The Gate

Привет Любо!

Да, Живота проявяващ се не чрез, а като Любо и Александър си благодари сам на себе си. Просто защото НЯМА друго освен живота в неговите безброй проявления, част от които са и Любо и Александър.

„Разбирам, че преживяваш турболенции. С теб съм.“

Да, благодаря! Така е! Преди въпросите ти разбиваха илюзиите в мен. А сега просто се зарадвах, просто ме затоплиха.

„Историята случващ се живот ли е?“
Не, историята не е случващия се живот.
Случващия се живот е тук и сега.

„Историята от цвят ли е направена? от звук? усещане, вкус или аромат?“

Не, само от мисли.
Всички мисли са празни.

„Историята случващият се живот ли е или е случваща се мисъл?“

Историята е само мисъл? Да, тази мисъл съществува, но съдържанието й е празно/ нереално.

„Мисълта е случващият се живот, но съдържанието случващият се живот ли е?“

Да, мисълта е част от случващия се живот.
Мисълта е празна от съдържание. То не се случва в този миг.

„Мисълта водопад - кое е случващият се живот водопада или случваща се мисъл?“

Мисълта „водопад“ е само мисъл … няма да се излее водопада от нея! Дори, малко смешно се получава.

„Без съдържанието на мисъл за аз - какво е случващият се живот?“

Случващия се живот е това, което е, тук и сега. Това което се изпитва с петте сетива плюс мисли и чувства в реално време.

„Кое е реално - случващият се живот или историята, че има мен на когото се случва?“

Само случващия се Живот, разбира се.

"Живота се случва на мен" - това е случващият се живот или случваща се мисъл?

„На мен“ е само мисъл, празна от съдържание.. Защото няма „мен/аз/мое“. Живота постоянно тече, преминава безлично във всяка форма. И тя е част от Живота.

„Аз е живота или аз е въображаемия водопад?“

Аз е въображаемия водопад.

Кога е?

Живота е само в реално време тук и сега.
А водопада е само в мисълта, нереален. Не може да се пипне или усети на допир…

„Къде е случващият се живот?“

Само тук и сега и само това, което реално може да се види, чуе, усети/ осезание, вкуси, помирише. Дори и чувствата и мислите са от случващия се живот, но не и съдържанието им. Това е случващия се реален живот.

Благодаря за въпросите! Още при първото прочитане … (особено единия много ме зарадва. Но при второ четене вече беше по-слаб) отговорих за по-малко от секунда на всеки. Но по време на писането умът се опитва да се вмъкне с негови интерпретации…
Надявам се да не е успял…

Не че има кой да се надява. Съществува само Живота, който изразява себе си чрез и даже не „чрез“, а като всичко реално съществуващо наоколо в мига тук и сега.
27.06.21 (аз=0-нула=ал)

Привет Александър,
Писмото ти предизвика радост и тук. Благодаря.
Отлично наблюдение. Да, има само живот случващ се сега, като Любо, като Александър.
няма Любо в Любо и няма Александър в Александър. Има един случващ се живот, като това и онова.

Благодаря за въпросите! Още при първото прочитане … (особено единия много ме зарадва. Но при второ четене вече беше по-слаб) отговорих за по-малко от секунда на всеки. Но по време на писането умът се опитва да се вмъкне с негови интерпретации…
Надявам се да не е успял…

Всичко е чисто, няма "ум" в отговорите.
Под ум имаш предвид появата на историята за аз и усещане за отделност, нали?
Тези неща няма никой, който да ги спре да се появяват. Просто вече лъжата е разкрита и истината е узната.
Вече, се знае, че това което се появява като аз отделния и страдалеца, не е аз :) И това което се връща не е истинския аз, защото нещо което не съществува може ли да се връща ? :)
Ето една задача за изследване в рамките на 7 дни:
Забележи всеки страх, всяка болезнена история, тръгни директно към тях и виж истина ли са? Виж зад тях, когото пази страха и за когото идва историята, има ли някой реално там?
Следвай най-голямото съпротивление, страданието, болезнената история.
Изпепели ги с новото виждане.
Пиши ако някъде има трудности.

С любов
любо

07.07.21

Здравей Любо!!!
Първо, много Благодаря за напътствията и още повече за реалната помощ, която с лекота почувствах особено тази седмица!!! И много се радвам!!!
(По-точно Живота се радва сам на себе си!!! Защото няма нищо извън/ отделно от него.)
Да, необходимо е някакво време продължаване утвърждаване на Истината и преминаване с наблюдаване разпадането съдържащото се в лъжата=аз=мен=мое=лично…!

И, разбира се, Живота е единен и няма нищо отделно! Всичко е Живота, проявяващ се като всичко!

„Под ум имаш предвид появата на историята за аз и усещане за отделност, нали?“

Да. Всичко е Живота, който се проявява като всичко. Без отделен ум, аз, име …

ДА! Това което се появява отделно и страдащо е „аз“, който не съществува. Да, страданията може и да съществуват , но няма на кого…
…………..
Това което се връща не е истинския аз!!!
Да, това което не съществува не може да се връща!

