Test

[DarkSide]

Има мисли, има и четец на мислите, който ги възприема и разбира значението им. Мислите създават концепция за това кой е четеца и какво представлява той - че той е отделен човек, намира се в тялото, има име и биография и управлява тялото като автомобил.

Мислите всъщност си нямат и хабер от понятие кой или какво е четецът им, къде се намира и т.н. Тяхната концепция за Азът е само история, която четецът постоянно чете и й вярва. Какво в действителност представлява четецът е непознаваемо, защото четецът е ненаблюдаем. Тоест четецът не е това, което вярва че е, но какво е в същност, това той не може да види.

Той може да види директно, че всичко в съдържанието на мислите е концепция, като мисълта за вода, която не мокри и не утолява жаждата, и от там да си извади заключението, че концепцията за него има толкова общо с него, колкото думата вода с истинската вода. Но това е косвено интелектуално заключение, а директно виждане.

[DarkSide]

а директно виждане.

Тук, случайно или не, изтървах думата не - да се чете "а не директно виждане".

[Lubo]

Добре, Весо,
виждам, че се въртим в кръг.
нека да минем по пътя на директния сблъсък, сега го измислих този термин :)
Виж отговорите на следните въпроси:
Има ли ти когото са те питали дали да се роди и да си казал Да?
Има ли ти който си е избрал родителите при които да се роди?
Има ли ти който е избрал тази мила родина в която да се роди?
Има ли ти който се е съгласил да се страхува и да страда и да трябва да се предпазва?
Има ли ти който се е съгласил да се пази за да не страда още?
Има ли ти който си е избрал тази история?
Кое е лично тук? Има ли личност изобщо?
Кое е отделното? Има ли отделност изобщо?
Не са важни мислите за тези въпроси, а истината която е това тук?

Любов
любо

[DarkSide]

Съжалявам, ама директното продължава да ми убягва. Всичките твои въпроси касаят миналото, сиреч отговорът им е в мислите във вид на спомени. Мога да ти отговоря, че не откривам спомени за извършването на нещата, които питаш, откъдето се вади заключението, че отговорът на всички тях е "не". Но това са отново и отново само мисловни гимнастики.

Кое е лично тук?

Болката в тялото изглежда лична, защото никой друг не я усеща. Или това зависи от дефиницията на "лично"?

Кое е отделното? Има ли отделност изобщо?

Всичките телесни усещания заедно с мислите също никой друг не ги усеща, изглеждат като затворени в капсулата на тялото и изолирани от останалия свят. Тук ключовата дума е "изглежда". Няма доказателства дали изглеждащото е наистина самата реалност. Но това са пак мисловни гимнастики. "Отделно" и "цяло" също ми изглеждат като въпрос на дефиниция. Никакво директно виждане не усещам. Съжалявам за въртенето в кръг, но не виждам изход от него.

Весо

[Lubo]

Привет Весо,
От предния пост ето това

Има мисли, има и четец на мислите, който ги възприема и разбира значението им.

Това е илюзията, че мислите имат значение :), мислите са мисли и привидното имане на значение е просто следваща мисъл. Забележи значението идва ли като звук, цвят, усещане, аромат, вкус или като мисъл?
Четеца, за когот имат значение е точно като значението на мислите, мисъл, няма такова нещо в реалността, къде си?
как се знае, че има теб без "значението" на мислите?

Всичките твои въпроси касаят миналото, сиреч отговорът им е в мислите във вид на спомени.

Въпросите не сочат миналото, а тук - има ли ти който е избрал това или има само това? Отговора е Тук, Това тук не е в спомените?

Болката в тялото изглежда лична, защото никой друг не я усеща. Или това зависи от дефиницията на "лично"?

Надявам се говориш за болка не от ударен пръст, а емоционална болка, нали?
Болката от страх, не сбъднати желания, срам, съжаление, че се е случило така и т.н. са проекция, че нещо
не стига в момента, а има и страх за бъдещето да не се повтори или да не се случи, нали?
Тази проекция няма да спре, независимо нещо ще се случи или няма да се случи. Проекцията може да спре само сега, в този момент. Ето един цитат забележи какво сочи:
"Those who can’t feel free while having responsibilities
Are not really free
Those who can’t feel free while being in a committed relationship
Are not really free
Those who can’t feel free while living with an unconscious family
Are not really free
Those who can’t feel free in a prison cell
Are not really free
Those who can’t feel free while working for a dominant boss
Are not really free
Those who can’t feel free under the influence of a unjust government
Are not really free
Those who don’t care about feeling free or not feeling free
Are really free "

[DarkSide]

Здравей Любо,

Това е илюзията, че мислите имат значение :), мислите са мисли и привидното имане на значение е просто следваща мисъл. 

