли да знае? Или се случва това, което се случва?
Ощипи друго тяло. Опиши това което се случва? Не историята. Къде в това има ти и той или тя?

Всеки ден Великден :)
любо

[MoonTurtle]

Здравей, Любо!

Отговорът направо изби несъществуващата риба!
Първия път, при четенето, дишането спря, имаше силно усещане на еуфория и вълнение, точно това имаше нужда да бъде чуто. Даже и чисто интелектуално не беше разбрано толкова първия път, колкото подейства на ниво изживяване.

Въпроса предполага, че има съществуване, което не е само и единствено сега

Това си е наистина доста смело предположение, което няма как да бъде доказано.

В съня, има ли някой или нещо което движи крайниците на героите в съня?
В съня има тела появили се върхи земната твърд, но в действителност има само сън, който се случва, а не реалност която се случва?
Има ли реално отделни хора в съня или реално има сън?
Някой комндва ли какво ще се случи в съня?
Някой каза ли сега ще посънувам малко?
Има ли ти Миро, който командва съня?
Откъде идва съня?
В съня има ли време? Тръгваш, тичаш, закъсняваш, чакаш, падаш. Реално има време или има сън?

Не, в съня никой не прави или командва нищо, той просто си се случва, както и "истинският живот", нито пък има някакви същества там. Никой не решава дали ще има сън или не, самият сън не идва отникъде, нито се случва някъде, той просто е. В съня няма време, има просто сън.
Сънят наистина е страхотно сравнение, защото и без много изследване, може да установи, че там няма никое от тези неща. Забавно е, че съществува концепцията "осъзнат сън", където се смята, че будния Аз решава някакви неща. Дори тогава, разбира се, няма Аз в съня, но я има вярата, че има Аз. Точно като в будния живот!

Разбирам въпроса откъде идва, това аз, не се пуска, иска да стане свръх аз, да оцелее всячески

Възможно е. Мислех, че въпросите са израз на притеснение някои от тези съмнения да не попречат на осъзнаването на истината, но всъщност самите съмнения говорят за съпротива, така че да! Но истината е, че има много радост от факта, че няма Висш Аз, що за самовлюбен психопат и маниакален нарцис би било това нещо, ако наистина съществуваше! :D

Кой го сънува това? Кой създава съществуването...всеки отговор ще е просто измислица, история. Важното е, че няма ти нито в съществуването, нито в създаването, нито в сънуването. Това носи сваляне на огромно бреме.

След тези думи наистина отпадна каквото и да е желание да се гледа за истината на друго място, освен в настоящия момент. Облекчение! Будният живот наистина не е по-различен от сънувания живот, единствената разлика е, че може би изглежда малко по-подреден. Но истината е, че и в двата случая няма Азове, нито отделни елементи и предмети, а просто сцени, сцени, сцени. И всъщност въобще не става въпрос за 2 неща, сънувания живот също е проявление на Живота.

НЯМА ТИ.

Пак затаяване на дъха и еуфория, йес, това е толкова яко!

Ощипи се пак. Къде се преживява болката?

Уау, болката не се усеща на мястото на ощипването, тя няма локация, нито идва от някъде(не е предизвикана от щипането, а просто си е там!), нито пък бива засвидетелствана от някого, точно като мислите.

Ощипи друго тяло. Опиши това което се случва? Не историята. Къде в това има ти и той или тя?

Ок, имаше щипане, имаше "Хей, щипе", имаше "Сори, лигавя се", като сцена от филм, имаше герои във филма, които се щипят и си говорят, но нямаше истински актьори, които да играят героите.

Великден всегда и нине, и присно, и во веки веков :)
миро

[Lubo]

Здравей Миро,

Отговорът направо изби несъществуващата риба!

и

Но истината е, че има много радост от факта, че няма Висш Аз, що за самовлюбен психопат и маниакален нарцис би било това нещо, ако наистина съществуваше! :D

Хаха, браво. Като по чудо концепции, в които е вярвано и се пречкат толкова време, отпадат изведнъж :)

Сънят наистина е страхотно сравнение, защото и без много изследване, може да установи, че там няма никое от тези неща.

Точно така. По същият начин пада и вярата в аз. Просто в съня няма такава силна вяра и затова е достатъчно да се постави под въпрос. С аз е същото, идва съобщение "няма ти" оглеждаш реално какво става, помисляш и разбираш, че дядо Коледа наистина е само илюзия и готова. Толкова е просто. Не трябва нищо да се случва. Да се подобрява съзнанието, да се спират мислите...няма никой, кой ще ги прави тези неща?

Забавно е, че съществува концепцията "осъзнат сън", където се смята, че будния Аз решава някакви неща.

Ха, същото е това тук, само, че няма осъзнаващ живота. Хайде с мен:
- звуци - забележи слъчват ли се звуци ? Знаенето, осъзнаването на звуците и звуците отделни неща ли са, сега в този момент, директно преживяване? Има ли ето там са звуците и ето тук е осъзнаването?
Къде се случва осъзнаването на звука? А къде звука?
- усещания - има ли усещания? къде се случват усещанията и къде осъзнаването на усещанията? Две неща ли са?
- цветова - Има ли цветове? Някой правили ги в момента, от безцветие, чука-трака айде цвят?
Къде се случват цветове и къде осъзнаването на цветовете?
Две неща ли са?
Мисли - къде са мислите и къде е осъзнаването на мислите? Отделни неща ли са?
Всичко заедно - случващ се живот/съществуване. Има ли неживот/несъществуване и някой да го произвежда в този момент? Има ли съществуване и осъзнаване на съществуването? Къде е съществуването и къде се осъзнава - две неща ли са? Някой да командва какво кога да се случи, какви мисли да се появяват или усещания?

