The Gate

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Това означава, че няма такова нещо като "аз", което мисли, взима решения, мести тялото ни, избира къде да ни е фокуса, вижда, чува, усеща неща. Коректно би било да се каже, че има "мислене", "решаване", "местене", "фокусиране", "виждане", "чуване", "усещане" като естествени феномени без автор, те(животът) просто се случва(т).

What are you looking for at LU?
Интелектуално осъзнавам, а и от опита си съм забелязал, че това, което написах горе е истина. Мислите ми наистина сами си идват, аз не ги избирам. Нито избирам ходенето си. Като си задам въпроса има ли някой, който управлява вътре в мен, не мога да намеря никого. Макар и да наблюдавам това в ежедневието си, имам чувството, че не съм го осъзнал напълно, нямам "аха момента". Това не значи, че очаквам да се случи нещо грандиозно и свръхестествено, но доколкото разбирам, когато човек достигне до това осъзнаване, получава усещането, че търсенето свършва(макар и пътешествието едва да започва). Е, аз още нямам чувството, че търсенето ми е свършило и имам нужда от побутване =)

What do you expect from a guided conversation?
Очаквам да ми бъде показано какво пропускам в наблюденията си. Но иначе нямам много очаквания, по-скоро любопитство и вълнение. Бих искал да ми бъде сочена истината безкомпромисно, без водачът ми да се притеснява, че може да ме нарани.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
Йога, медитация, будизъм, дао, саморазпитване в стил Рамана Махарши

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self? 11

Хей, привет MoonTurtle,
Добре дошъл във форума LU.

Моето име е Любо и ще се радвам да те съпроводя в това пътуване.
Как да се обръщам към теб?

Докато трае кореспонденцията ни, моля те да не четеш и да не слушаш нищо свързано с темата.
Време е за практика, да видиш с очите си каква е истината.

И разбира се едни изключение :) има преведена на български книгата Gateless Gatecrachers, на линка можеш да си я свалиш свободно. Чети я успоредно с изследването ни.
Заглавието на книгата е преведено "Да прекрачиш несъществуващата порта"
и линка https://www.liberationunleashed.com/boo ... ecrashers/
Това е по организационните въпроси.

...че търсенето свършва(макар и пътешествието едва да започва)

Точно така.

Е, аз още нямам чувството, че търсенето ми е свършило

Потърси и виж ясно отговора на въпроса:
Какво липсва? Какво не е достатъчно?
Няма правилен и грешен отговор. Виж какво е истина за теб в момента?

Поздрави,
любо
ПС: Когато отговаряш, ползвай функцията "цитати" много е лесно.
Ето тук е обяснено с бг субтитри
https://www.youtube.com/watch?v=QCbZYSvnTpc

Здравей, Любо!
Приятно ми е, викай ми Миро =)
Ще се придържам към съвета ти и ще ползвам само материали на LU по време на търсенето. Благодаря ти за линка!

Потърси и виж ясно отговора на въпроса:
Какво липсва? Какво не е достатъчно?
Няма правилен и грешен отговор. Виж какво е истина за теб в момента?

Липсва постоянното съзнаване, че не съществувам. През по-голямата част от деня си имам усещането, че нещата просто се случват, примерно докато миех чиниите, имах усещането, че всичко си върви на автоматик, ръцете се движат, нямаше мисли в този процес, но отвреме-навреме се хващам, че изскача някоя мисъл, съдържаща "мен", "моя", "аз".. "Гладен СЪМ", "Писна МИ да МЕ занимават с глупости"..
Като се вгледам в тези мисли, осъзнавам, че няма наистина такъв "аз", който да е гладен или да му е писнало, но..
Не знам дали е позволено да те питам и аз някакви неща, но ако да, бих искал да знам процесът на дезидентификация с "аз" като вид трениране на мускул ли е? Тоест възможно ли е, макар във всяка конкретна ситуация да мога да осъзная, че няма "аз" зад нея, след като се вгледам внимателно, да е нужно време на системата да свикне с този нов поглед, за да може да го прави автоматично?

Поздрави,
Миро!

Здравей Миро,
И на мен ми е приятно :)
Благодаря ти за отговора.

Липсва постоянното съзнаване, че не съществувам.

