yasnota

[mimzi]

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Под няма реален, отделен Аз разбирам , че той е сформиран от вяра в мисли, мисле-образи, чувства и идеи, взависимост от опита, но не съществува като отделно явление, освен в ума.

What are you looking for at LU?
След кратко писане на форума 2017 г. имах период на чувство на свобода, изчезна постоянното ми безпокойство, но не довърших до ясно виждане из за идеята, че като пиша на форума се появява "търсещия свобода" и на последния въпрос На кого е нужно да не намери себе си? така и не отговорих. Последните месеци ума ми зацикли на тази недовършеност, желания за любов и едновременно желание за свобода от любовта, търсене на безусловната любов към всичко и всичко това сформира едно ново Аз. Появи се отново страха -какво мислят другите за мен и желанието да видя ясно че няма "други", както няма и "Аз".

What do you expect from a guided conversation?
Да ми помогне да видя ясно чрез собствен опит, че мислите са само мисли и както те нямат тежест, така и мисле-образа Аз, да видя ясно илюзията като илюзия. От този форум получих най-силен ефект в опитите си за свобода и затова отново се обръщам към Вас с желание да завърша този процес.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
Випасана по Гоенка 2 пъти, книги и сатсанги на тема Адвайта, Нисаргадатта Махарадж

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
10

[Lubo]

Хей привет Mimzy,
така ли да те наричам или предпочиташ друго име?
Аз съм Любо и ще се радвам да съм с теб в това изследване, ако си съгласна, разбира се :)
Възхитен съм от смелостта и честността отново да се запишеш във форума и да продължиш с гледането.
Мит е, че веднъж видяна, илюзията бива винаги разпозната. Това, както си се убедила, е един процес на непрекъснато гледане, отново и отново.


Една от пречките да се види през илюзията е вярването, че едни неща не трябва да са тук, други трябва да са тук и то постоянно. Например усещането за отделен Аз, който има желания, страхове, нужди, е само една идея, но тя не е твоя идея и да не я приемеш при условие, че е вече тук е безполезно.

…” ясно виждане из за идеята, че като пиша на форума се появява "търсещия свобода" и на последния въпрос На кого е нужно да не намери себе си? така и не отговорих. Последните месеци ума ми зацикли на тази недовършеност, желания за любов и едновременно желание за свобода от любовта, търсене на безусловната любов към всичко и всичко това сформира едно ново Аз. …”

Какво става, когато приемеш това, което е тук?
Можеш ли сега заедно с мен да видиш кой се е появил в изреченията по-горе:
търсещия свобода
този, който търси себе си
Преживяването на тези интимни усещания за недовършеност, за любов, за свобода, за търсене на безусловната любов
Виждаш ли ги, това са твоите домашни любимци, които стоят пред входната ти врата и молят да им отвориш, да ги приемеш и даже да ги прегърнеш, няма къде другаде да идат затова са тук.

Прочети ги едно по едно и си позволи да ги приемеш. Нека останат с теб колкото поискат.
Напиши ми какво се случва?

С много любов,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо,
Вчера изпитвах необикновената, лека и светла любов, която не изпитвам често и вечерта като видях писмото ти разбрах че това е било твоето внимание. Безкрайно ти благодаря за отзива да ми помогнеш да доразмотая мислите и чувствата си и ги оставя на мира.
Наистина и аз си представях, че веднъж видяна, илюзията бива винаги разпозната. Но все си мисля, че има преломен момент, ясно виждане, че няма никой?

Една от пречките да се види през илюзията е вярването, че едни неща не трябва да са тук, други трябва да са тук и то постоянно. Например усещането за отделен Аз, който има желания, страхове, нужди, е само една идея, но тя не е твоя идея и да не я приемеш при условие, че е вече тук е безполезно.
Какво става, когато приемеш това, което е тук?