„Ето една задача за изследване в рамките на 7 дни:
Забележи всеки страх, всяка болезнена история, тръгни директно към тях и виж истина ли са?“

Да, имах тази възможност. Макар, че понякога имаше леко заобикаляне. Но все пак всичко е успешно. Наблюдавам резултатите. Аз нищо не правя. (особено като не съществувам…) наблюдавам и през спокойствието се случват най-добрите или почти най-добрите възможности. Все още има някаква инерция.
Април месец за пръв път видях двете Книги! И още ги чета и не мога да им се нарадвам. Толкова са притегателни. Но и ме изморяват. Но най-важното – нищо друго не ми се чете. Просто останалото е безинтересно вече.

„Виж зад тях, когото пази страха и за когото идва историята, има ли някой реално там?“

Не знам, какво гледам, само на смях ме избива … Особено като виждам, как останалите хора приемат и изживяват „нещата“ твърде сериозно с трепет и страх, ами ако …

„Следвай най-голямото съпротивление, страданието, болезнената история.“

„Следвай…“ го разбирам да премина директно, като прегазя през тези илюзии, като бързия влак на Реалността.
(Макар, че няма нито илюзии, нито този, който ги създава… ха-ха …)
Преминаването е в наблюдението, изследването.
Да, то и това само си става. Като ми се представи… В работата ми дадоха тройно повече задачи. И аз отначало … пък сега просто си избирам и правя която най-много ми харесва (или даже нито една), защото вече имам славно оправдание… че правя другата …

„Изпепели ги с новото виждане.“
Да! Каквото и лошо да се случи, веднага питам, на кого се случва. И всичко вече блясва и се разглежда по друг начин, от друга страна.
……………………………………

„Пиши ако някъде има трудности.“

Има Живеене, Обичане и Благодарене!
Има Живеене, Обичане и Благодарене към Живота, проявяващ се като Любо!

А сега малко повече подробности, може и да не ги четеш…
Честно казано, очаквах да имам повече енергия, но за сега … просто Приемам с Любов и Благодарност, Това, Което Е!
ВЕЧЕ преставам да съм шаран, който пита и търси: „какво е това вода?“
Щом няма „аз“ всичко вече е по-различно! Вижда се водата, а не мислите, представите, убежденията за вода или каквото и да е…
…………………………………
Първите 2 -3 дни по едно време изпитах някакви болки/ пробождания в сърдечната област за 2 -3 секунди. Веднага попитах: кой го боли? Знам, че тялото не може да боли! И даже спрях да дишам, понеже от опит знам, че така болката преди се увеличаваше. Но тя изчезна за по-малко от една секунда. И до сега не се е появила… 07.07.21!

Привечер ми се появи болка в долната лява челюст, спусна се по шията. Поседя 5 – 6 секунди, дори се опита да се усили, но за кратко и изчезна. И тя не можа да ми отговори на въпроса, кой изпитва болка. След 10 мин. се опитах да я предизвикам, почувствам отново, но не пожела да се появи. Това беше на 30.06.21

На 2.7.21 сутринта – болка в стомаха за 2-3 сек. Изчезна за по-малко от секунда след въпроса“ „кого го боли?“ Разбира се, несъществуващия „аз“. Но пищенето в едното ми ухо сутрин (то е от години) и недочуването в другото от до сега не минават. От-пуснал съм всичко! Това е живота. Просто приемам. (и няма ме/ мен!…)

В службата се случиха „приключения“ за един ден (на 04.07.21), които се случват за половин една година. Всичко приключи със смях. Всичко отпускам/ отпусках, а след 1 -2 секунди се сещах, че дори и няма кой да отпуска. Не съществува. Това на никого лично не се случва. Просто това е проявлението на Живота.

От една година и половина ми сутрин ми пищеше лявото ухо. Но след няколко дена питане на кого и смях и повтаряне, че няма на кого да му пищи ухото и това изчезна. Очаквах да имам още повече енергия, но тя явно отива за здравословно пречистване на организма от излишни вече илюзии…

Завършвам, дано не е прекалено дълго!
Благодаря и се радвам, че Живота се проявява като всичко, включително и като „мен“! Благодаря за помощта.
Натам продължавам да следя „аз-а“ и да го питам дали съществува и къде се крие…
07.07.21

Привет Александър,
Благодаря за този отговор. Мисля, че основната вяра в аз е паднала.

Да, необходимо е някакво време продължаване утвърждаване на Истината и преминаване с наблюдаване разпадането съдържащото се в лъжата=аз=мен=мое=лично…!

Много точно казано. Виждането през илюзията е само началото.

В работата ми дадоха тройно повече задачи. И аз отначало … пък сега просто си избирам и правя която най-много ми харесва (или даже нито една), защото вече имам славно оправдание… че правя другата …

Виж само тук, кой е вършителят, кой работи? и Кой избира и взема решения?