Това е. Осъзнаване, че има осъзнаване. Съществуването и знаенето са едно.
Сега, къде има ти в тази работа, някой отделен от ВИП ложата гледа какво му се случва на него :)
Да, има такава история, за аз, но има ли аз?

:)
любо

[MoonTurtle]

Здравей, Любо!

- звуци - забележи слъчват ли се звуци ? Знаенето, осъзнаването на звуците и звуците отделни неща ли са, сега в този момент, директно преживяване? Има ли ето там са звуците и ето тук е осъзнаването?
Къде се случва осъзнаването на звука? А къде звука?

Осъзнаването и звука са едно и също нещо, което просто се случва, мястото съвпада, просто в пространството.

- усещания - има ли усещания? къде се случват усещанията и къде осъзнаването на усещанията? Две неща ли са?

Усещанията и осъзнаването им са неделимо цяло, което се случва на едно и също място.

- цветова - Има ли цветове? Някой правили ги в момента, от безцветие, чука-трака айде цвят?
Къде се случват цветове и къде осъзнаването на цветовете?
Две неща ли са?

Не, никой не прави цветовете, те просто са, тяхното случване и тяхното осъзнаване са едно и също нещо и се случва на едно и също място.

Мисли - къде са мислите и къде е осъзнаването на мислите? Отделни неща ли са?

Не, отново едно и също място, едно и също нещо.

Всичко заедно - случващ се живот/съществуване. Има ли неживот/несъществуване и някой да го произвежда в този момент? Има ли съществуване и осъзнаване на съществуването? Къде е съществуването и къде се осъзнава - две неща ли са? Някой да командва какво кога да се случи, какви мисли да се появяват или усещания?

Няма никакъв неживот, несъществуване. Никой не произвежда нищо, животът просто се случва. Има съществуване и осъзнаване на съществуването, двете са едно и също нещо, което се случва на едно и също място. Даже осъзнаване звучи малко странно, по-скоро се усеща като да си има само съществуване, а осъзнаването е като поредното проявление на съществуването. Това, какво и кога да се случи, както и мислите и усещанията идва всичко от нищото, от само себе си.

Сега, къде има ти в тази работа

Амии, просто няма:)

някой отделен от ВИП ложата гледа какво му се случва на него :)

Това, като го прочетох и пак имах леко неприятно чувство. Задействаха се въображението и мислите, представих си наистина как някой гледа този филм.. представих си и някой, който играе Това като компютърна игра. Мисля, че не беше толкова нежелание и страх да бъде пуснат Аз-а, а по-скоро обратното - страх да няма някакъв скрит неоткриваем Аз(Който не е Миро или Висш Миро), а просто някакъв си Аз(може би Бог) който просто да разваля перфектността на това, което Е, с хипотетично си съществуване. Под перфектност имам предвид това, че това, което Е си е абсолютно самодостатъчно и няма никаква цел.
Е, благодарих на чувството и погледнах зад него, за да видя отново нищото. А въображението и мислите са просто въображение и мисли.. Поредната проява на тук и сега. Животът просто е, просто се случва. Ако има някаква причина да се случва, тя е непознаваема и не е тук и сега, не е в живота. А, ако има някой, който гледа или играе Това, то това не съм Аз, защо? Защото в Това няма никакъв Аз! Аз не съществувам, независимо дали има Бог, или не, независимо дали всичко, което Е е продукт на мозъчна активност или не. Могат да се направят 100 000 теории за това как се получава живота, може да се изучат всички религии, квантова физика, науки за мозъка, и така нататък, да се гледат филми, да се разсъждава, да се хипотезира, да се гледа с микроскоп но всичко това ще са просто мисли, теории, думи, идеи които по никакъв начин не се отнасят до това, което Е, няма как да се тестват чрез директно гледане и следователно няма никаква причина да им се вярва, колкото и някои от тях да звучат "логично". Така че..

Да, има такава история, за аз, но има ли аз?

Не! Както ти каза в предишния пост:

Кой го сънува това? Кой създава съществуването...всеки отговор ще е просто измислица, история. Важното е, че няма ти нито в съществуването, нито в създаването, нито в сънуването. Това носи сваляне на огромно бреме.

Точно така! Важното е, че няма Мен, нито в съществуването, нито в създаването, нито в сънуването. И това е всичко, което е необходимо и е страхотно! Всичко друго е дъра-бъра.

с вълнение
миро

[Lubo]

Хей, здравей Миро,
Добре.
Каква е ситуацията, интелектуално разбиране или виждане има?

Нека да разгледаме това на малко бързи стъпки:

Задействаха се въображението и мислите, представих си наистина как някой гледа този филм.. представих си и някой, който играе

Може ли въображениети и мислите да бъдат докоснати?

:)
л.