Благодаря ти за това изясняване! Трудностите ми действително са с даване на важност на едни идеи, усещания пред други, както и противоречиви желания. Последно време забелязвам, че искам да задържа приятните усещания и преходния период- на оттеглянето на енергията се преживява като страдание, като отхвърленост..може би това е просто ефект от взаимодеиствие на енергийни тела,, но ума ми разделя на Аз и не Аз и най-финните енергии… Но това, което написах сега си губи важността осъзнавайки отново твоите думи -Какво става, когато приемеш това, което е тук?

При приемание на това, което е тук всичко се успокоява. Но защо е трудно да оставя мислите на свобода да се реят? Защото аз съм мисъл ??? Може би тук ми е проблема- не виждам ясно мисълта Аз като мисъл и нейната структура..понякога виждам мислите как сами се появяват, но понякога като че ли аз мисля ??

Можеш ли сега заедно с мен да видиш кой се е появил в изреченията по-горе:
търсещия свобода
този, който търси себе си
Преживяването на тези интимни усещания за недовършеност, за любов, за свобода, за търсене на безусловната любов
Виждаш ли ги, това са твоите домашни любимци, които стоят пред входната ти врата и молят да им отвориш, да ги приемеш и даже да ги прегърнеш, няма къде другаде да идат затова са тук.

Снощи когато прочетох това сравнение, започнах да плача, но това беше плач от благодарност към теб, да, това са мои домашни любимци, които подхранвам с енергия и от една страна искам да ги освободя, ако искат да са тук, ако не- не, а от друга страна ги храня, защото има страх да не се поддам на други влияния. Да, имам страх да освободя всичко и всички, а искам да видя, че всичко е свободно.
Благодаря ти ако останеш с мен, който и да съм аз… до момента на ненужност от това изследване.
С много любов и благодарност
mimzi

[Lubo]

Здравей Мимзи,

Радвам се, че съм с теб в това :)

Но все си мисля, че има преломен момент, ясно виждане, че няма никой?

Точно така!

...не виждам ясно мисълта Аз като мисъл.

Аха, сега разбирам - Историята за Аз Мимзи има своите трудности, като всяка добра история, и Мимзи главния герой, иска да се види като мисъл, за да се разграничи от историята. Мимзи обаче е главния герой в историята и въобще няма как да се разграничи.
Свободата идва оттам да видиш историята като история, независима от никого и нищо, а не да я променяш.

Ето нещо забавно - цял ден гледай и се потопи в историята за Аз Мимзи - забележи всичко, което се съдържа в нея, къде живее, с кого, какво обича да прави или не обича, какво има и какво никога няма да има…всиииичко.
Отдай се изцяло на тази история, нека главния герой Мимзи да си е напълно тя, да обича и мрази да плаче и да се смее… нека днес тази история бъде шедьовър, пълна свобода на главния герой, без никакви ограничения.
Накрая на деня, та дори на следващия ден виж:
Мимзи съществува ли отделно от историята?
Можеш ли да видиш ясно Мимзи като герой в историята?
Може ли Мимзи да промени историята или това е новата глава “Мимзи променя историята”?
А какво ще кажеш за главата наречена “Свободата на Мимзи” може ли да завърши с думите “…и Мимзи се освободи”, може ли героя в романа да се освободи от историята в романа?, или е част?
Може ли героя да промени мислите си в историята?
Може ли героя да се види ясно, че е герой на историята?
Може ли Мимзи да създава историята за себе си или Мимзи съществува само в историята?
Можеш ли да отречеш съществуването?
Виж как всичко наоколо съществува и НЕ подлежи на промяна сега в този миг.

С много любов,
Любо

[mimzi]

Свободата идва оттам да видиш историята като история, независима от никого и нищо, а не да я променяш.

Това изречение ми задържа вниманието- история, независима от никого и нищо. В сегашното ми възприемане е повече, че историята зависи от всичко, от миналите опити и тяхната интерпретация. Как да видя това дълбоко разбиране, че няма причини и следствия? Забелязвам че през цялото време има звуци, усещания, цветове, миризми и вниманието прескача от едно на друго. Мислите не отразяват всичко, а в паметта остават малки парчета от историята на Мимзи, които се повтарят при подобни ситуации.

