The Gate

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Че ти не си това което си мислиш, ограничено в човешко тяло.

What are you looking for at LU?
Спасение от илюзията в която живея, спасение от болката, несигуността, вината и страха. Чувствам се много изгубена и объркана и искам да се открия. Искам усмивката и любовта да извират постоянно от мен.

What do you expect from a guided conversation?
Очаквам да бъда насочена към виждане на друга гледна точка, друг поглед върху света и мен самата. Очаквам да бъда насочена към истината, да я видя сама в собствения си житейски опит и ситуация. Искам да живея в пълния смисъл на думата.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
Чела съм книги и съм слушала различни духовни учители.

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
7

Здравей faithM,
Така ли да те наричам?

Аз съм Любо и ще се радвам да те придружа в това изследване, ако си съгласа разбира се?
Чета отговорите ти в интрото и разбирам какво преживяваш.
Разбирам напълно какво имаш предвид, като казваш, че си объркана.

Само един въпрос имам:

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
7

Защо оценката е 7 на готовността ти да поставиш под въпрос вярването за аз, мен ?

За да се разбираме по-лесно ползвай функцията цитат, като поставяш моя въпрос там, а отговора ти нека е след това, виж как съм го направим по-горе.
Ето линк с български субтитри как става, много е лесно:
https://www.youtube.com/watch?v=QCbZYSvnTpc

По възможност нека да си пишем всеки ден или през ден, за да подържаме живо това изследване.

С любов,
любо

Здравей Любо,
Благодаря ти, че ще си до мен в търсенето на истината!

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
7

Отгововила съм на въпроса с 7, защото в момента съм в доста труден, объркан период за самата мен и незнам в този хаос в главата ми дали ще мога да се разгранича от "аз-а". Аз имам огромно желание да се разгранича от всички илюзии, но незнам дали ще успея.

С благодарност,
Може да ме наричаш Мария

Здравей Мария,

Разбрах защо 7,

Отгововила съм на въпроса с 7, защото в момента съм в доста труден, объркан период за самата мен и незнам в този хаос в главата ми дали ще мога да се разгранича от "аз-а". Аз имам огромно желание да се разгранича от всички илюзии, но незнам дали ще успея.

не знаеш дали ще можеш да правиш изследването, заради всичко, което преживяваш в момента.
Няма причина за това, защото няма да правиш нищо свръх човешко и необичайно. Ти вече си това, което ще откриеш. Няма вариант да не успееш. Въпросите ще са необичайни, но прости. Ще изискват единствено гледане, без усилие. Като да погледнеш има ли слънце в момента навън? Може да отговориш от знание, да питаш някой от семейството, а тук трябва просто да погледнеш, от собствено виждане, толкова е просто.

Но преди да започнем ми отговори на следните въпроси:

Как ще се промени живота, в момента в който видиш през илюзията за отделния аз?
Как ти ще се промениш?
Какво ще бъде различно?

Нека отговора да е възможно най-пълен, нека всичко, което интелекта очаква - да намери място в писмото.

И още един въпрос:
Кое от това объркване, което преживяваш е най-неприемливо?

С Любов
любо
Пс. Блястящо се справи със субтитрите. Благодаря :)

Здравей Любо,
Вярвам, че в момента в който прогледнеш през илюзията на отделния аз ще започнеш да живееш. Всмисъл, че ще изживяваш всеки миг такъв какъвто е без да го наричаш добър или лош. Предполагам, че това е да живееш истински, да се радваш и усмихваш истински и да изпитваш една безгранична любов.Надявам се за самата мен тази истина да изчисти постоянният огромен страх, болка и несигурност които изпитвам. В моментите, в които съм извън ума и мислите си изпитвам толкова много любов и благодарност . Иска ми се това усещане да бъде постоянно. Моля се променяйки се да спра да се обвинявам, мислейки си че постоянно греша. Искам да спра да обвинявам както себе си, така и другите хора или съдбата. Искам да плача от радост и любовта да извира от мен. Искам да погледна света с нови очи и да го усещам различно.Най-неприемливото нещо от объркаността която бушува в мен е страха от провал и как ще изглеждам в очите на другите.

С благодарност,
Мария

Здравей Мария,

Много красиво, благодаря.
Сега ще разгледам отблизо всяко едно очакване, за да видиш кое е реално и кое не е. Това е важно, за да не пропуснеш разпознаването, само защото не отговаря на заложения шаблон.