В нито един миг няма ти, даже в момента, в който описваш, нещо като "Ето сега няма съзнаване, че няма аз" . Виждане през илюзията не спира появяванео на история за аз и усещане наречено аз. И защо това да стане? Тук в изследването просто ще отпадне вярата, че има аз под каквато и да е форма. И няма кой да променя мислите, усещанията. Точно както вярата в дядо Коледа е отпаднала, нещо промени ли се? Неговия образ продължава да се появява по ТВ реклами, по улицата, историята не спира, но вярата, че има старец живеещ в Лапландия я няма.
Ето едно весело упражнение. Замени в този текст "аз, мен, Миро " с аз, мен дядо Коледа

През по-голямата част от деня си имам усещането, че нещата просто се случват, примерно докато миех чиниите, имах усещането, че всичко си върви на автоматик, ръцете се движат, нямаше мисли в този процес, но отвреме-навреме се хващам, че изскача някоя мисъл, съдържаща "мен", "моя", "аз".. "Гладен СЪМ", "Писна МИ да МЕ занимават с глупости"..
Като се вгледам в тези мисли, осъзнавам, че няма наистина такъв "аз", който да е гладен или да му е писнало, но..

Ето пример от цитата горе - Липсва постоянно съзнание, че дядо Коледа не съществува. :)
Давай в този дух:

Напиши ми и какво идва след упражнението?

Не знам дали е позволено да те питам и аз някакви неща,

Разбира се, всичко, ако не са в темата ще ти пиша, но няма проблем, даже по-добре.

Щом отпадне вярата в Аз, няма кой да прави каквото и да е , няма кой да тренира. Става едно свободно падане за никого. Точно както с дядо Коледа, първо отпада вярата в персонажа, а после идва разбирането, че няма защо да се плашим дали дадо Коледа ни гледа зад ъгъла и записва всяка наша постъпка, за да реши въглен или подарък да остави в чорап. После отпада и нуждата да се пишат писма до Лапландия... Когато е паднала вярата всички тези неща не стават ясни веднага, просто падат когато стане тема.
Напиши какво друго очакване има, какво ще се промени, какво няма да се промени? Кое ще е различно?

Много се радвам, че си тук :)

Поздрави,
любо

Хей, Миро,

Какво става?
Тук ли си, с мен ли си?

л.

Тук ли си, с мен ли си?

Никога не съм преставал, макар и така да може да изглежда =)

Благодаря ти, че ме проверяваш. Нямах възможността да седна и да ти отговоря наистина от сърцето си, щеше да е набързо и напрегнато, а не смятам, че това е оптимално. Има малко перфекционизъм при мен :P Исках и наистина да дойде по-естествен отговор, трябваше да се сготви.

Може така да ме няма за 2-3 дена понякога, но обещавам, че няма просто да изчезна, без да ти кажа(стига да не падне метеорит върху мен или нещо подобно). Изключително много ценя това, което правиш за мен и другите хора, благодаря ти!

Замени в този текст "аз, мен, Миро " с аз, мен дядо Коледа

Упражнението беше много забавно. Първо - осъзнах, че още вярвам в Дядо Коледа :D Даже почнах да ровя из интернет да видя дали все пак наистина не съществува. Мисля, че осъзнах, че не е необходимо самата личност да съществува, за да е истинско това, което символизира. Относно самото упражнение дойде осъзнаването колко е абсурдна самата ситуация - едно несъществуващо мое аз (Дядо Коледа) има проблем с това, че си мисли, че съществува. И иска през цялото време да не съществува, при положение, че това вече е факт.. Осъзнах и колко е абсурдно това(и в същото време е истина), че аз, опитвайки се да се освободя от усещането за аз, се свързвам с теб и се опитвам да предприемам стъпки да се отърва от тази вяра, и в същото време самият този процес си се случва автоматично, без да има някой "аз", който го прави, както и без да има лично "ти", който ми помага и дори тази мисъл за това нещо(точно този текст, който пиша тук) също е продукт на една система, в която също няма аз.

Напиши какво друго очакване има, какво ще се промени, какво няма да се промени? Кое ще е различно?