Ето нещо забавно - цял ден гледай и се потопи в историята за Аз Мимзи - забележи всичко, което се съдържа в нея, къде живее, с кого, какво обича да прави или не обича, какво има и какво никога няма да има…всиииичко.

Като прочетох това имах объркване- как да се напъхам в Аз Мимзи, май се бях вживяла в Аз Наблюдателя. После имах объркване в работата, да определя разликата Аз Мимзи и Аз Тялато, защото там е видно как тялото се движи бързо, ума не успява да контролира, а Мимзи се появи, когато ми казаха че вчера не съм доогледала нещо. Мимзи изплува в мислите как много бързо работя и не мисля достатъчно и леко чувство на вина, че правя грешки. На другата сутрин при събирането на историята на Мимзи от вчера нищо друго не се появи, само как Мимзи прави грешки.

Мимзи съществува ли отделно от историята?
Можеш ли да видиш ясно Мимзи като герой в историята?
Може ли Мимзи да промени историята или това е новата глава “Мимзи променя историята”?

Да, сега по-ясно виждам, че Мимзи не съществува отделно от историята и че желанието на Мимзи да не прави грешки е част от историята, както и вярата на Мимзи, че може да промени историята. Тук объркването ми става с това, че всичко се променя и че другите герои влияят на Мимзи и историята се променя. Затова виждам, че още вярвам в причини-следствия. Или причини-следствия се отнасят само до историята, но и вниманието се мести по някакви причини- от шум на усещане напр… Иска ми се да видя ясно как историята не зависи от никого и нищо..

Може ли героя да промени мислите си в историята?
Може ли героя да се види ясно, че е герой на историята?
Може ли Мимзи да създава историята за себе си или Мимзи съществува само в историята?

Оказва се, че Мимзи не може да се освободи, той не може да промени мислите си в историята, дори не може да види ясно че е герой на историята. Той съществува само в историята.

Можеш ли да отречеш съществуването?
Виж как всичко наоколо съществува и НЕ подлежи на промяна сега в този миг.

Не мога да отрека съществуването. Тук ми е трудно да отделя един миг от друг миг, но сега виждам, че "НЕ подлежи на промяна сега в този миг" е ключа ума ми да се успокои. Може би това трябва да затвърдя днес.
Безкрайно съм ти благодарна за помощта!
С много любов,
мимзи

[Lubo]

Привет Мимзи,

Разбирам какво имаш предвид, има толкова много неща за правене за да се случи нещо, като да ходя на работа, за да си покривам разходите, да отида до магазина, за да имам храна за вечеря, да внимавам в работата, за да не правя грешки и да си спестя неприятните забележки от шефа… . И в центъра си ти, която има всички тези отговорности.
Това е така добре обяснено от мислите и облечено в неразбиваемата причинно-следствена връзка.
Живота обаче дали е това, което обрисуват мислите? Наистина ли живота чака на някого отделен от него да свърши цялата работа? Или всичко се случва от само себе си, живота се случва на Мимзи или като Мимзи?
Кое е истинското живота или какво мислите казват какво е живота :)?

Да, сега по-ясно виждам, че Мимзи не съществува отделно от историята и че желанието на Мимзи да не прави грешки е част от историята, както и вярата на Мимзи, че може да промени историята.

Много добре!

Може ли Мимзи да мисли мислите на Мимзи или те идват като част от това, което се случва в историята?
Може ли Мимзи да контролира какво ще бъде контролирано и какво не в историята на Мимзи?

Историята за Червената шапчица нейна ли е?

Тази история за Мимзи лична ли е, принадлежи ли на Мимзи?

Мимзи отделно ли е от живота който се случва или е самия живот?

С любов,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо,
Благодаря ти за въпросите, затрудних се с това- какво е живота. Ако живота е всички опити, които се възприемат или случват в този миг, мислите не могат да отразят живота, те са неясни, фрагментарни, повтарящи се и често се отнасят до минали преживявания. Наистина причинно-следствената връзка е неразбираема, не може да й се вярва.