За самолечението. Може да се забавляваш с това, да играеш и експериментираш, но със знанието, че истина там няма.
Няма някой, който трябв да запази живота. Няма ти който Си живота. Живота се появява и изчезва, за никого.
Да се крепи нещо НА живота е напълно безмислено, като да строиш къща на мост. За пример - Рамана Махарши е починал от рак, Нисаргадатта от рак. За сполуките в живота виж историите на Исус и Ошо.
И въпреки всичко това - да, когато нещо е видяно като просто случващо се, някак си изчезва безпроблемно :) И болка и несгоди.

И още нещо - в отговора има често използване на "няма аз", някак все едно има нещо, което е не-аз. Не-дядо Коледа няма :)

Задачата за следващите дни е тази сутра на Буда. Историята разказва, че при Буда е отишъл един човек на име Бахия, за да получи напътствия.
Буда му е дал следното:

"Във видяното има само видяното,
в чутото има само чутото,
в почувстваното има само почустваното,
в разпознатото има само разпознатото.
И така ще видиш, че
наистина там няма нищо.
По този начин трябва да третираш себе си, Бахия /Александър :).
Тъй като няма теб,
във видяното, има само видяното.
в чутото има само чутото,
в почувстваното само почустваното,
в разпознато само разпознатото.
И ще видиш, че наистина там няма нищо
и ето защо ти не си разположен
нито в света на това,
нито в света на онова,
нито на никое място между тези две.
Това само по себе си е краят на страданието."

Забележи към какво сочи това, какво си ти и какво е живота?

С любов
любо

15.07.21 Здравей Любо!

„Виж само тук, кой е вършителят, кой работи? и Кой избира и взема решения?“

Да, звучи сякаш пак има хващане в капана на „аз“. Който просто не съществува, нито като „аз“, нито като „не-аз“
Всъщност, да! Само Живота работи, прави, гледа, извършва действието, взима решението. Дали не замествам „аз“ с Живота?
Значи, по-точно казано всичко става само по себе си, от само себе си. Без съществително!
Просто се случва. Колко успокояващо…

„Няма някой, който трябва да запази живота. Няма ти който Си живота. Живота се появява и изчезва, за никого.“

Да, живота просто си тече като поток/ вода/ река. И никое камъче не може да каже, че притежава потока. Потока просто тече/ съществува … да … за никого. А като всичко.

„ … в отговора има често използване на "няма аз", някак все едно има нещо, което е не-аз. Не-дядо Коледа няма :)“

Да, прецизно уточнение! Няма „аз“. Няма „не-аз“. Няма дядо Коледа, няма не-дядо Коледа. Просто – не съществува. Няма го в реалността на 5-те сетива и ума.

Това от Будда много ми харесва.
По-точно: Има харесване, топлина и смях/ радост при четеното на 4-те реда от Буда.

Преписвам си го…

„Във видяното има само видяното,
В чутото има само чутото,
В почувстваното има само почувстваното,
В разпознатото има само разпознатото.“

Да, няма нищо друго.

А добре ли звучи и така:

Във виждащото се сега съществува само виждащото се сега,
В чуващото се има само чуващото се,
В чувстваното сега съществува само чувстваното сега,
В разпознатото има само разпознатото.

Или дори като глагол:

Във виждането има само процеса виждане,
В чуването има само самия процес чуване,
В чувстваното има само действието чувстване,
В разпознаването има единствено разпознаването.

За Исус главно съм чел: „Пророчество“ за Бг – 93, „Троянски кон“ и „Безусловна любов“ (на руски). Но за Ошо – съвсем малко – откъси от тук и там, и почти нищо не знам. Ако може, изпрати ми нещо подходящо. Ако смяташ, че е полезно по темата ни. Благодаря!

Това виждане … виждам ли или си мисля, че виждам … ? не знам. Пък и кой да вижда… ясно, има само виждащото се или има самия процес виждане/ наблюдаване?
Пак предположих, че съм преминал, а то отново само е разкриване на поредния пласт от илюзии.

Да няма ме в света, няма ме и извън света, защото не съществувам, нито като „аз“, нито като име. Съществува само процеса съществуване.
Съществува само съществуващото/ формата, което е проява на Живота.

„Забележи към какво сочи това, какво си ти и какво е живота?“

Аз съм нищо, не съществувам. „аз“ – няма такова нещо. То е нищо, не съществува отделно. Няма и „не-аз“! Няма противоположност това, което не съществува. То просто не съществува. Аз Александър не съществува и никога не е съществувал. А Живота е всичко съществуващо, всичко проявяващо се и усещащо се от 5-те сетива, мислите и чувствата.
И едновременно с това живота се проявява чрез всичко, включително и чрез/ като тялото и мисли/ ум, условно наречено „аз-александър“.

До скоро.
С любов!
15.07.21

Хей Александър, привет,
Много добре. Браво.

