Има и от двете. Щеше ми се да кажа без никакво съмнение, че е 100% виждане, но по някаква причина не мога. Понеже винаги е имало перфекционизъм и несигурност, свързано с ролята Миро, се чудя дали причината не е в навика. Усещам как всичко случващо се изглежда не толкова сериозно, все по-малко има силни реакции, все по-малко има значение какво "другите" мислят. Когато "Аз" вземе да се прояви по-категорично като мисъл бързо идва осъзнаването, че не, "Аз" не съществува и това е просто мисъл. Откриват се и някакви нови неща. Днес например стана ясно от това, което ми говореше за парчето земя, обикалящо около огнения къс, че Земята наистина не съществува, нито материята, или поне няма как да се знае дали съществува или не, а се приема на доверие. В настоящия момент няма къс земя. Също така няма причина да се вярва, че това тяло съществува примерно по време на дълбока медитация, когато няма осъзнаване за тяло в настоящия момент. Стана по-ясно виждането и за липсата на на други Азове, че няма Любо, който да е написал писмо, а има просто писмо, което е подписано с думите Любо.Каква е ситуацията, интелектуално разбиране или виждане има?
До някъде има идентификация със самото съществуване/осъзнаване, с това постоянно движение на цветове, звуци, усещания, мисли.. макар и това да не е Аз, пак е някаква идентификация, възможно ли е това да пречи на виждането?
Не, не могат.Може ли въображението и мислите да бъдат докоснати?
Лека нощ:)
Миро