Кое е истинското живота или какво мислите казват какво е живота :)?

Не е истинското какво мислите казват какво е живота, остава живота да е истинското. Спомних си мисълта Живота е това, което се случва докато кроиш други планове:) Живота се случва като Мимзи от само себе си, но в историята се присвояват определени нежелани реакции и действия и привличат вниманието в това виновно отделно Аз.

Може ли Мимзи да мисли мислите на Мимзи или те идват като част от това, което се случва в историята?
Може ли Мимзи да контролира какво ще бъде контролирано и какво не в историята на Мимзи?

Разбирам, че Мимзи е направен от мисли- чертите на характера и мисле-образа и логично мисълта Мимзи не може да мисли мислите на Мимзи. Едни мисли страдат от други мисли- как трябва да бъде, а не е. По същата логика и Мимзи не може да контролира какво ще бъде контролирано. Днес се събудих със силно главоболие на фона на тъга и реших да видя от какво е направена тази тъга. Главоболието спря като написах на шефа, че няма да отида на работа, но тъгата остана. Беше дълбока, плачеше ми се, но не разбрах причината. Както винаги си задавах и въпроса- а на кого му е тъжно, ако няма никой? Разсеях се и следобяд нямаше вече тъга, но виждам че има неприемане на тъгата, страданието. Може би това ми е проблема -има още импулси към промяна на историята? Пак се сетих за твоето изречение- "Свободата идва оттам да видиш историята като история, независима от никого и нищо, а не да я променяш."

Историята за Червената шапчица нейна ли е?

Тази история за Мимзи лична ли е, принадлежи ли на Мимзи?

Мимзи отделно ли е от живота който се случва или е самия живот?

Историята за Червената шапчица не е нейна, това е ясно. Но в историята на Мимзи има глави, в които Мимзи се бърка с контрола и претенциите си и пречи на живота да разказва хармонично историята на Мимзи. Да, благодаря ти много- виждам, че и това е част от историята и не принадлежи на Мимзи. Остава историята да се пише от самия живот..
С много благодарност
Мимзи

[Lubo]

Хей, привет Мимзи,

Препрочитам кореспонденцията ни и забелязвам, че има места, на които гледаш много добре, но сякаш не вярваш на това, което виждаш
Избрал съм няколко твои наблюдения, които водят към едно, че Мимзи съществува само в мислите. Което означава, че не съществува в реалността.

Да, сега по-ясно виждам, че Мимзи не съществува отделно от историята

Разбирам, че Мимзи е направен от мисли- чертите на характера и мисле-образа и логично мисълта Мимзи не може да мисли мислите на Мимзи..

Не е истинското какво мислите казват какво е живота, остава живота да е истинското.

Живота се случва като Мимзи от само себе си, но в историята се присвояват определени нежелани реакции и действия и привличат вниманието в това виновно отделно Аз.

Искаш ли да видиш, че Мимзи е измислен герой, построен от мислите?
За да ти помогна в това изследване трябва да ми дадеш нещо!
Искам да ми дадеш ума си, имам предвид всичките си мисли.
Опаковай ги в подаръчна хартия, вържи с красива панделка и ми ги подари. Обещавам да се грижа добре за тях, а също и че ще си ги получиш обратно след това изследване, целия ум, всичките си мисли до една. Съгласна ли си :) ?
Ако е така, подари ми този временен подарък и без да си го вземаш обратно отговори на следните питанки. За въпросите няма да ти трябват мислите, нещо като какъв е цвета на стената пред теб, ако не погледнеш, но кажеш "Аз знам, помня цвета и без да го гледам", това означава, че си разопаковала подаръка ми и си бръкнала вътре, но ако просто погледнаш и видиш цвета на стената пред теб, то подаръка ми е непокътнат.

Ето прибирам си твоя подарък, благодаря ти много.
Виж и отговори по отделно на всеки един въпрос:
Забележи, че има един живот или с други думи едно съществуване, което се проявява в различни форми.

