The Gate

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Everything is happening like it has to happen and now I am here in this, there is only energy. Not every time is like that, now I feel like I am in a bubble of being where everything and every thought and every action will be totally ok.

What are you looking for at LU?
to see where there are still illusions, to see where I am still hiding, what are the most strong fears in me, why I can not behave from love and choose suffering, to debunking all myths that to give a opportunity to feel and stay present.

What do you expect from a guided conversation?
to see though the conversation what are the most strong illusions and stay with them until they disappear, to create a habit to stay with this direct experience and learn from it, not hide in the mind, where you have support to see the truth, to hide in the mind is more difficult.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
Vipassana, Satsangs, non duality, constellations, meditations, psychotherapy, non dual psychotherapy, body work, breathwork

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
11

Привет Ива,
Добре дошла във форума :)

Ако си съгласна нека да започнем оттук:

why I can not behave from love and choose suffering, to debunking all myths that to give a opportunity to feel and stay present.

Ооо, много силни чувства минават през теб. Можеш ли да останеш с тях и да забележиш, съвсем нежно, с любопитство зад всички тези желания за отношение движено от любов, избор на страдание и всички други които са тук, има ли нещо, някой, център?
Може ли да се намери къде е точно?

Любов
любо

Здравей, Любо,

хубаво ме провокира.

Оставам в едно състояние - being ли е, аз му викам анестезия, дори не знам дали е състояние, може би дори е някакъв защите механизъм - оттам всичко е приемливо докато не свърши и не започне болката. И от това състояние не усещам да има нещо или някой. Но има вярване, че моето движение от страдание е поради модел на поведение и е някак мой избор и все едно аз мога да направя нещо, но не правя, а даже правя действия в посока на по-голямо страдание. И в същото време има вярване, че аз съм в капан на това страдание и то ми се случва и аз нищо не мога да направя. Сега докато пиша за тези вярвания, виждам, че са просто вярвания и те си идват с определеното страдание и стягания в тялото, но после си и отиват. И излиза друго вярване, това, че на мен всичкото това страдание дето причинявам ще ми се върне. Толкова много традиции го проповядват и всички са пределно ясни - дали вярвате или не, то така се случва. Много е живо това вярване в мен.

Благодаря,
Ива

Привет Ива,
Благодаря за отговора.

хубаво ме провокира.

Ммного се радвам :)

Оставам в едно състояние - being ли е, аз му викам анестезия

Ехх, че хубавоо. като се види какво е тук, а не какво историята разказва, се появява отпускане, дааа :)
Тук нямаме за цел постигане на някое състояние, а да видим кое е истина и кое не.
Буквално поглеждане какво е тук, като какво е времето навън, виждаме и си пишем.
Моля те да видиш пак има ли зад тези чувства, тези обвинения, тази идея за виновен и последващо наказание, има ли някой, нещо, център? Къде е точно? С кое сетиво се знае?

Сега докато пиша за тези вярвания, виждам, че са просто вярвания и те си идват с определеното страдание и стягания в тялото, но после си и отиват. И излиза друго вярване

Супер, точно така, идват разни истории една след друга.
Забележи какво се променя когато смениш думата вярване, в цитираното изречение с думата идея?
Ето и една задача за през целия ден. Забележи когато се появят тези истории, как се появяват като абсолютната истина, но виж, че са само идеи?
После забележи дали нещо което се случва в момента ги поражда или просто си идват?
Забележи, знае ли се предварително, че ще дойдат тези идеи преди да дойдат?
Тези идеи отразяват ли истината, реалността която се случва в момента?
Забележи какво се случва когато се забележи, че тази идея не знае за кого идва?

С любов
любо

Моля те да видиш пак има ли зад тези чувства, тези обвинения, тази идея за виновен и последващо наказание, има ли някой, нещо, център? Къде е точно? С кое сетиво се знае?

И няма и има. Като си остана в тази анестезия няма и дори е смешно, всичко си се случва както се случва, казвам честно много неща, но после когато видя, че това причиня болка започвам да се питам това, което казвам правилно ли е щом причинява болка, от къде идва, как да го спра, започвам или нещо започва да генерира истории как това ще ми се върне. Дори докато си задавам тези въпроси някак анестезията ме пази, все едно си живея в някакъв измислен свят, в който няма никакво значение това, което се случва навън, мога да хвърлям бомби и някак другите да се оправят с болката...

И после през нощта ме събужда тревожността и това, че не е ок това, което се случва, че трябва да има начин, по който да се действа с повече уважение, а не директно да се бърка в раната на другите, но пак ме хваща анестезията и мислите лека полека се успокояват, контракциите изчезват.