Вярвам, че в момента в който прогледнеш през илюзията на отделния аз ще започнеш да живееш. Всмисъл, че ще изживяваш всеки миг такъв какъвто е без да го наричаш добър или лош.

Така е да :)

Предполагам, че това е да живееш истински, да се радваш и усмихваш истински и да изпитваш една безгранична любов

Ммм, а ако видиш някой на улицата, че рита малко котенце, то най-вероятно и ти ще го ритнеш в същия миг, дали ще е с любов трудно може да се каже. Но, че ще има свободна реакция на всяка ситуация, това да. Даже може да дойдат осъждащи мисли, като “Абе нали си духовна, не трябваше така да реагираш”, но те ще минат като кола през тунел, няма къде да се закачат. То и сега няма, само така изглежда.

Надявам се за самата мен тази истина да изчисти постоянният огромен страх, болка и несигурност които изпитвам.

И да и не. Страха е защитен механизъм, който блястящо си върши своята работа, а ние обичаме сигурността. В момента на разпознаването страха ще изчезне, защото няма да има кого да пази (не, че сега има), но при първата ситуация, ще се върне. Просто трябва малко работа с него, може преди разпознаването, а може и след. Аз ти предлагам да работим успоредно.

В моментите, в които съм извън ума и мислите си изпитвам толкова много любов и благодарност . Иска ми се това усещане да бъде постоянно.

Е, няма да стане. Това, което описваш е състояние, а те се променят постоянно. Не е ли по-добре всяко едно състояние да идва и да си отива, вместо да чакаме едно и да бягаме от друг?

Моля се променяйки се да спра да се обвинявам, мислейки си че постоянно греша

Хм, а какво ако изобщо няма кой да се променя? Какво, ако мислите продължат да идват свободно както до сега? - напиши каква реакция идва с това.

Искам да плача от радост и любовта да извира от мен.

Това също е състояние. Състоянията се променят постоянно.

Моля те прочети няколко пъти коментарите и ако някъде има несъгласие, съпротива ми напиши. Където има въпроси отговори.

Най-неприемливото нещо от объркаността която бушува в мен е страха от провал и как ще изглеждам в очите на другите.

Искаш ли да видим отблизо това?
Страха идва да те пази, той идва като личен бодигард. Пази да не падне и косъм от неговата кралица.
Седни с него, усети този страх - когато това стане го покани на вътрешен диалог и го питай
- Благодаря ти, че си тук и толкова много се грижиш за мен. Какво послание ми носиш това ли е - да не се проваля и как ще изглеждам в очите на други?
Изчакай да чуеш отговора. Ако има допълнения ги включи в първоначалното съобщение и го питай пак
- Това ли е съобщението, за това ли си тук до мен?
като получиш потвърждение, му благодари горещо, прегърни го, целуни го, дай му награда медал и му кажи
- Разбрах твоето съобщение, ще го взема предвид. и след това продължи с
А сега след като си свърши своята работа за какво най-много жадуваш? след отговора го питай
- А готов ли си да го получиш сега?
Приеми и му позволи това което жадува - и ми го напиши.

С любов
любо

Здравей Любо :),

Ммм, а ако видиш някой на улицата, че рита малко котенце, то най-вероятно и ти ще го ритнеш в същия миг, дали ще е с любов трудно може да се каже.

Винаги слушайки различни духовни учители да обясняват за любовта към "лошите" хора( тези, които нараняват хора, животни) и как пробуденият човек не ги съди, а дори ги съжалява не съм можела да го разбера.Като виждам хора, които нараняват друго същество всичко в мен крещи от болка и в такъв момент изобщо не изпитвам съжаление камо ли любов към този лош човек. Винаги съм се чудела как някои хора успяват и в такива ситуации да не осъждат?

Не е ли по-добре всяко едно състояние да идва и да си отива, вместо да чакаме едно и да бягаме от друг?

Това звучи толкова прекрасно и едновременно толкова трудно за постигане.

Хм, а какво ако изобщо няма кой да се променя? Какво, ако мислите продължат да идват свободно както до сега? - напиши каква реакция идва с това.

В мен течат две две реакции. От една страна идеята, че няма кой да се променя ми действа много успокояващо. Кара ме да се чувствам, че нямаме никакъв избор и че нищо не зависи от нас. От друга страна ме плаши безумно много идеята мислите ми да продължат да идват свободно както до сега.Те са толкова много и толкова осъждащи, че мира не ми дават.