Първо в мен я има несигурността дали осъзнаването вече не ми се е случило, без да го осъзная. Спомням си, че когато се регистрирах във форума и просто почнах да чета различни теми и материали на LU почнах да треперя от вълнение, беше като чувство на влюбване, все едно отиваш на първа среща, защото осъзнавах, че тук е краят на моето търсене. И още на следващия ден забелязах как магически изгубих интерес към други духовни практики, с които се занимавам от известно време, просто станаха незначими на фона на усещането за не-аз. И се чувствах много лек и спокоен, разхождах се навън, гледах хората, дърветата и се упражнявах да проверявам дали има аз във виждането, в чуването, в ходенето, в мислите и виждах, че го няма и това много ме радваше. Това е единствената "духовна теория", която чисто емпирично съм проверявал и не е трябвало да допускам някакви неща, за да е истина. И затова хем имам чувството, че съм го открил, хем усещам и че още копчето не е натиснато наистина. И това много ме обърква. Характерът ми като цяло е да се съмнявам в усещанията си и убежденията си, но предполагам, че, ако бях "там", нямаше да има абсолютно никакви съмнения у мен, нали така?

Потърсих очаквания у себе си и открих следното:
Очаквам, че ще съм много по-отпуснат, че у мен ще има по-малко напрежение.
Че ще се освободя от чувството за "трябва", тъй като нищо няма да трябва, така или иначе нямам контрол върху мислите и решенията си и нещата просто се случват. Трябва е абсурдно в такъв контекст.
Очаквам, че ще ми е по-лесно да приемам себе си, защото да не приемаш себе си такъв какъвто си, при положение, че нямаш истински избори, е като да не приемеш гравитацията. Тя просто Е и няма как да избягаш от нея, нито има как да я промениш, защото тя просто се случва.
Очаквам, че няма да имам толкова мисли и просто ще се наслаждавам на случващото се, просто защото така или иначе няма кой или какво да се прави, нещата просто се случват.
Очаквам, че няма да трябва да се "боря" или да се "мъча" да постигам някакви неща, да се опитвам да съм по-добра версия на себе си, макар и това да не значи, че няма да продължа да се развивам и даже да правя неща, които са трудни или уморителни, просто няма да го осъзнавам като "аз се мъча да..."

Осъзнавам един по-специален проблем, който мога да имам и това е малко в противовес в това, което казах, че ме е напуснал интересът към други духовни практики - имам вярата, че у мен има душа и вярвам, че има Господ, който просто е сборът от всички души(Общадуша) и един вид душата иска да се върне при Общадушата и тя всъщност е вече там, но просто не го осъзнава, както вълната забравя, че не е по-различна от океана(по същия начин, по който хората вече нямат "аз", но не го осъзнават). И аз някак си приравнявам двете концепции като едно, сливането с Общадушата е изчезването на Аз и сливането с живота. Тъй като ми е трудно все още да се откажа от вярването си за душа, го приравнявам с усещането за живост(самото виждане, чуване, мислене без субект и обект). И осъзнавам, че дори и да има душа, тя не е моя, нито принадлежи на някого, но все още системата ми си мисли, че е добре да се грижи за нея, както е добре да се грижим за ранена птичка и да й помогнем да се върне в небето. Защото иначе ще остане по-дълго на земята, а мястото й е при другите птици. Тоест, ако говоря без заобиколки, у мен има вярата, че с тялото ми е свързано нещо, което ще продължи да се преражда свързано с други тела, ако не му помогна да излезе от този цикъл. В следващия живот това няма да съм аз, както и сега не съм, но някой друг ще страда(ще си мисли, че има аз), защото моята система не е успяла да освободи тази душа, за да не е нужно да се преражда. Общо взето източни разбирания за прераждане. И макар и да осъзнавам, че няма аз, който да помага или да не помогне на тази душа да се освободи, се чудя дали самото това разбиране, което имам не ми пречи по пътя на осъзнаването на не-аза.

С благодарност и най-топли чувства,
Миро

Привет Миро,
Благодаря ти за отговора.
Ок, ще изчаквам по-дълго. Някои гидове държат на следната схема, получаваш отговор с въпроси, прочиташ и гледаш към какво сочат въпросите цял ден и на следващия ден отговаряш като пак прочиташ всеки един въпрос, поглеждаш да видиш отговора на свежо и пишеш с твои думи видяното.
Виж какво работи при теб и го модифицираме.