Тук съвсем ме изненада, как така илюзия, как така мислите нямат значение?
Тези думи, които ти си написал и които аз чета наум - те имат някакво конкретно значение, те не са просто черни петънца на бял фон, нали така? Значението на написаното в този пост е различно от значението на думите в предходния пост. Нещо у мен (аз, осъзнаване, дедазнамкакво) знае значението на всяка дума и ги разбира тези значения на целия пост. Ако ми пишеш на китайски, нещото не би ги разбрало - това вече ще са петънца на бял фон. Че то мислите ако нямат значение, то тогава нищо няма значение, няма разбиране за нищо и има какво ? Просто всичко си го има и това е всичко? Тогава обаче илюзията за кого е илюзия? Може ли да има илюзия без зрител, който й вярва? Тогава тя ще е просто част от пейзажа, също като останалите хиляди мисли плуващи наоколо, а не илюзия. Иначе излиза че една илюзия вярва на друга илюзия, а пък мислите го нямат това свойство да разбират значения и да вярват. Съвсем се оплетох ...

Значи какво остана - има само каквото има и това е всичко. Нищо няма значение, няма разбиране, няма ограничения, няма отговорности, няма нищо от социалната договореност кое какво и и какво означава? Или това е пак поредната концепция?

Иначе то се вижда, че има само това, което го има, и че личностите са измислица, ама това виждане не променя абсолютно нищо. Той целия социален свят е измислица, ама също като правилника за движение, трябва да се спазват стотиците му правила, ако не искаш проблеми.

Правилото че на червено спираш, а на зелено тръгваш, е нереално и невидимо, ама си има своето напълно реално значение с напълно реални последствия.

Весо

[Lubo]

Привет Весо,
Истината, че мислите нямат значение, породи силна реакция и купища въпроси.
Какво е вярването което изявлението разклаща ?

Какво не е достатъчно сега в момента за да се налага някой да контролира и да слага правила?

Какво пазят всичките тези неща, къде/коя е болезнената рана, която не трябва да се достига, и затова са нужни предпазни механизми като контрол, правила и ограничения?

Моля те отговора да не е интелектуален, по принцип за света и историята на човечеството, а сега тук, в момента какво е живо, ОК?
Прочети всеки един въпрос по отделно, постой с него и напиши кратък оговор, който е абсолютната истина за този момент. После премини на следващия и така трите въпроса
Не бързай.

Любов
любо

[DarkSide]

Какво е вярването което изявлението разклаща ?

Разклатено е вярването че животът може да се осъзнае само чрез мислите. Вярването че ако не възприемаш мислите си като умствено недоразвит зеленчук и не можеш да оцениш красотата, нито пък да участваш в забавления, социалния живот, нито пък да си изкарваш прехраната - сиреч не можеш да оцелееш в този свят, ако не вярваш на мислите.

Какво не е достатъчно сега в момента за да се налага някой да контролира и да слага правила?

Вярването, че без контрол над живота и спазването на правилата, ще загина. Вярването, че тялото не може само да се грижи за себе си и без мислите няма да оцелее. То трябва да мисли кога какво ще яде, къде има храна, кое се яде и кое е отровно и т.н.

Какво пазят всичките тези неща, къде/коя е болезнената рана, която не трябва да се достига, и затова са нужни предпазни механизми като контрол, правила и ограничения?

Познавам отблизо човек със забавено умствено развитие и преценявам животът му като ужасен и мъчителен и за него и за близките му. Не искам и на мен да ми се случва да го преживея, а вярвам че без мислите ще съм като безмозъчен идиот, напълно безпомощен.

Значи всичките дълбокомислени приказки, които съм изписал миналата година, са си само мисловна гимнастика, а реалността е, че вярата ми в наличието на контролиращия тялото индивид, е все така бетонно непоклатима и непоколебима. Все още вярвам, че без него (контролиращия тялото индивид) е невъзможно да има живот. Имам предвид нормален разумен човешки живот. Тъй че, може ида не мога да го видя никъде този аз, но въпреки това вярвам, че съществува аз, който не може да открие аз-а.

[Lubo]

Разклатено е вярването че животът може да се осъзнае само чрез мислите.

Чудесно. Огледай се, случва се всичко това и мисли, може ли да се намери Аз да се случва?
Забележи, че живота, реалността се случва, а не, че мислите я знаят или случват?
Коментират си само, виждаш ли това?
Живот /реалност и коментиращи мисли, къде има аз в цялата работа?

Вярването, че без контрол над живота и спазването на правилата, ще загина

.
Даа, толкова старание за нищо. Какво се пази, за какво са тези всички главоболия, като всичко вече Е и си върви без ничия помощ. Кой прави живота? Или той е и се появява като това. Няма някой да прави нещо. Няма да загинеш, не си се раждал изобщо. Живота е само това и мисли които коментират :)

Познавам отблизо човек със забавено умствено развитие и преценявам животът му като ужасен и мъчителен и за него и за близките му

Живота е един и се появява като различни вариации, има ли някой да избира как да се прояви живота или само мислите коментират?