Искаш ли да видим отблизо това?
Страха идва да те пази, той идва като личен бодигард. Пази да не падне и косъм от неговата кралица.
Седни с него, усети този страх - когато това стане го покани на вътрешен диалог и го питай
- Благодаря ти, че си тук и толкова много се грижиш за мен. Какво послание ми носиш това ли е - да не се проваля и как ще изглеждам в очите на други?
Изчакай да чуеш отговора. Ако има допълнения ги включи в първоначалното съобщение и го питай пак
- Това ли е съобщението, за това ли си тук до мен?
като получиш потвърждение, му благодари горещо, прегърни го, целуни го, дай му награда медал и му кажи
- Разбрах твоето съобщение, ще го взема предвид. и след това продължи с
А сега след като си свърши своята работа за какво най-много жадуваш? след отговора го питай
- А готов ли си да го получиш сега?
Приеми и му позволи това което жадува - и ми го напиши.

Тук нещо не ми се получава диалога със страха.Не получавам отговори.Според мен много мисли бошуват в главата ми и незнам коя от тях е отговора на страха. Единствено усещам страха като гъделичкане вътре в тялото, което ме кара да се сковавам.


С благодарност,
Мария

Здравей Мария,

Добре наблюдаваш.

Винаги съм се чудела как някои хора успяват и в такива ситуации да не осъждат?

Като видиш, че няма отделно мен, то няма и отделно той и тогава какво остава - една история. Можеш ли да видиш мен Мария без историята зад нея? Какво остава тогава реално? - виж и ми опиши само това, което е от 5те сетива

Не е ли по-добре всяко едно състояние да идва и да си отива, вместо да чакаме едно и да бягаме от друг?

Това звучи толкова прекрасно и едновременно толкова трудно за постигане.

Ха, а сега не е ли така? Дай ми пример как задържаш едно състояние колкото поискаш и как махаш друго състояние когато си поискаш? Щом няма аз, мен, кой го прави това и как точно?

От друга страна ме плаши безумно много идеята мислите ми да продължат да идват свободно както до сега.Те са толкова много и толкова осъждащи, че мира не ми дават.

Разбирам какво имаш предви. Ставаш сутрин и се появява един виртуален сервитьор или сервитьорка, която започва да чете менюто за деня с авторитетен глас. - Днес имаме тревога по бъдещето, за второ ястие съжаление по миналото, гарнирано с... :) нещо такова? Просто като почне четенето на менюто го прекъсни с - Благодаря, но не, Днес няма да се възползвам.
Направи го и ми кажи какво става.

Тук нещо не ми се получава диалога със страха.Не получавам отговори.Според мен много мисли бошуват в главата ми и незнам коя от тях е отговора на страха. Единствено усещам страха като гъделичкане вътре в тялото, което ме кара да се сковавам.

Ако дойде пак това гъделичкащо усещане, направи стъпките вместо със страха с усещането. Когато задаваш въпрос, все едно хвърляш камъче в езеро, отговора идва почти веднага както първата вълничка образувана от камъчето. Следващите са мисли по темата, а не отговори.
Опитай с нещо не толкова важно, напримвр попитай сега какво ми се яде или пие и виж как отговора ще дойде първо, а после мисли с всевъзможни варианти и аргументи. Пробвай наистина.

С любов,
любо

Здравей Любо,

Можеш ли да видиш мен Мария без историята зад нея? Какво остава тогава реално? - виж и ми опиши само това, което е от 5те сетива

Не съм сигурна дали разбирам правилно въпроса, но
ако гледам Мария без историята зад нея, виждам едно тяло, меко на допир и чуващо различни звуци.

Дай ми пример как задържаш едно състояние колкото поискаш и как махаш друго състояние когато си поискаш? Щом няма аз, мен, кой го прави това и как точно?

Интересното е, че ако е приятно състоянието може да го позадържа малко повече( успявам много леко да го контролирам), но ако е неприятно състоянието не мога да го махна по- бързо( нямам контрол).Приемайки, че го няма аз, мен незнам кой го прави това и как точно.

Разбирам какво имаш предви. Ставаш сутрин и се появява един виртуален сервитьор или сервитьорка, която започва да чете менюто за деня с авторитетен глас. - Днес имаме тревога по бъдещето, за второ ястие съжаление по миналото, гарнирано с... :) нещо такова? Просто като почне четенето на менюто го прекъсни с - Благодаря, но не, Днес няма да се възползвам.
Направи го и ми кажи какво става.

За момент усещам облекчение, но сервитьорката продължава отново и отново до безкрай да чете менюто за деня.