Да, звучи сякаш пак има хващане в капана на „аз“. Който просто не съществува, нито като „аз“, нито като „не-аз“
Всъщност, да! Само Живота работи, прави, гледа, извършва действието, взима решението. Дали не замествам „аз“ с Живота?
Значи, по-точно казано всичко става само по себе си, от само себе си. Без съществително!
Просто се случва. Колко успокояващо…

Точно така, просто се случва, от самосебе си. Забележи живота прави или правенето, случването е живота?
Има ли живот от една страна и това което прави, от друга?

Това виждане … виждам ли или си мисля, че виждам … ? не знам. Пък и кой да вижда… ясно, има само виждащото се или има самия процес виждане/ наблюдаване?

Много добър въпрос. Кой вижда?
Къде е този който вижда, зад очите ли? Надзърта зад зениците, в главата, къде по-точно?
Тялото знае ли, че вижда? Очите знаят ли, че виждат?
Има ли виждане без преживяване на цвят?
Виждане и преживяване на цвят може ли да се каже, че са думи които сочат едно и също?
Къде се случва преживяването на цвят?
Може ли да се посочи - ето го цвета и ето пък тук става преживяването му? или са едно и също?

И едновременно с това живота се проявява чрез всичко, включително и чрез/ като тялото и мисли/ ум, условно наречено „аз-александър“.

Право в целта. Браво!
Може ли да бъде намерен истинския Александър за когото мислите говорат, за когото казват, че идват?
Забележи мислите имат ли способността да знаят за кого идват?
Съдържанието на мислите може ли да създаде истински Александър?
Има ли мисъл която да не е за Александър? Ако да, напиши ми я?
Кой създава мислите? Къде се случва преживяването на мислите в александър, в тялото, в главата?
Къде е александър, в тялото, в главата?
Мислите толкова се грижат за александър, но освен в тяхната история къде в реалността е той?
Съдържанието на мислте реалността ли са?
Мислите знаят ли реалността или реалността е , че има мисли?
Съдържанието на мисълта - Аз Александър - живота се случва като Александър или като мисъл?

С Любов,
любо

16.07.21 Любо здравей!
Този път ме затрупа с въпроси!
Благодаря за което! Наистина! Но ще ми трябва време … или … да опитам веднага…
Да ти се оплача - това „аз“ продължава да се връща при всяка възможност по инерция. Казвам няма „аз“. И то се скрива. И пак се появява и се опитва да се вкопчи във всяка възможност, за каквото и да е…

„Забележи живота прави или правенето, случването е живота?“

Действието/ правенето се случва/ става от само себе си. И това е проявлението/ материализирането на Живота.

„Има ли живот от една страна и това което прави, от друга?“

Не! Това е едно и също! Всичко е единно.
Живота се проявява чрез и като действието. Видимото действие е Живота.

„Кой вижда?“
Празно. Не откривам… Кой не открива? Кой търси? Пак този несъществуващ „аз“ се върти в кръг да се захване за нещо…
Има виждане или има виждано.

„Къде е този който вижда, зад очите ли? Надзърта зад зениците, в главата, къде по-точно?“

Не, разбира се. Няма виждащ. Няма го отвън, няма го и вътре. Няма го и на границата между двете. Няма / Не съществува в главата. Съществува само в мислите. А всички мисли са празни.

„Тялото знае ли, че вижда? Очите знаят ли, че виждат?“

Не. Тялото не знае. То се състои от почва, глина, кал, микроелементи. То не може да изпитва нито болка, нито радост, не може да вижда. Очите са част от тялото – също не могат. Всичко илюзии стават в ума, в мислите. Всички мисли са празни, не реални. Живота се проявява чрез/като всичко. Живота проявява сам себе си като всяка форма.

„Има ли виждане без преживяване на цвят?
Виждане и преживяване на цвят може ли да се каже, че са думи които сочат едно и също?
Къде се случва преживяването на цвят?
Може ли да се посочи - ето го цвета и ето пък тук става преживяването му? или са едно и също?“

(Любо, как ги измисляш тези въпроси… )

Не, не мога да видя без да преживея поне един цвят. Не ми се получава. Явно цвета и преживяването му са едно и също.

„Може ли да бъде намерен истинския Александър за когото мислите говорят, за когото казват, че идват?“

Не! Всяка и всички мисли винаги са празни.

„Забележи мислите имат ли способността да знаят за кого идват?“

Не! Мислите не знаят, не мислят, нямат съдържание.

„Съдържанието на мислите може ли да създаде истински Александър?“

Не! Съдържанието на мислите е без никакво значение. Само хабят енергия за поддържане на илюзии.

„Има ли мисъл която да не е за Александър? Ако да, напиши ми я?“

Тука не ми е съвсем ясно за или от ал. Например безлична мисъл: „Вали.“ Или „Вън вали дъжд.“

„Кой създава мислите?“

Не знам! Няма „аз“. Сами идват и сами си отиват. Ако не ги следва ума. Ако ги следва се развиват в идеи и цели.