... осъзнах, че още вярвам в Дядо Коледа :D Даже почнах да ровя из интернет да видя дали все пак наистина не съществува

Отлично. Сега по същия начин виж съществува ли Миро, потърси навсякъде. Само, че тук не търсим информация, нито картинки, а истинското нещо което е АЗ, търси все едно живота ти зависи от това.
Къде е Аз?
Нека отговора да е от гледане, а не от интелектуализиране. Въпроса е достатъчно прост, няма нужда от знания или концепции.
Знам, че ще се справиш.

Първо в мен я има несигурността дали осъзнаването вече не ми се е случило, без да го осъзная. Спомням си, че когато се регистрирах във форума и просто почнах да чета различни теми и материали на LU почнах да треперя от вълнение, беше като чувство на влюбване, все едно отиваш на първа среща, защото осъзнавах, че тук е краят на моето търсене. И още на следващия ден забелязах как магически изгубих интерес към други духовни практики, с които се занимавам от известно време, просто станаха незначими на фона на усещането за не-аз. И се чувствах много лек и спокоен, разхождах се навън, гледах хората, дърветата и се упражнявах да проверявам дали има аз във виждането, в чуването, в ходенето, в мислите и виждах, че го няма и това много ме радваше. Това е единствената "духовна теория", която чисто емпирично съм проверявал и не е трябвало да допускам някакви неща, за да е истина. И затова хем имам чувството, че съм го открил, хем усещам и че още копчето не е натиснато наистина. И това много ме обърква.

Много красиво. Влюбването е Възлюбения. Точно така става, разхождаш се и наблюдаваш като дете. Реалността такава каквато е. Тук търсим ясно виждане кое е реално и кое е въобразено. Тук няма мамбо-джамбо. Истината е тук, като Това. Осъзнаването за което пишеш, не е висше състояние. То е ясно отпадане на вярата, че има някой отделен който живее живота. Очакването, че нещо е станало без да си разбрал е неоснователно. Теб вече те няма.
Виж пак основния въпрос на това писмо. Виж в кое от нещата е повярвано, че е аз?

Очаквам, че ще ми е по-лесно да приемам себе си, защото да не приемаш себе си такъв какъвто си,

Ще откриеш, че няма кой да приема себе си.
А, колко народ сте там Един, който приема Втори.?

макар и това да не значи, че няма да продължа да се развивам

Ммм, значи точно това. Търсенето ще спре. Ще отпадат цели и желания които са били за постигане удовлетворение на ми-то. Може да отидеш да подобриш английския си например или на курс по танци, но това ще е естествено и няма да е заради някаква причина.
Има ли готовност да пуснеш всички истории свързани с Аз? Минали и бъдещи?

у мен има душа и вярвам, че има Господ,

Много красиво. Душа може и да има, не знам, но и да има няма ти в нея. Има ли ти в дишането, в цветовете, в звуците...?
Тук ще видиш, че няма такова нещо като мен и никога не е имало.
Ако ползваме думата Господ като истина, според теб истината обективна или субективна е?
Истината може ли да каже аз?

За въпроса с прераждането сам ще видиш. 😁

Поздрави,
Любо

Здравей, Любо!
За мен е винаги радост да комуникираме!

търси все едно живота ти зависи от това.
Къде е Аз?

Почнах да си задавам въпроса и открих, че го усещам свързан с усещането за живост. Но като наблюдавах това усещане за живост, видях, че самото то няма Аз в себе си, а Аз е по-скоро като мисъл която се появява върху него като етикет. Тоест Аз е просто в мисълта "Аз" както и в мислите за тази мисъл "Аз". Аз се появява в мислите ми отново и отново, но иначе не може да бъде намерено като нещо истинско. Навсякъде, където търся Аз, вместо това намирам просто Това.

Виж в кое от нещата е повярвано, че е аз?

В историята за мен, в миналото, в притесненията ми, страховете, комплексите ми, хобитата ми, знанията ми, мненията ми, любимите ми манджи дори, убежденията ми, ценностите ми. Дълго време съм вярвал, че всички те ми принадлежат и са част от моята история. Сега разбирам, че са просто мисли за миналото, които включват "Аз" в себе си, мисли за притеснения, които включват "Аз" в себе си и тн.. И в действителност няма никой, който да има история, нито някой, за когото да има история, никой няма минало, притеснения, страхове и тн.
Защо? Защото като се питам е, кой е този, който се страхува, най-многото, което мога да получа като отговор е "Аз", но това "Аз" е просто мисъл. Като питам кой е този "Аз", най-много да получа още един отговор "Аз", който е лишен от нещо, към което да сочи. Като продължа да питам кой е този "Аз", който уж отговаря, в един момент спирам да получавам този отговор и оставам на тишина с усещането за живост. В него няма никого, то просто Е. Както и когато питам себе си "Кой е този Аз", всъщност няма никой, който да пита, има просто питане.