Някак не искам да съм лош човек, който прави това, но дори това ми се струва направо смешно в момента.

Ето и една задача за през целия ден. Забележи когато се появят тези истории, как се появяват като абсолютната истина, но виж, че са само идеи?
После забележи дали нещо което се случва в момента ги поражда или просто си идват?
Забележи, знае ли се предварително, че ще дойдат тези идеи преди да дойдат?
Тези идеи отразяват ли истината, реалността която се случва в момента?
Забележи какво се случва когато се забележи, че тази идея не знае за кого идва?

Взимам си я тази задачка, колкото повече препрочитам уж знам отговора, а нещо е объркано.

Този въпрос много ме обърка: Тези идеи отразяват ли истината, реалността която се случва в момента? - ами как да разбера дали отразяват реалността, често да, често не или пък нямам никаква идея?

И няма и има. Като си остана в тази анестезия няма и дори е смешно,

Значи като се види реалността и изчезне страданието от борбата с реалността, това се нарича анестезия, измислен свят?
А като се влезе във филма с идеите идващи от гласа на срама и страха и започне борбата с това което Е и страданието пристигне - това се нарича Не измислен свят, нещо такова ?
А какво ако няма никой в твоето тяло и няма никой в другото тяло?
Две празни лодки се носят по течението на две реки и там където се вливат една в друга се сблъскват, кой е виновен? Кой е огорчил кого?

Дори докато си задавам тези въпроси някак анестезията ме пази, все едно си живея в някакъв измислен свят, в който няма никакво значение това, което се случва навън, мога да хвърлям бомби и някак другите да се оправят с болката...

Точно така, може да хвърляш бомби, но виж къде си точно ти, не ли всичко Това?

Тези идеи отразяват ли истината, реалността която се случва в момента? - ами как да разбера дали отразяват реалността, често да, често не или пък нямам никаква идея?

Под реалност разбирам не историята която се разказва във момента, а виж когато тръгне идеята за лошата Ива, дали в този същия момент това е вярно? Или просто си се разхождаш, гледаш ТВ, хапваш нещо и изведнъж ДОБЪР ДЕН тука сега виж какво стана...от никъде, без причина, без да има някой паднал и ти да го риташ по кокалчетата примерно :)
Дали стана по-ясно?
Нека да го направим по-нагледно. Вземи си един лист е химикал и като забележиш, че тръгва процеса просто запиши - Ям ябълка и идва идеята/история....
Разхождам се под слънцето, романтика, красота и идва идеята/история....

Ето и една задача за през целия ден. Забележи когато се появят тези истории, как се появяват като абсолютната истина, но виж, че са само идеи?

Това много ми помага, особено като замених думата вярване с идея, виждам го и има почти мигновен ефект. Когато не съм така вкопчена, мога да си играя дори с тези идеи - чувствам, наблюдавам, гледам от място с чувство за хумор и по-освободено. Не знам кой си играе, но така го усещам.

После забележи дали нещо което се случва в момента ги поражда или просто си идват?
Забележи, знае ли се предварително, че ще дойдат тези идеи преди да дойдат?

Те си идват, не виждам да се знае предварително.

Забележи какво се случва когато се забележи, че тази идея не знае за кого идва?

Тя просто преминава и няма за какво да се закачи.

А какво ако няма никой в твоето тяло и няма никой в другото тяло?
Две празни лодки се носят по течението на две реки и там където се вливат една в друга се сблъскват, кой е виновен? Кой е огорчил кого?

Никой и все пак понякога преминава вина, но ако я погледна само като идея се успокоява бързо или просто остав чувство в тялото.

Хей Ива, привет,
Много радост донесе твоя отговор.
Не знам дали си даваш сметка какво откри.
Това е свещенният граал, наистина :)
Ти си пред портата, моля те да не гледаш видеа, да не коментираш нищо с други и да не четеш книги и статии по темата. Достатъчно си го правила. Остани само с това изследване. ОК?

Това много ми помага, особено като замених думата вярване с идея, виждам го и има почти мигновен ефект. Когато не съм така вкопчена, мога да си играя дори с тези идеи - чувствам, наблюдавам, гледам от място с чувство за хумор и по-освободено. Не знам кой си играе, но така го усещам.

Точно така, вярване - означава, че идеята, която се появява е взета за реалността, която уж се случва В момента, а като се види истината, че е появила се идея, то тогава няма объркване кое е реално и кое приказки от хиляда и една нощ.
Забележи има ли дори една мисъл, която да не е идея, а да е реалността? Забележи реалността знае ли и пука ли и затова какви идеи идват?
Ако реалността не знае идеите за нея, то тя влияе ли се от тях?

Те си идват, не виждам да се знае предварително.