„Къде се случва преживяването на мислите в александър, в тялото, в главата?“

Във въображението, в ума, в мислите!
Преживяването/ чувствата са концентрирани мисли. А всички мисли са празни.

„Къде е александър, в тялото, в главата?“

Също! Там, във въображението, в ума, в мислите!

„Мислите толкова се грижат за александър, но освен в тяхната история къде в реалността е той?“

Няма го никъде! Остава само в мислите! А всички мисли са празни. Нямат съдържание, само въображение, представа.

Съдържанието на мислите реалността ли са?

Не! Изобщо не!

„Мислите знаят ли реалността или реалността е , че има мисли?“

Реалността е че има мисли.

„Съдържанието на мисълта - Аз Александър - живота се случва като Александър или като мисъл?

Аз-александър се случва само като мисъл.
Живота се случва като всичко/ всяка форма. И като тяло и ум, условно наречено за удобство с име, аз, александър или всяко друго название. (Ако разбрах въпроса… )

Благодаря Любо!
Илюзиите отпадат една по една и по цели пластове. Първо ми става криво, (загуба на хубав „мой“ филм), а после радостно. Не е нужно да хабя енергия за да поддържам илюзии. Кой хаби енергия? Илюзорния „аз“, опитвайки се отново да сграбчи всичко. Живота проявява себе си като всичко, дори и като илюзорния „аз“. Просто хубав филм – трагико-комедия…

С Любов! 16.07.21

Хей привет Александър,

Отлично!!!
Няма какво повече да се изследва тук. Форума е само да се види, че аз е илюзия, плод на мисълта, история за анимационен герой. И да, това е само началото. Процеса ще продължи. Някой го наричат свободно падане.
За мен е по-скоро търкаляна надолу по склона, на места привидно спира, на други направо се пропада...

Да ти се оплача - това „аз“ продължава да се връща при всяка възможност по инерция. Казвам няма „аз“. И то се скрива. И пак се появява и се опитва да се вкопчи във всяка възможност, за каквото и да е…

Всякакви оплаквания са добре дошли :) Много добре е забелязано, че измисленият аз привидно се връща.
Това разбира се в реалността не се случва, няма как нещо което не съществува да се появява. Това е като мираж в пустинята, видяно е, че това е оптическа измама, но продължава да се случва. И тъй като няма никой, то няма кой да го спре. За успокоение, че няма ново объркване, това се случва, докато не спре да се случва :) Просто вече вярата в аз александър е паднала , а той нека си се връща.Истинатао е видяна и не може да бъде отвидяна.

Само едно нещо иска да бъде доизчистено - в отговора ти има на няколко места думата ум.
Виж отблизо към какво сочи? Това към което сочи и е наречено ум - какъв цвят е?има ли вкус?,може ли да се пипне? има ли аромат? звук ли е?
Ако не е преживяване на едно от 5-те сетива какво е? Съществува ли реално? :)

Явно цвета и преживяването му са едно и също.

Точно така, илюзията е, че ето там е цвета, а аз го преживявам ето тук. Езика е дуален, предполага обект и субект, а реално има само това, в случая преживяване на цвят.
Дори в уж неутралната мисъл "Вали" се предполага, че някой прави това, нещо вали, дъжда вали, но това е едно и също. Има ли дъжд който да не вали? Отделно Вали - предполага наблюдател, Аз. няма мисъл без да има скрит аз вътре. Всички мисли до една, сочат към анимационния герой аз.
Няма нужда мислите за аз да спират, просто вярата в царя мисъл е вече детронирана. Истинския цар си е на трона и той се казва Това.

Има ли нещо друго, което иска да бъде видяно отблизо?
Ако няма, ще оставим да мине една седмица за да видим дали няма да се появи нещо и след това ще ти изпратя финалните въпроси с които ще закрием случая наречен Александър.

С любов
любо

Здравей Любо!

„ … думата ум.
Виж отблизо към какво сочи? Това към което сочи и е наречено ум - какъв цвят е? има ли вкус? ,може ли да се пипне? има ли аромат? звук ли е?

Нищо не открих. Нищо не виждам. Празно. Няма цвят, вкус, звук, аромат, не може да се пипне, не заема място в пространството. Открих, че съществува само в мисълта. А всяка мисъл е празна от реално съдържание. Значи няма ум. Не го откривам.

"Ако не е преживяване на едно от 5-те сетива какво е? Съществува ли реално? :)"

Не е преживяно от нито едно сетиво – не съществува. Колко елементарно и съвсем логично и ясно.

„няма мисъл без да има скрит аз вътре. Всички мисли до една, сочат към анимационния герой аз.“

Да, всички мисли са празни или ум-ни. И тази празнота се казва „аз“.

"Има ли нещо друго, което иска да бъде видяно отблизо?"

Не знам. Реалното си е реално. То се усеща с поне едно то 5-те сетива. Не усещащото се с нито едно от петте сетива не съществува.