В момента съществуват ли звуци?
Усещания?
Чувства?
Мисли?
Цветове?
Те отделно ли са от съществуването/живота?
Всичко това, което съществува в този момент нуждае ли се от някого или нещо отделно - за да бъде, за да е, за да съществува?

Извън историята, която е опакована в подаръка за мен, има ли теб отделена от това, което съществува в момента?
Сега кой ще напише отговора?

С любов,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо, извини ме, не съм ти още хубаво опаковала подаръка, бях заета с приятели, които идват 1 път годишно в града, но като започнах да си пиша с теб, всички се сетиха за мен. Искам този път да довърша изследването, предварително ти благодаря за търпението и разбирането.
Като че ли мислите се оказаха повече, подаръка ще е голям. Ще ти напиша в неделя отговора.
С безкрайна благодарност,
мимзи

[Lubo]

Благодаря ти, че ми писа.
ОК. Весело с приятелите и до неделя :)

Л

[mimzi]

Здравей Любо, ето отговорите ми

В момента съществуват ли звуци?

да

Усещания?

да

Чувства?

да

Мисли?

да

Цветове?

да

Те отделно ли са от съществуването/живота?

не

Всичко това, което съществува в този момент нуждае ли се от някого или нещо отделно - за да бъде, за да е, за да съществува?

не

Извън историята, която е опакована в подаръка за мен, има ли теб отделена от това, което съществува в момента?

не

Сега кой ще напише отговора?

това, което съществува в момента

Любо, при директно отговаряне е ясно, но след това пак ми възникна въпроса – защо има нещо което позиционира, въпреки и неясно, стената на разстояние, шума- като че ли идва от едната страна- това като че създава отделно Аз. При усещанията е повече рисуване на образ Аз-тяло. Ако има само живот/съществование, това чувство на разстояние до стената не трябва ли да отпадне ?

с благодарност,
Мимзи

[Lubo]

Опаковай ми пак подаръка и ми го дай, отново.

Сега кой ще напише отговора?

това, което съществува в момента

На какво разстояние си от това което пише сега отговора, 10 км, 1 м, 1 мм?

Л

[mimzi]

няма разстояние:)

[Lubo]

Хей Мимзи,
Правиш ли разлика кое е реално и кое не е ?

“…пак ми възникна въпроса – защо има нещо което позиционира,…”

Някой ми е отварял подаръка :)
Съмняваш се, не вярваш на това, което е тук.
Какво става, ако няма съмнение?
Не мисли - виж.

“…въпреки и неясно, стената на разстояние, шума- като че ли идва от едната страна…”

Изследвай това разстояние до стената, как изглежда, от какво е направено звук, цвят, вкус, усещане или …съдържание на мисъл?

Затвори си очите и изследвай звука, къде е сега, отвън? Пред ушите? В главата между ушите? Никъде? Навсякъде?

“няма разстояние:)”

- Браво, сигурна ли си :) ?

Направи пак упражнението с още по-голямо желание и доверие и нека само абсолютно истинското остане.

Л

[mimzi]

Здравей Любо,
Благодаря ти за "точните" въпросите !

Правиш ли разлика кое е реално и кое не е ?

Реално е това, което е директен опит - звук, цвят, вкус, усещане, чувства и мисли (без тяхното съдържание).

Какво става, ако няма съмнение?
Не мисли - виж.
Затвори си очите и изследвай звука, къде е сега, отвън? Пред ушите? В главата между ушите? Никъде? Навсякъде?

Навсякъде.

Изследвай това разстояние до стената, как изглежда, от какво е направено звук, цвят, вкус, усещане или …съдържание на мисъл?

Това ми е по-трудно, имам нужда от още малко време. Разстоянието е съдържание на мисъл, като пространство, което не може точно да се определи -като търся точката от къде се гледа, кой гледа и къде започва стената или цвета, се получава същото движение на вниманието, като при звука, точно място не се определя. Но защо не остава само цвят, или сливане на субекта и обекта на наблюдение?
Благодаря ти пак за търпението.
мимзи