Ще откриеш, че няма кой да приема себе си.
А, колко народ сте там Един, който приема Втори.?

Има мисъл за "Аз", която дава оценка на друга мисъл за "Аз". Няма нито един, нито втори, а просто мисли.

Има ли готовност да пуснеш всички истории свързани с Аз? Минали и бъдещи?

Готовността е тук. Както и пълното желание. Всъщност вчера ми изскочи мисълта, че когато бъде напълно осъзната илюзията за Аз-а, може би ще спре да има преживяване изобщо, просто ще има нищо. Както един робот се движи, без да има преживяване за това, че се движи. Това малко ме стъписа, не бих казал, че ме уплаши, но наистина го усетих малко като смъртна присъда, която приех. После обаче осъзнах, че това е грешка, защото няма магическо Аз, което да се е появило от нищото и изведнъж да е станало живо, истината е, че човекът Миро вече е и винаги си е живял без Аз, а въпреки това преживяване има. Тоест наистина нищо няма да се промени, освен налудничавата идея, че има Аз, който прави нещата. Всички тези размисли не са породени от никого, те са просто размисли.

Има ли ти в дишането, в цветовете, в звуците...?
Тук ще видиш, че няма такова нещо като мен и никога не е имало.
Ако ползваме думата Господ като истина, според теб истината обективна или субективна е?
Истината може ли да каже аз?

мхм, дишането си е просто дишане, цветовете са просто (възприемане на) цветове и тн.
Истината не е нито субективна, нито обективна. Ако беше субективна, това би предполагало, че ще има някой субект(Аз), който я възприема, а такова нещо няма. В същото време не е и обективна, защото това би предполагало съществуването на други Аз-ове, които да я възприемат. В крайна сметка дори няма как да свидетелствам, че съществува нещо различно от преживяването на други хора(нямам доказателство, че те съществуват отделно като феномен извън факта, че свидетелствам чуване на други хора, виждане на други хора и тн.
Затова истината просто Е. Единствената истина е виждане, чуване, слушане, дишане и тн.
И тя не може да каже "Аз", защото не е лична, не принадлежи на никого.

За въпроса с прераждането сам ще видиш. 😁

Оки, после ще ти кажа ;)

С най-топли чувства,
Миро

Привет Миро,
Има много ентусиазъм в отговора ти, благодаря.

Почнах да си задавам въпроса и открих, че го усещам свързан с усещането за живост. Но като наблюдавах това усещане за живост, видях, че самото то няма Аз в себе си, а Аз е по-скоро като мисъл която се появява върху него като етикет. Тоест Аз е просто в мисълта "Аз" както и в мислите за тази мисъл "Аз".

Еха. Точно така. Аз е етикет. Казваш живост, опиши какво включва тази живост? Има ли живот и вътре живост която щъка?
Има ли съществуване и живост в съществуването?
Кои са границите, които отделят живоста от всичко, което е ?

Всъщност вчера ми изскочи мисълта, че когато бъде напълно осъзната илюзията за Аз-а, може би ще спре да има преживяване изобщо, просто ще има нищо. Както един робот се движи, без да има преживяване за това, че се движи. Това малко ме стъписа, не бих казал, че ме уплаши, но наистина го усетих малко като смъртна присъда, която приех.

Ммм, каква загрижена мисъл. Дай и заслуженото внимание, благодари й. Тя е дошла да пази Миро, да го предпази, като го предупреди, че ще се случи това, което е построила. То и сега няма Миро, защо нещо трябва да се променя? Но няма нужда да се вярва на всяко предположение, което дойде, то е предположение, не е истина.
Провери тук ли е тази мисъл и идва ли страх с нея?