Чакам финалните въпроси.
Благодаря на Това, изразяващо се като всичко и всеки!
26.07.21
Несъществуващо=име=ум=аз=александър
Съществуващо=Живот=Реалност=движение и състояние …

Привет Александър,

Изпращам финалните въпроси.
Моля те отговори, възможно най-пълно, като описваш точно това което виждаш от директно преживяване.

1. Има ли отделна единица, мен, аз изобщо някъде, по какъвто и да е начин или форма? Имало ли е някога?

2. Обясни с твои думи какво е илюзията на отделния аз и как се появява в директно преживяване.

3. Какво е усещането да се види това? Каква е разликата от преди да започнеш този диалог? Моля сподели от последните няколко дни.

4. Кое е последното, което те тласна и накара да погледнеш?

5а. Опиши решения, намерения, свободната воля и контрола. Как работят? Какво кара нещата да се случват? Напиши примери от твоето непосредствено преживяване как се случват нещата?
5б. За какво си отговорна? Напиши примери от твоето собствено преживяване.

6. Нещо, което да добавиш?

л.

28.07.21 Здравей Любо!

„Изпращам финалните въпроси.
Моля те отговори, възможно най-пълно, като описваш точно това което виждаш от директно преживяване.“

Колко е трудно да се отговори пълно и точно. Има безброй подробности.

„1. Има ли отделна единица, мен, аз изобщо някъде, по какъвто и да е начин или форма?„

Не, няма, не намерих и щом се „появи“, продължавам да проверявам и пак изчезва, няма „аз/ мен“ никъде в реалността.

Какво е това „аз-ти-мен-мое-име-ум“?
Никъде не се намира. Няма големина. Няма го вътре, няма го вън. Няма при отворени очи, няма го при затворени очи.
Неможе да се види, да се снима, да се чуе, да се яде, да се пие. Просто го няма. Не заема място в пространството нито вън нито вътре, нито на светло, нито на тъмно.
Няма корен, стебло, клони, листа, цветове, плодове. Няма глава, тяло, опашка? Няма аромат тук и сега. Не съществува.
Няма възраст, няма професия, няма пол, няма име, просто защото не съществува.
Не може да се пипне вкуси, снима.
Има тяло, има мислене, но никой отделен „аз“ не го притежава.
Има само Едно Единно ЦЯЛО= ЖИВОТ= АЗСЪМ= СЪЩЕСТВУВАМ= ИСТИНА=ВСИЧКО!!!
Няма отделно малко „его-аз-персона-личност“, което да притежава по-малка или по-голяма част от Живота!

„Имало ли е някога?“

Не. Не е имало никога. Но е общ сън. Или общо масово приета хипноза/ илюзия.

„2. Обясни с твои думи какво е илюзията на отделния аз и как се появява в директно преживяване.“

Несъществуващия отделен от цялото „аз-его-име-ум“ се залепва за всичко реално и нереално и си го присвоява/ открадва.. Веднага след неговото появяване застава най-отпред и казва: „Аз съществувам.“ „Аз мисля.“ „Аз правя/ направих…“ „Аз ходя.“ „Аз спя.“ … Но вече усещам това РАЗСТОЯНИЕ между действието и думите и схващам кое е първо и илюзията се разпада.

„3. Какво е усещането да се види това?“

Да се види илюзията, да се открие истината … е, ами … неприятно, гадно, разбита мечта, неосъществена красива приказка. Цял живот съм вярвал в глупости и съм търсил реалното в нереалното. И самото нереално е търсило реалното. Каква игра. Но, следващия период е лекота и яснота. Тези периоди се повтарят с минути, часове и дни. Това редуване на плюс-минус. Минуса намалява все пак и по сила и по време.

„Каква е разликата от преди да започнеш този диалог?“

Много повее нещата са ясни / смешни, смешно прости и обикновени. Но несъществуващия ум е присвоявал и фантазирал нереални неща. Основната разлика е, че сега дори и да кажа или помисля „аз“ веднага (в рамките най-често на една секунда, ) се запитвам кое „аз“, къде е? и се разсмивам – пак същото несъществуващо никъде „аз“!

Моля сподели от последните няколко дни.

Последната нощ (27/28ми) спах „мислейки.“ Но все пак не бях в пълна будност в пълно съзнание. Пак заспивах преди фантазиите на ума да спрат. Исках само да ги наблюдавам мислите и да ги отбелязвам с: „мисъл“

„4. Кое е последното, което те тласна и накара да погледнеш?“

Честно казано не знам точно... Просто въпросите бяха винаги право в целта, ту разбиваха „аза“, ту имаше мазане с мехлем по раната. С всеки въпрос, с почти всеки отговор отпадаше по някаква част от илюзията. Всичко се случваше с всяко писмо или въпрос. Всичко ставаше постепенно, явно според готовността.
Пак се чудя, как може толкова години човек да вярва на … но, все пак, като всички е най-лесно.

