The Gate

Ехаа, чудесно изследване.
Виж сега има ли аз който говоря?
Аз който решавам, избирам?
Изследвай в реална обстановка как всъщност се слуват нещата?

Имаше усешане за произнасяне и чуване на думите "кой говори тука?"

За пръв път откакто сме в диалог, значи от 1 година, за пръв път имах реално усещане как просто нещо си говори самО.

После дойде мисъл, че май вече го загубих това усещане. И друга мисъл, че може и само така да ми се е било сторило. И че вече не съм сигурен дали наистина съм го усетил това усещане на липса на извършител на действието.

Добре :)
Това което всъщност изследваме е, дали има истински аз или е само идея?
Идея както за Дядо Коледа. Не трябва да се постига състояние или специално виждане.
Нещо което идва и си отива и трябва да го чакаме, няма такова нещо.

Просто виждането се случва постоянно. Няма ти който виждаш това:
Има ли аз който мисли - при условие, че мислите идват сами?
Има ли аз който говори или как точно го прави, какво усилие прави?
Има ли аз който избира?
Контролира? При условие, че мислите идват сами?
Някой който ходи, движи крайниците? Къде е в главата и с въжета и лостове дърпа там и движи тялото ли?
и има или няма аз?

Да, така е, мислите идват сами и няма никой, който да ги подбира. Няма никой, който да избира, животът се случва сам, има само мисли "аз го избрах това, а не онова".
Тялото се движи само и няма никой вътре в него, който да го управлява като автомобил.
АЗ-ът е социална конструкция, точно като Дядо Мраз или като литературен герой на драматичната история, разказвана от появяващите се мисли, озаглавена "моят живот многострадалний" :-)

Ехааа 😁,
Какво е да откриеш, че никога не си живял?

Какво е да откриеш, че никога не си живял?

Никой никога не е живял. Никой никога не се е раждал. Никой никога не умира. Съвсем като на кино. Само дето боли наистина, но това е цената, щото иначе и кефът щеше да е само наужким.

Привет Весо,
Как си днес?
Болката има ли я ? За какво е , какво жали?
А кефа, какво за него?

Би ли описал какво точно се случи вчера, самия момент, как видя, така да се каже?
Какво се усети?

любо

Здравей Любо,

Болката е фантомна, мести се, сякаш нещо несъществуващо се е впило в тялото и постоянно търси къде да се вкопчи по-здраво. Кефът е когато нещо те накара да забравиш за болката.

В момента на "виждането" питах на глас "кой говори" и усетих че гласът/устата си говори сам/а, без да има "аз", който да извършва/ръководи действието. Беше мимолетно усещане и може и да е било илюзия.

Весо.

Болката е фантомна, мести се, сякаш нещо несъществуващо се е впило в тялото и постоянно търси къде да се вкопчи по-здраво.

Оо, виж я дали е свързана с изследването или с нещо друго,? Тревога за бъдещето, старх... Виж я отблизо.Какво иска за какво жадува, че е тук, питай я?

Страх и тревога за бъдещето има само в съдържанието на мислите. Болката е усещане, равностойно на всяко друго усещане - умора, пълен стомах, гняв, цвета на небето или звука на дъжда.

Да тръгна да питам болката от какво я е страх, е като да питам облака защо закрива слънцето или дъжда защо вали.

Сигурно ще дойде мисъл с някакво "мъдро" съдържание, ама то ще е поредната приказка с литературен герой този път не аз-а, ами болката и нейните страхове и желания. Която история ще се разрасне и със сигурност пак ще се завърти около аз-а многострадален и ще стане поредното "доказателство" за неговото "реално съществуване".

Привет Весо,
Питам те за болката, защото болка, че нещо е тук има само за Аз ,който не иска това нещо да е тук и от това съпротивление се появява болката. Разбираш, че не говорим тук за болка от физически наранено или ударено място.
Това съпротивление появяващо се като емоционална болка е пречка да се изследва. затова обръщаме специално внимание.
Виж пак има ли нещо наречено емоционална болка, обърни внимание и питай с любов.

В момента на "виждането" питах на глас "кой говори" и усетих че гласът/устата си говори сам/а, без да има "аз", който да извършва/ръководи действието. Беше мимолетно усещане и може и да е било илюзия.

Ммм, това не е виждане, Весо, но поне хвана посоката, какво е гледане.
Виж има ли Аз, който взема решения, който се движи? Виж наистина, не интелектуално.

любо

Здравей Любо,

Виж има ли Аз, който взема решения, който се движи? Виж наистина, не интелектуално

Как мога да видя наистина нещо, което не съществува? Вече стана ясно, че Аз-ът е само в съдържанието на мислите и както думата/мисълта вода не може да те намокри и не можеш да видиш или изпиеш думата вода, така и не можеш да видиш, чуеш, усетиш, помиришеш, вкусиш този Аз от мислите. Само че всичко това е интелектуално разбиране. Как да видя, че нещо го няма, след като никога не съм го виждал наистина да го има, само съм възприел идеята, че то го има реално? Просто разбирам, че досега съм се лъгал, че разбирам как "работи" света и какво представлява живота - всъщност никога нищо не съм знаел и разбирал, само съм се заблуждавал. Заблуждавал съм се, че контролирам тялото си и че аз мисля съзнателно, че правя съзнателни избори и че насочвам живота си в някаква посока. Сега разбирам, че това е било илюзия. Но го разбирам интелектуално, с разума. Нищо различно не виждам и нищо различно не усещам в резултат от това интелектуално разбиране. Което ни връща на въпроса - как да видя, че нещо го няма, след като винаги съм виждал, че го е нямало, но не съм вярвал на очите си, а на мислите? Отново виждам все същото, което съм виждал и до сега, само дето сега мислите са с променено съдържание и казват, че Аз-ът не съществува. И това трае известено време и после отново идват старите мисли Аз това, Аз онова ... които си ги въртя по навик постоянно.
И няма никакъв напредък, все си стоя на интелектуалното разбиране, с което и дойдох във форума.
Весо.

как да видя, че нещо го няма

Весо, вижда се ясно.
Как видя че, Дядо Коледа не съществува.
Можеш ли да правиш разлика кое е релно и кое е измислица?

Как видя че, Дядо Коледа не съществува.

Не съм го видял, а го знам интелектуално. Всяка година през декември виждам десетки хора, облечени и маскирани като Дядо Коледа, обаче аз знам с разума си, че това са актьори, преструващи се на персонажа.

По същия начин виждам в огледалото един мъж, за който знам, че играе ролята на персонажа Весо. Играе я толкова добре и от толкова дълго време, че си еэповярвал, че той е самият фиктивен персонаж. Но това го знам, а не го виждам, виждам мъжът, както виждам и хора в червени дрехи и с бели бради.

Всяка година през декември виждам десетки хора, облечени и маскирани като Дядо Коледа, обаче аз знам с разума си, че това са актьори, преструващи се на персонажа.

Точно така.
Има дрехи на персонаж Дядо Коледа, но няма Дядо Коледа. Отлично наблюдение.

По същия начин виждам в огледалото един мъж, за който знам, че играе ролята на персонажа Весо.

Отлично. Сега свържи две и две.
Виж в огледалото тялото на персонажа Весо. Забележи, че има освен тяло, има и огледало, забележи, че съществуват безусилно?
Забележи в това съществуване как така има аз отделен има ли Весо или е само персонаж разказан от мислите?