истината е, че човекът Миро вече е и винаги си е живял без Аз,

Кое е човека Миро? Към какво сочат тези думи? Виж към какво сочи думата тяло? А, думата звук? А цвят? Мисъл? А, човека Миро?

Истината не е нито субективна, нито обективна. Ако беше субективна, това би предполагало, че ще има някой субект(Аз), който я възприема, а такова нещо няма. В същото време не е и обективна, защото това би предполагало съществуването на други Аз-ове, които да я възприемат. В крайна сметка дори няма как да свидетелствам, че съществува нещо различно от преживяването на други хора(нямам доказателство, че те съществуват отделно като феномен извън факта, че свидетелствам чуване на други хора, виждане на други хора и тн.
Затова истината просто Е. Единствената истина е виждане, чуване, слушане, дишане и тн.
И тя не може да каже "Аз", защото не е лична, не принадлежи на никого.

Истината Е. Съгласен съм. Това сочи, че е обективна. Виж има ли отделни неща извън истината? Има ли аз-ове които казват ето я там истината? Посочи ми ги? Посочи каквото и да е извън истината?
Истината съставена ли е от отделни малки истинки?
Има ли нещо, В което има истина или всичко е проявление на Истината?
Виж дървото, тялото - в тях има истина или те са Истината?
Има ли тяло в тялото? Дърво в дървото?
Изглеждат философски тези въпроси, но посоката е да се види отговора, а не да дойде от интелектуализиране.

Много яснота,
любо

Здрасти, Любо =)

Еха. Точно така. Аз е етикет. Казваш живост, опиши какво включва тази живост? Има ли живот и вътре живост която щъка?
Има ли съществуване и живост в съществуването?
Кои са границите, които отделят живоста от всичко, което е ?

Това, което нарекох живост е усещането на дишането, мускулите, топлината на тялото. Няма живост като нещо отделно от възприемането на живост, затова не бих казал, че е вътре в живота, а по-скоро проявление на него, както всички останали феномени, независимо дали са предмети, звуци, цветове или пък мисли, емоции.. Тоест не, няма съществуване и живост в съществуването.
Усещам я съсредоточена най-вече около сърцето си и ръцете си. Но няма ясни граници, която я отделят от всичко, което е, както и нищо не я дели от възприемането на тази живост.

Но няма нужда да се вярва на всяко предположение, което дойде, то е предположение, не е истина.
Провери тук ли е тази мисъл и идва ли страх с нея?

Това е много ценен съвет, благодаря <3
Не, тази мисъл не е тук, дори и да си я изрека това опасение на глас, не му вярвам, безразлично ми е.

Кое е човека Миро? Към какво сочат тези думи? Виж към какво сочи думата тяло? А, думата звук? А цвят? Мисъл? А, човека Миро?

Човекът Миро е съвкупността от конкретни тяло и функции, които мозъците на хората за улеснение обозначават с етикета "Миро". Тялото и процесите, етикетирани като Миро са автоматизирани, тоест няма някой, който да ги командва. Човекът Миро не съществува като нещо отделно от самия живот, тъй като Миро е просто негово проявление.
Думите тяло, звук, цвят, мисъл не сочат към нищо конкретно в реалността, защото няма тяло, което да е просто тяло, има милиони различни конкретни тела, същото важи и за звуците, цветовете и мислите. Те са просто етикети, които се опитват да категоризират различни феномени от реалността на базата на общи критерии.
Това важи и за думата "човек", но когато е "човека Миро" се има предвид конкретно проявление в реалността, конкретно тяло и функции тоест може да се каже, че фразата сочи към нещо реално, без обаче значението й да е реално, защото е просто мисъл.

Истината Е. Съгласен съм. Това сочи, че е обективна. Виж има ли отделни неща извън истината? Има ли аз-ове които казват ето я там истината? Посочи ми ги? Посочи каквото и да е извън истината?
Истината съставена ли е от отделни малки истинки?
Има ли нещо, В което има истина или всичко е проявление на Истината?
Виж дървото, тялото - в тях има истина или те са Истината?
Има ли тяло в тялото? Дърво в дървото?
Изглеждат философски тези въпроси, но посоката е да се види отговора, а не да дойде от интелектуализиране.