„5а. Опиши решения, намерения, свободната воля и контрола. Как работят? Какво кара нещата да се случват? Напиши примери от твоето непосредствено преживяване как се случват нещата?“

Толкова е просто. Просто не знам. И просто чакам. И някак си всичко само става. Аз до последно незнам какво ще стане какъв ход ще предприема. (Да, използвам го „аз“. Не знам как да мина без него. ) Дори в критична ситуация, чакам до последно. И странно нещата се извършват, думите се казват без да съм ги мислил. И по реакцията на околните разбирам, че са били най-добрите. Но те са неочаквани за мен. (аз ли ги правя, от мен ли зависят – не!)
Свободната воля я оставих. Тя се оказа хем грешна, хем илюзорна. Чакам по Вдъхновение/ Озарение – не знам как да го опиша.
Какъв контрол?!! Даже ми е смешно. „Аз-ът“ тича след събитията, търси обяснения … но оставям всичко без внимание, без контрол, без стара информация и чакам … какво чакам и аз не знам. Но се получава.

„Напиши примери от твоето непосредствено преживяване как се случват нещата?“

Аз просто ходя и незнам какво ще направи „врага“, не знам какво ще направя и аз. Просто всичко става/ се случва в момента. После мога да го разкажа. Т.е. включва се логичния ум, за да го обясни. (По-подробно немога – професионална тайна.)
В много дейности тръгвам с някаква идея-мисъл-желание, но бързо се отказвам с думите: да бъде, както бъде. И често има изненади, но някак си не ме засягат, като ме няма. Просто нещата се случват различно, случват се сами. Малко е странно… но, това е.

„5б. За какво си отговорна? Напиши примери от твоето собствено преживяване.“

Чета го „за какво си отговорна?“ И се смея, да, мъжки или женски род. Това са само думи, които засягат „аз-а“, който не съществува. Има тяло от мъжки или от женски род…
Преди към две години изисквах много старателно от всички точно да ми казват името. Защото в името, в датата на раждането е скрита Истината за Мисията в живота на човека. Сега ми е безразлично, стига само да знам, че за „мен“ се отнася.

За какво съм отговорен? Живота се проявява чрез и като всичко, включително и чрез и като това тяло, чувства, мисли и даже чрез илюзорния „аз“. Отговорността и проблемите ми идват от миналата вяра в съществуването на фалшивия „аз“. А сега, последствията (ако има такива) от тези убеждения са за тялото и чувствата.

6. Нещо, което да добавиш?

Какво да добавя… явно … има още нещо да се разпада…
Нещо се връща…
Искам да го видя – скрива се…
Не съм прочел:
„Добре дошъл в Потока“ на Живота, на Любовта, на Единството… “
И не се чувствам готов/ уверен да помагам на други хора. (макар, че го правя) Все още ми е малко „криво“, малко разбито състоянието.
До скоро. а. 28.07.21

Привет Александър,
Голямо удоволствие и радост донесе твоето писмо.
Усетих и тъгата по загубените илюзии.
Любовта ще я успокои.

Ще преведа отговора ти на английски, за да могат другите гидове да видят дали съм покрил всичко, дали съм те разходил из всички кътчета на градината.

Ще ти пиша следващата седмица.
Може да ми пишеш за всяко нещо, което се появи.

С любов
любо

Hi dear guides,
Here it is the translation of the final questions:

1) Is there a separate entity 'self', 'me' 'I', at all, anywhere, in any way, shape or form?
Was there ever?

No, no, I didn't find it, and once it "appears", I keep checking and it disappears again, there is no "me / me" anywhere in reality.

What is this "I-you-me-my-name-mind"?
It is nowhere to be found. No size. It is not inside, it is not outside. Not with eyes open, not with eyes closed.

You can't see, take pictures, hear, eat, drink. It's just not there. It occupies no place in space, neither outside nor inside, neither in light nor in dark.

No root, stem, branches, leaves, flowers, fruits. No head, body, tail? There is no scent here and now. Does not exist.

There is no age, no profession, no gender, no name, simply because it does not exist.
You can't touch the flavors, take pictures.

There is a body, there is thinking, but no single self possesses it.

There is only One ONE WHOLE = LIFE = I AM = I EXIST = TRUTH = EVERYTHING !!!
There is no separate little "ego-I-person-person" that has a smaller or larger part of Life!

"Has there ever been one?"

No. It never was. But it is a common dream. Or generally accepted hypnosis / illusion.

2) Give in your own words what the illusion of separate self is and how it shows up in experience. Also, through your inquiry, what is different now?

The non-existent separate from the whole "I-ego-name-mind" clings to everything real and unreal and appropriates / steals it. Immediately after its appearance, it stands at the front and says: "I exist." "I think." I do / do… ”“ I walk. ”“ I sleep. ”… But I already feel this DISTANCE between the action and the words and I understand what comes first and the illusion falls apart.

3) How does it feel to see this?
What is the difference from before you started this dialogue? Please report from the past few days.