Все още вярвам, че без него (контролиращия тялото индивид) е невъзможно да има живот.

Това го казва случващият се живот или мислите коментират? Без живот ще има ли мисли които коментират? Забележи вярата, че се случва историята наречена живот, а не че има живот сега в този миг и всичко друго е история, коментари, мисли за живот, за вода. Там няма живот, няма вода, виждаш ли това.?

Тъй че, може ида не мога да го видя никъде този аз, но въпреки това вярвам, че съществува аз, който не може да открие аз-а.

Ако се чувстваш комфортно, че има ти, няма нужда да продължаваме, но ако нещо не може да се открие и продължават огромните усилия да се предпазва и това води до страдание, то нека приключим с крехкия невидим Аз още сега?

[DarkSide]

Много добре си го написал, чета го и съм съгласен с всяка дума. Четох го много пъти, явно усещам нужда да го чета наново и наново.

Аз се имах за твърде open-minded, ама явно не съм, защото осъзнавам как продължавам да живея само в мислите за живота, а не в самия живот. Вярвам, че коментарите на живота са по-важни от самият живот. Като някой, който е на екскурзия и се съдира да снима за да има какво да покаже в къщи и така пропуска изживяването самата екскурзия. Давам си сметка, че вярвам, че снимките са ми по-важни от екскурзията, сиреч коментарите на мислите ги имам за по-важни от самото изживяване.


Очаквах стената, изградена от мислите да рухне изведнъж, но май ще трябва да да се разгражда постепенно. С всяко прочитане на последния ти пост сякаш нещо помръдва и се разклаща. Освен ако и това не е поредната концепция.

[Lubo]

Красиво.
Много се радвам, че нещо помръдва.
Така се усеща да, не е концепция.

Нека да махнем основната, носещата кулона на конструкцията аз.
Забележи, че мислите са също като дишането, просто са тук и се случват.
Няма ти в дишането, както няма ти в цветовете, няма цветящ цветовете, няма дишащ дишането, няма мислещ мислите, има цветове, дишане и мисли, това е.

[DarkSide]

Гледам ги мислите как идват, класифицирам ги по категории - работа, социални отношения, здравни кахъри, общо критикарски, недоволства и възмущения, и т.н. , осъзнавам какви огромни интервали от време прекарвам обзет от някакви мисли и в това време напълно сляп и глух за действителността, осъзнавам (периодично) че има само "това", и мислите са само част от това "това", че те нямат значение и че няма никой за когото те да идват и че никой не може да предвиди коя ще е следващата мисъл ... това трае минута две и след няколко часа отново осъзнавам, че съм ги изкарал тези няколко часа в скачане от мисъл на мисъл.
Обаче никаква забележима промяна не забелязвам, всичко си е все същото. Или и това е просто поредната мисъл от раздела " критики и оплаквания"? Все още го има очакването нещо забележимо да се случи.

[Lubo]

осъзнавам какви огромни интервали от време прекарвам обзет от някакви мисли и в това време напълно сляп и глух за действителността

Чудесно, че се вижда колко време се прекарва в историята на мислите.
Има ли някой, обаче който прекарва там своето време или е това което се случва?
Има ли някой на когото това се случва? И не трябва да се случва?
Има ли някой който не трябва да е въвлечен в мислите ?

[DarkSide]

Преживяването на времето, прекарано в мислите, е като в гъста мъгла, има само силуети, откъслечни фрази, почти никакви подробности, всичко е като бутафорни картонени декори. След излизането от това състояние се забелязват много повече подробности и детайли. Кой ги забелязва тези неща? Къде е той? На моменти има усещане, че няма някой, който да ги забелязва тези неща, но тези усещания бързо се заменят от усещането, че някой гледа иззад очите и чува иззад ушите, сиреч в центъра на главата. Даже сякаш двете усещания ги има едновременно - хем личността я има, хем в същото време няма никой, или по-скоро сякаш личността е поизбледняла и не е толкова непоколебимо и непоклатимо реална, колкото беше преди. Сякаш става все по трудно да се усеща присъствието на тази личност Аз.

[Lubo]

Преживяването на времето, прекарано в мислите, е като в гъста мъгла, има само силуети, откъслечни фрази, почти никакви подробности, всичко е като бутафорни картонени декори

Това е само коментар на минало събитие.
Има нещо което не се приема да е тук или което се очаква да е ралично.
Свободата е вече тук, няма нужда мислите да са други или да се преживяват по-друг начин.
Виж пак тези въпроси:
Има ли някой, който прекарва своето време в мисли или е това което се случва?
Кой не иска мислите да са като гъста мъгла...?
Има ли някой на когото това се случва? И не трябва да се случва?
Има ли някой който не трябва да е въвлечен в мислите ?
Отговора е тук.

Любов
любо