Не мога да посоча неща извън истината, нито има Азове, които се произнасят за нея. Всичко, което има е просто преживявания.. и няма нищо извън това, Истината е неделима.
В дървото и в тялото няма истина, в дървото няма дърво, в тялото няма тяло, те са самата Истината, нейно проявление и не съществуват отделно от гледането или докосването на въпросното дърво или тяло(или поне няма как да проверя).

Много яснота

Моля се!

С благодарност,
Миро

Привет Миро,

Това важи и за думата "човек", но когато е "човека Миро" се има предвид конкретно проявление в реалността, конкретно тяло и функции тоест може да се каже, че фразата сочи към нещо реално, без обаче значението й да е реално, защото е просто мисъл

Това означава ли, че няма такова нещо като конкретна единица, нещо конкретно което се крие зад Аз и човека Миро?
А, има само тяло и функции?

Кое от тях: тялото или кои от функциите носят информация, че има отделенно същество със свободна воля и собствен живот?
Изследвай!

Тялото знае ли, че се казва Миро?
Провери.


л.

Здравей, Любо!

Това означава ли, че няма такова нещо като конкретна единица, нещо конкретно което се крие зад Аз и човека Миро?
А, има само тяло и функции?

Точно това означава, няма конкретна единица, нищо конкретно, което се крие зад Аз и човека Миро. Това са просто думи, които улесняват комуникацията. Има само тяло и функции, които са също проявление на настоящия момент, както и всичко останало, което Е в дадения момент.

Кое от тях: тялото или кои от функциите носят информация, че има отделенно същество със свободна воля и собствен живот?
Изследвай!

Нито тялото, нито функциите носят такава информация. Тялото просто е, не притежава нищо, нито сочи към нещо друго. Няма отделно същество със свободна воля и собствен живот - наблюдаването, чуването, движението са самият живот, те не носят информация за нищо друго, а просто СА настоящият момент, няма отделно същество със свободна воля и собствен живот.
Само мислите носят понякога такава информация, но значението им не е реално, нито пък сочат към реално преживяване - няма отделно същество в гледането, слушането, докосването.

Тялото знае ли, че се казва Миро?

Да, когато някой каже "Миро", тялото се обръща, затова може да се каже, че тялото разпознава името, но това разпознаване и обръщане са спонтанни рефлекси, никой не седи зад тях и никой не решава дали да се или да не се случат. Тоест тялото не притежава Аз, нито притежава и име, а просто реагира или не реагира на тези думи спонтанно.

Лека нощ=)
Миро

Привет Миро,
Много добре. в кой точно момент и какво се случи, че отпдна аз?
Интелектуално ли е или реално се случи?
Опиши възможно най-пълно.

Само мислите носят понякога такава информация

Добре. Виж мислите, знаят ли на кого я носят? Мислите могат ли да знаят?
Има ли нещо, някой зад мислите, за когот те се грижат?

няма отделно същество в гледането, слушането, докосването.

А има ли гледане и гледано? слушане и звук? усещане и усещано?
Ако има кой гледа, слуша и усеща?

... може да се каже, че тялото разпознава името

"Може да се каже" - това е умозаключение, не е наблюдение.
Погледни тялото - тялото знае ли как се казва? Само това е въпроса.

когато някой каже "Миро", тялото се обръща

Това са мисли, а не директно изследване, нали?
Тялото чува ли? Ушите чуват ли? Къде се случва чуването? Има ли чуване и звук? Две отделни ли са?
Тялото разпознава ли името си? С коя функция?
Тествай - кажи на глас няколко пъти Миро, Миро, Миро - забележи тялото започва ли да се обръща?

Не бързай. Провери пак и пак и пак.
л.

Здрасти, Любо =)

Много добре. в кой точно момент и какво се случи, че отпдна аз?
Интелектуално ли е или реално се случи?
Опиши възможно най-пълно.