To see the illusion, to discover the truth is, well, an unpleasant, nasty, shattered dream, an unfulfilled beautiful tale. All my life I have believed in nonsense and I have searched for the real in the unreal. And the unreal itself sought the real. What kind of game. But, the next period is lightness and clarity. These periods are repeated in minutes, hours and days. This alternation of plus-minus. The minus decreases, however, both in strength and time.

Many things are clear / funny, ridiculously simple and ordinary. But the non-existent mind has appropriated and fantasized unreal things. The main difference is that now, even if I say or think "I" immediately (within usually one second), I wonder which "I" is where? and I laugh - again the same non-existent “I"!

Last night (27/28th) I slept "thinking." But I was still not fully awake in full consciousness. I fell asleep again before the fantasies of the mind stopped. I just wanted to observe their thoughts and mark them with “thought"

4) What was the last bit that pushed you over; made you look?

Honestly, I don't know exactly ... It's just that the questions were always right on target, sometimes breaking the "I", sometimes smearing ointment on the wound. With each question, with almost every answer, some part of the illusion disappeared. Everything happened with every letter or question. Everything happened gradually, obviously according to readiness.
I wonder again how one can believe in it for so many years, but still, like everyone else, it's the easiest.

5) a) Describe decision, intention, free will, choice and control. What makes things happen? How does it work?
Give examples from your own recent experiences to how things happen and how things work.

It's so simple. I just do not know. And I'm just waiting. And somehow everything just happens. I do not know until the end what will happen and what move I will take. (Yes, I use it. I don't know how to do without it.) Even in a critical situation, I wait until the last minute. And strange things happen, words are said without me thinking. And from the reaction of others, I understand that they were the best. But they are unexpected for me. (Do I make them, do they depend on me - no!)

I left her free will. It turned out to be both wrong and illusory. I'm waiting for Inspiration / Enlightenment - I don't know how to describe it.
What control? !! It's even funny to me. The "I" runs after the events, looking for explanations… but I leave everything unattended, without control, without old information and I wait… what I am waiting for and I don't know. But it works.

I just walk and I don't know what the "enemy" will do, I don't know what I will do. It's just happening / happening right now. Then I can tell it. Ie the logical mind is involved to explain it. (I can't go into more detail - professional secret.)
In many activities I start with an idea-thought-desire, but I quickly give up with the words: to be as it is. And there are often surprises, but somehow they don't affect me when I'm gone. It's just that things happen differently, they happen on their own. It's a little weird, but that's it.

b) What are you responsible for? Give examples from your own recent experiences to how this works.

I read it, "What are (she)you responsible for?" And I laugh, yes, male or female. These are just words that affect the "I" that does not exist. Has a male or female body…
About two years ago, I very carefully demanded that everyone tell me exactly my name. Because in the name, in the date of birth, the Truth about the Mission in the life of the person is hidden. I don't care now, as long as I know it's about “me."
What am I responsible for? Life manifests through and as everything, including through and as this body, feelings, thoughts, and even through the illusory self. My responsibility and problems come from my past belief in the existence of a false self. And now, the consequences (if any) of these beliefs are for the body and the senses.

6) Anything to add?

What to add obviously… there is still something to fall apart…
Something is coming back…
I want to see it - it's hiding…
I have not read:
"Welcome to the Stream" of Life, of Love, of Her Oneness "
And I don't feel ready / confident to help other people. (although I do) I'm still a little "crooked," a little broken.

Привет Александър,
Вече си официалнов приет в Gateless Gate Crashers (Разбивачи на несъществуваща врата :)
Добре дошъл вкъщи!

Ще получиш официален имейл LU форума на английски :)
в който ще прочетеш, че това е едва началото, предстоят невероятни разкрития за това какво реалността Е, за никого.
Ще има моменти на съмнения и "невиждане", но те са част от процеса. Можеш да ми пишеш тук или на имейла за всяко нещо което искаш. Също може да се виждаме онлай и просто така да си постоим и да споделим това, което е наречено Това което Е.

С любов и благодарност за смелостта и горящото желание за истината,
любо
lubo@adhoc.bg

09.08.21
Здравей Любо!
Бях една седмица на море… Сега се прибрах…
Радвам се! Радвам се! Радвам се!
Че съм си у Дома от където никога не съм излизал!
Разбира се много съм щастлив да се включа в в Gateless Gate Crashers - Разбивачи на несъществуваща врата!!!
След 4 години … и преди това още 20 и няколко, но без дори да знам какво търся…
Колко хора от България има преминали несъществуващата Порта?
А общо колко горе-долу? 7 или 8 хиляди или ?
Все още чета с интерес и ненаситно и двете Книги, даже и на морето! И особено „Освобождението освободено“. Все по-лесно я чета, но намирам и нови по-задълбочени мисли/ изказвания. И „преминаване през несъществуващата порта“ и тя ми е много интересна, колкото и да я повтарям!
Благодаря на Гида, че ме изтърпя!
Да, с Любов и Благодарност за активната подкрепа на всички нива!
Живота се проявява като всичко!
С Любов!
09.08.21