С благодарност,
Мария

Добро утро,
Добре се справяш!

Можеш ли да видиш мен Мария без историята зад нея? Какво остава тогава реално? - виж и ми опиши само това, което е от 5те сетива

Не съм сигурна дали разбирам правилно въпроса, но
ако гледам Мария без историята зад нея, виждам едно тяло, меко на допир и чуващо различни звуци.

Добрее, огледай се наоколо, забележи така популярното тук и сега. Махни историята и опиши от петте сетива какво е тук, какво е реално, какво съществува в това тук?

Отдели цял ден за това наблюдение. Пак и пак.Нека фокуса да е изследването на това тук.

За състоянията ще се върнем по-късно да ги изследваме.

Сервитьорката - разбирам, че ти е болезнена тема и не ти се занимава с нея. Свиваш се и се смаляваш. Така ли е ?
Това е естествена реакция, всяка животинка, която е заплашена за да оцелее, става невидима, се смалява за да остане незабелязана. Това е защитен механизъм, възникнал за нуждите на животните преди милиони години.
Сега продължава да се появява при хората по навик. Но няма нужда от него.
Не сме животните преди милиони години, тук няма динозаври.
Огледай се.
Обичаме да сме в безопасност и тук е безопасно, напълно.
Срещни тази сервитьорка, чуй я какво иска, благодарии, направи стъпките както при страха.
Обещавам ти, че е безопасно, напълно ;)

С любов
любо

Добро утро Любо,

Добрее, огледай се наоколо, забележи така популярното тук и сега. Махни историята и опиши от петте сетива какво е тук, какво е реално, какво съществува в това тук?

Вчера пробвах през целия ден да съм в тук и сега, но за съжаление за доста кратко време ми се получи.Просто от известно време семейството ми сме на кръстопът и това, че трябва да се вземе решение и часовника тик-така, а не можем да вземем решение и това мозъка го използва и постоянно ме изкарва от настоящето. Но в моментите когато успях да съм в тук и сега просто виждах една стая пълна с различни предмети, в която седя и имах чувство, че току-що някой ме е пуснал от някъде в нея и е нямало минало. За миг имах чувство, че сега започва моята игра в един филм. Чувах различни звуци в стаята и извън нея.Беше много спокойни и прекрасно, но беше за миг.

Сервитьорката - разбирам, че ти е болезнена тема и не ти се занимава с нея. Свиваш се и се смаляваш. Така ли е ?

Ако се опитам най-точно да го опиша, просто като дойде сервитьорката да изброява менюто се свивам от страх от самият страх.

С благодарност,
Мария :)

Добро утро Мария,

Много добро изследване. Браво още веднъж:)

Вчера пробвах през целия ден да съм в тук и сега, но за съжаление за доста кратко време ми се получи.Просто от известно време семейството ми сме на кръстопът и това, че трябва да се вземе решение и часовника тик-така, а не можем да вземем решение и това мозъка го използва и постоянно ме изкарва от настоящето.

Напълно те разбирам. Отговорността, която трябва да поемете за решенията тежи много. За това говориш, нали?
Виж има ли днес решения. които вземаш/вземате, важни и не толкова, като какво да сготвя или кое предаване да гледам/гледаме.
Забележи по време на самия процес на вземане на решение, дали може, в зависимост от обстоятелствата в момента, да се вземе НЕ най-доброто решение?
Може ли да се вземе решение, ако обстоятелствата в момента не го позволяват?

Но в моментите когато успях да съм в тук и сега просто виждах една стая пълна с различни предмети, в която седя и имах чувство, че току-що някой ме е пуснал от някъде в нея и е нямало минало. За миг имах чувство, че сега започва моята игра в един филм. Чувах различни звуци в стаята и извън нея. Беше много спокойни и прекрасно, но беше за миг.

Ммм много красиво, усещам спокойствието и тишината.
Опиши ми моля те един момент, в който не си тук и сега, но не от спомени, а от директно преживяване. Нека да има всичко: какви мисли-истории има?, чувства?, цветове?, звуци?, вкус?, мирис? усещания от допир?

Ако се опитам най-точно да го опиша, просто като дойде сервитьорката да изброява менюто се свивам от страх от самият страх.

Можеш ли да извикаш пак този страх и да изследваш, че реакцията на свиване се случва, но наоколо няма реална заплаха, да бъдеш изядена например :-) ?

