The Gate

Хей, здрасти, Любо!

Каква е ситуацията, интелектуално разбиране или виждане има?

Има и от двете. Щеше ми се да кажа без никакво съмнение, че е 100% виждане, но по някаква причина не мога. Понеже винаги е имало перфекционизъм и несигурност, свързано с ролята Миро, се чудя дали причината не е в навика. Усещам как всичко случващо се изглежда не толкова сериозно, все по-малко има силни реакции, все по-малко има значение какво "другите" мислят. Когато "Аз" вземе да се прояви по-категорично като мисъл бързо идва осъзнаването, че не, "Аз" не съществува и това е просто мисъл. Откриват се и някакви нови неща. Днес например стана ясно от това, което ми говореше за парчето земя, обикалящо около огнения къс, че Земята наистина не съществува, нито материята, или поне няма как да се знае дали съществува или не, а се приема на доверие. В настоящия момент няма къс земя. Също така няма причина да се вярва, че това тяло съществува примерно по време на дълбока медитация, когато няма осъзнаване за тяло в настоящия момент. Стана по-ясно виждането и за липсата на на други Азове, че няма Любо, който да е написал писмо, а има просто писмо, което е подписано с думите Любо.
До някъде има идентификация със самото съществуване/осъзнаване, с това постоянно движение на цветове, звуци, усещания, мисли.. макар и това да не е Аз, пак е някаква идентификация, възможно ли е това да пречи на виждането?

Може ли въображението и мислите да бъдат докоснати?

Не, не могат.

Лека нощ:)
Миро

Може ли въображението и мислите да бъдат докоснати?
Не, не могат.

Да бъдат вкусени?
Помирисани?
Може ли да им се направи снимка?

Да бъдат вкусени?
Помирисани?
Може ли да им се направи снимка?

Не, не могат. Може само да си представиш, че го правиш, но не и наистина да бъдат вкусени, помирисани и снимани.

Не, не могат. Може само да си представиш, че го правиш, но не и наистина да бъдат вкусени, помирисани и снимани.

Може ли нещо което не може да бъде, пипнато, снимано, вкусено, помирисано
Да го прави някой?

Може ли нещо което не може да бъде, пипнато, снимано, вкусено, помирисано
Да прави каквото и да е?
Да си представя или да знае нещо?

Може ли нещо което не може да бъде, пипнато, снимано, вкусено, помирисано
Да го прави някой?

Не, никой не може да вкуси въображаема пица, никой не може да я опече, никой не може да я направи, никой не може да направи мисъл.

Може ли нещо което не може да бъде, пипнато, снимано, вкусено, помирисано
Да прави каквото и да е?
Да си представя или да знае нещо?

Не, Дядо Коледа не може да прави нищо, не може да раздава подаръци, не може да си представя нищо, не може да знае дали едно дете е послушно или не.

...не може да си представя нищо

Представата може ли да бъде пипната, помирисана, вкусена, снимане?

Представата може ли да бъде пипната, помирисана, вкусена, снимане?

Не, представата(въображаемата любима пица на Дядо коледа) на въображението(Дядо Коледа) не може да бъде пипната, помирисана, вкусена или снимана. Защото не съществува. Тя е просто абстрактно понятие, мисъл за мисъл.

Може само да си представиш, че го правиш, но не и наистина да бъдат вкусени, помирисани и снимани.

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Това, че реалните неща могат да бъдат пипнати, докоснати, вкусени, помирисани.

Може само да си представиш, че го правиш...

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Нищо. Това е просто спонтанен отговор от само себе си.

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Нищо. Това е просто спонтанен отговор от само себе си.

Измъкваш се тук :)
Виж пак.

Сори, не беше това идеята, този въпрос наистина затруднява по някаква причина. Ако пак отговорът е неправилен, ще помоля, ако може да перифразираш въпроса с пример, за да съм сигурен, че не го разбирам погрешно.

Кое те кара да кажеш, че нещо идва от представата - щом не може да бъде пипнато, докоснато, вкусено, помирисано?

Ок, имаме въображаема пица. Защо това, че не мога да я докосна, вкуся, помириша води до извода, че е просто представа за пица(въображаема), а не истинска?
Защото знам какво е наистина да докоснеш, вкусиш и помиришеш, усещането е много по-ярко и ясно, много по-задоволително. Ако мислено изядеш въображаема пица, гладът остава, зъбите не се движат, дори и да има въображаем вкус, паралелно с това се усеща и липсата на конкретен вкус. Докато въображаемата пица бива докосвана, истинските пръсти не докосват нищо, докато има въображаем мирис, в реалността има липса на мирис. Освен това при въображаемото ядене на пица, има напрежение, при реалното всичко става с лекота. Този контраст е това, което ме кара да кажа, че пицата идва от представата. Това, че знам какво е истинското.

:)

Какво могат да донесат мислите, въображението, представата? - щом не могат да бъдат видени, чути, докоснати, вкусени или помирисани

Какво носи Аз миро, щом не може да бъде пипнато, видяно, помирисано, вкусено, чуто?

Какво могат да донесат мислите, въображението, представата? - щом не могат да бъдат видени, чути, докоснати, вкусени или помирисани

Самите мисли, въображение, представи не могат да донесат нищо. Те са просто преживяване на мисъл. Покрай тях могат да се появят други мисли и емоции, които също са просто преживявания.

Какво носи Аз миро, щом не може да бъде пипнато, видяно, помирисано, вкусено, чуто?

Същото важи и за Аз миро - не носи нищо.