Не знам, ще е предположение, ако посоча точен момент или конкретна случка. Просто откакто започнахме да си говорим, всеки път като се появи мисъл за "Аз" се питах кой е този "Аз" и му дадох възможност да се появи, питах се кой мисли мислите или кой ги чува, но така и не можах да го намеря. Нито успях да намеря някой, който да ходи ходенето.
Много го интелектуализирах, появиха се и много други въпроси, като например сън ли е това, дали светът е проекция на мозъка, има ли планета, когато няма гледане на планета и тн, искаше ми се да те питам за всички тях, но с времето осъзнах, че всичко това са въпроси, които не могат да се проверят, нито пък имат нещо общо с Liberation Unleashed, нито пък водят където и да е.
Интелектуалната идея, че няма Аз беше изпитана на практика, когато търсех въпросния Аз и не го намерих отново и отново. Но сякаш очаквах да получа някакъв конкретен сигнал като мисъл или усещане, че вярата в Аз-а вече я няма. Не получих такова нещо, но пък виждам, че интересът към духовни учения и неща се стопява, както и вярата в душата, за която ти казах преди няколко дена.. не е нужно да вярвам в идеи, които не мога да тествам.
Търсех все едно ще намеря нещо.. сякаш ще намеря Не-Аз и това ще ми потвърди теорията, че Аз не съществува. Осъзнавам, че това е абсурдно, самата идея, че съществува Не-Аз е абсурдна също толкова, колкото идеята, че съществува Аз. И понеже не съществува Не-Аз, аз не го намерих и продължих да търся, оттам идваше моята несигурност.
Не-Аз е просто мисъл, както и Аз. При наблюдение, слушане, ходене, няма нито едното, нито другото. Вярата в Аз отпадна, първо интелектуално, а после и на практика.

Добре. Виж мислите, знаят ли на кого я носят? Мислите могат ли да знаят?
Има ли нещо, някой зад мислите, за когот те се грижат?

Не, мислите нищо не знаят, те са просто думи. Както бележка, на която пише "картофи: 3лв/кг" няма как да знае, че обозначава нещо.
Не, няма нищо, нито никой зад мислите, за когото те да се грижат. Интелектът ми казва, че се грижат за организма, но това е просто интелектуалстване. Няма как да знам това. При пряко наблюдение на мислите, те просто Са, идват и изчезват, не целят нищо, просто думи.

А има ли гледане и гледано? слушане и звук? усещане и усещано?
Ако има кой гледа, слуша и усеща?

Не, има само гледане, слушане и усещане. Настоявах, ако има отделни звуци, чуващ, гледано, гледащ, усещане и усещащ да се появят, но нищо не стана. Останаха си само гледане, слушане и усещане и нищо не липсваше, нито пък нещо беше излишно.

"Може да се каже" - това е умозаключение, не е наблюдение.
Погледни тялото - тялото знае ли как се казва? Само това е въпроса.

Не, ако просто погледна тялото, то не знае как се казва. То просто Е.

Това са мисли, а не директно изследване, нали?

Да, това беше история, прав си, не е директно изследване. Добре, нека видим.

Тялото чува ли? Ушите чуват ли? Къде се случва чуването? Има ли чуване и звук? Две отделни ли са?
Тялото разпознава ли името си? С коя функция?
Тествай - кажи на глас няколко пъти Миро, Миро, Миро - забележи тялото започва ли да се обръща?

Не, тялото не чува, нито ушите чуват. Не мога да посоча къде се случва чуването, то няма център, не се чува при никого, нито никъде конкретно.
Не, тялото не разпозна името. Когато казвах името, се появи усещане за радост. Тялото Е, усещането за радост също Е. Няма нещо, което да разпознава името.

Миро

Здравей Миро,
Благодаря за пълния отговор.

Не знам, ще е предположение, ако посоча точен момент или конкретна случка

Отпадането на вярата става в момент и той може да бъде описан.
На прав път си.
Виж това:

Няма аз = Аз, който се смяташе за истински, е измислица.

Докато тече видеото забележи:
https://www.youtube.com/watch?v=3tL4h_Wol3Y

- Случващото се на терена знае ли какво говори гласа?
- Знае ли се какво ще се случи преди да се случи?
- Знае ли се какво ще каже гласа преди да го каже?
- Гласа може ли да повлияе на случващото се?
- Гласа знае ли какво ще се случи?
- Има ли той-гласа, който говори или има говор/глас само?
- Опасенията и предположенията на гласа имат ли значение за случващото се? Могат ли да предотвратят нещо?
- Гласа може ли да избира какво да се случи?
- Гласа може ли да избира какво да каже преди да го каже?

Наблюдавай цял ден мислите, които идват. Приличат ли на коментиращият глас?
Забележи случващото се и отговори на същите въпроси от видеото, с уговорката, че глас = мисли.
Какво забелязваш?

любо