Направи разговора със сервитьорката и ми напиши отговорите й:
Защо е дошла? Какво послание носи?
След като си е предала посланието и си е свършила работата за какво жадува най-много? и готова ли е да го получи сега веднага? Виж подробно стъпките при страха и не пропускай нито една :)

С любов
любо

Добро утро Любо,

Напълно те разбирам. Отговорността, която трябва да поемете за решенията тежи много. За това говориш, нали?

Точно така. Чувствам се в безисходица и като че ли няма правилен ход. Това е побъркващо.

Забележи по време на самия процес на вземане на решение, дали може, в зависимост от обстоятелствата в момента, да се вземе НЕ най-доброто решение?
Може ли да се вземе решение, ако обстоятелствата в момента не го позволяват?

Ако по-дълбоко се замислиш наистина ако обстоятелствата не го позволяват няма как да вземеш решение, но това не спира мозъка да ти говори, че трябва да решиш нещо веднага иначе всичко е погубено.Лошото е, че това ме побърква и действам хаотично. Решавам едно нещо съобщавам на семейството ми и заедно казваме на всички, после решавам друго под натиск на паника и пак съобщаваме на всички и тъй като аз в нашето семейство взимам решения и действайки така хаотично създавам впечатление за човек, който не знае какво иска и само обърква семейството си. Един глас в мен говори, че е много важно да се вземе най-правилното решение иначе всички хора ще ме обвиняват, корят и ще ми говорят, че пълни лудости правя. Това ме кара да изпитвам такъв страх, че ще стана за срам, че вчера имаше момент, в който си представих, че това беше, че съм вече пропаднала в една дупка и целия свят ми се смее на глупостта и това беше толкова отчайващо, че чак за момент изпитах такова облекчение и спокойствие.

Опиши ми моля те един момент, в който не си тук и сега, но не от спомени, а от директно преживяване. Нека да има всичко: какви мисли-истории има?, чувства?, цветове?, звуци?, вкус?, мирис? усещания от допир?

Може би болка, срам, страх, тишина, шум, изтръпване, цветно, черно-бяло, безвкусие, но така описвайки момент, в който не съм тук и сега, не става ли автоматично тук и сега?

Направи разговора със сервитьорката и ми напиши отговорите й:
Защо е дошла? Какво послание носи?
След като си е предала посланието и си е свършила работата за какво жадува най-много? и готова ли е да го получи сега веднага? Виж подробно стъпките при страха и не пропускай нито една :)

Разговора със сервитьорката още не ми се получава.

С благодарност,
Мария :)

Добро утро Мария,

Напълно те разбирам. Отговорността, която трябва да поемете за решенията тежи много. За това говориш, нали?

Точно така. Чувствам се в безисходица и като че ли няма правилен ход. Това е побъркващо.

А какво, ако няма никой, който взема решение, който носи отговорност? Какво идва като прочетеш това високо на глас?

Ако по-дълбоко се замислиш наистина ако обстоятелствата не го позволяват няма как да вземеш решение,

Това е от интелектуализиране, не е от гледане. Не мога да изследвам реалността вместо теб :), това е твоята част.
Наблюдавай вземането на решение, реално, наистина, конкретен случай и след това ми пиши какво е забелязано:
Има ли начин да се вземе НЕ правилното към този момент решение? Дай пример?
Забележи коментарите в мислите, след взетото решение - реалността променя ли се? Коментарите реално носят ли опасност ? Ако Да, снимай, за да я видя?
Искам да видиш наистина, а не да цитираш мисли по темата. ОК?

Това ме кара да изпитвам такъв страх, че ще стана за срам, че вчера имаше момент, в който си представих, че това беше, че съм вече пропаднала в една дупка и целия свят ми се смее на глупостта и това беше толкова отчайващо, че чак за момент изпитах такова облекчение и спокойствие.

Много ме докосна това. Хубаво е, че забелязваш този глас на срама. Можеш ли да забележиш, от твое директно преживяване, този глас на срама дали коментира историята или е част от историята?

...но така описвайки момент, в който не съм тук и сега, не става ли автоматично тук и сега?

Ха, ами не знам. Ти забелязваш ли нещо конкретно, което да не е тук и сега? Изследвай цял ден, неочаквано дори за теб, във всякакви ситуации, ей така за няколко секунди - стани ловец на неща, които не са тук и сега. Чакам да ми донесеш богат улов, пълна кошница утре за закуска.
Направи го наистина!


С любов
Любо

Здравей Мария,

Нямам отговор от теб, това разбира се не е проблем.
Само да знам, че всичко е наред при теб?

С Любов
любо