Ми да, браво. Какво е да откриеш, че идеите си идват сами и няма ръководител движение ? :)

Забележи какво се случва когато се забележи, че тази идея не знае за кого идва?

Тя просто преминава и няма за какво да се закачи.

Ехааа, Гуру :) Чувала си безброй пъти гурута да казват, че мислите са облачета минаващи по небето :) Е, за това говорят.
Забележи през деня, докато нещо си правиш, виж как идват мислите с история, че ти движиш ръце, крака, правиш кафе...кое е реално, това което се случва или , че някой го прави? Кое е истината и кое е идеята?
Забележи, има ли някой със свободна воля извън идеята за правещ?

Любов,
Любо

Точно така, вярване - означава, че идеята, която се появява е взета за реалността, която уж се случва В момента, а като се види истината, че е появила се идея, то тогава няма объркване кое е реално и кое приказки от хиляда и една нощ.
Забележи има ли дори една мисъл, която да не е идея, а да е реалността? Забележи реалността знае ли и пука ли и затова какви идеи идват?
Ако реалността не знае идеите за нея, то тя влияе ли се от тях?

Ох, нито една идея не е реалността, но хич не ми харесва, че аз реагирам на всяка идея като мога и да не реагирам, някои са много силни и болезнени за тялото. Имам усещането, че все пак има някой, който може да избере дали да реагира или да не реагира на тези идеи и с това малко или много резултата, бъркам ли?

Какво е да откриеш, че идеите си идват сами и няма ръководител движение ? :)

Освобождаващо.

Забележи през деня, докато нещо си правиш, виж как идват мислите с история, че ти движиш ръце, крака, правиш кафе...кое е реално, това което се случва или , че някой го прави? Кое е истината и кое е идеята?
Забележи, има ли някой със свободна воля извън идеята за правещ?

Това имам нужда да го наблюдавам. Мога да отговаря сега, че истината е това, което се случва, а идеята, че някой го прави, но нещо в мен се съмнява.

Привет Ива,

Ох, нито една идея не е реалността, но хич не ми харесва, че аз реагирам на всяка идея като мога и да не реагирам, някои са много силни и болезнени за тялото. Имам усещането, че все пак има някой, който може да избере дали да реагира или да не реагира на тези идеи и с това малко или много резултата, бъркам ли?

Добрее, :)
нека да видим израза - Аз реагирам, а мога и да не реагирам - кое е историята и кое е реално случващото се?
Идва реакция и веднага история - ти защо реагираш така или защо не реагираш...? Виж как се случва, изследвай имаш поле за изследване .
Също забележи как езика прави дуалност, слънцето пече или слънцето не пече, дъжда вали, дъжда не е дошъл още, вятъра духа...и т.н езика предполага вършител, но има ли дъжд който вали? Или който го няма, но като дойде започва да вали?
За домашно, всяка реакция която дойде отбележи на листче Ха, появи се такава реакция - и срещу нея идеята която идва защо и как тази реакция е дошла и кой и как е отговорен, ок?

Прегръдки,
любо

нека да видим израза - Аз реагирам, а мога и да не реагирам - кое е историята и кое е реално случващото се?
Идва реакция и веднага история - ти защо реагираш така или защо не реагираш...? Виж как се случва, изследвай имаш поле за изследване .

Реално се случва това, което се случва, т.е. реагирам, а историята е, че мога и да не реагирам, но понякога в ума ми ги има и двата вариант и като, че ли някой прави избора, но май е няма някой.

За домашно, всяка реакция която дойде отбележи на листче Ха, появи се такава реакция - и срещу нея идеята която идва защо и как тази реакция е дошла и кой и как е отговорен, ок?

Това го наблюдавам цял ден и си записах няколко ситуации, това, което забелязах е, че аз си мисля, че решавам дали да реагирам или не, но то не е точно така като се запитам кой и как е отговорен, няма ги. Също така забелязах, че ако реша, че ще реагирам по друг начин по-късно ми се вижда нелепо, не мога да реша, не мога да знам как ще реагирам.

Оставам с това упражнение, защото усещам как хем ми е ясно, хем не точно, защото в мен има някакво съмнение.

Гледаш много чисто. Не спирам да се възхищавам как ти се получава.
Просто все още не вярваш на очите си, както се казва :)
Давай, няма пречки пред теб , цялото чудо е тук :)

Прегръдки,
любо

То чудото е тук от изветно време, просто е малко страшно понякога :).

Не знам какво да ти напиша :).

Ами 😁
За страшното?
Къде е? в реалността или в идеите?

Страшното е в идеите, реалността е това, което се случва. Толкова е спокойно тук и така страшно или светло в идеите.

Стоя си 😊

Благодаря 🙏