The Gate

Привет Мимзи,

Благодаря ти за откритостта. Когато ти е най-трудно ми пиши всеки ден, ако можеш. какво виждаш, усещаш... Трудните моменти са прекрасен портал към реалността. Приеми ги като божествена покана за събуждане.

Много скъпоценности има в отговора ти.
Нека първо се спрем на чувствата:

"...видях къде е най-силното страдание..."

Моля те провери дали това усещане от раздялата е все още тук?
Ако усещаш, че е тук попитай го направо какво послание ти носи?
Напиши ми какво е то.
След това се обърни отново към това чувство и се съгласи напълно с това, което ти казва. Благодари му за загрижеността.
Дай му целувка, някоя хубава награда, прегърни го и го попитай, сега след като е свършило своята работа за какво копнее?

...,но може да ми пречи и очакването на изчезване..на нещо радикално..

Ти когато разбра, че Дядо Коледа не съществува, значи ли, че е бил, а после е изчезнал?
Всичките подаръци, които ти е правил изчезнаха ли радикално в същия миг в който разбра, че не е съществувал?
То и сега няма Мимзи и всичко си върви, защо като видиш реалността нещо ще се промени?
В тази връзка, ако те попитам посочи ми реалността какво ще посочи твоя пръст?

С Любов,
любо

Здравей Любо,
Все изтривах това, което исках да ти пиша- все ми изглеждаше че ненужно защитавам това, което не съществува, въпреки че исках да ти пиша по-често. Но все пак реших да ти споделя това- Нощта преди да ми пишеш се събудих в около 2ч местно време и усетих силна енергия, помислих си за теб..и погледнах, че това, което е като Аз е като бариера, като че ли силна енергия идва, но като че ли Аз седи вертикално като стена- съпротива, или наблюдател, не дава пространство на енергията.., после като легнах, затворих очи и се опитах да видя къде свършва енергията и започвам Аз видях, че затворените ми очи не бяха затворени и имаше светлина, енергия, после видях че енергията вече тече свободно като канал и съм заспала и сънувах как мислите се плъзгат в някакво гладко пространство и че наистина идват сами, после видях че химикалката на бюрото сама се движи, не повярвах и погледнах пак- тя пак се движеше, уплаших се и се събудих...
Чувство за раздяла не се появи, но едната вечер се появи чувство за безсмислие, но негативно, не освобождаващо. И придружено с много тежка енергия, чак ме затрудняваше да дишам, дори си помислих че е вируса.. Опитах се да разговарям с това чувство, както ти ми писа и то се обърна в това- разочарование-безсмислие. Не помня как изчезна.

Ти когато разбра, че Дядо Коледа не съществува, значи ли, че е бил, а после е изчезнал? Всичките подаръци, които ти е правил изчезнаха ли радикално в същия миг в който разбра, че не е съществувал?

Помня, че ме беше страх от Дядо Коледа и като съм разбрала, че не съществува, е изчезнал страха. Дядо Коледа не е изчезнал, нито подаръците.

То и сега няма Мимзи и всичко си върви, защо като видиш реалността нещо ще се промени?

Виждам, че вече се променя - паметта губи реалност, вниманието е повече в настоящия момент, отколкото между миналото и бъдещето, за да се опази личността, страховете намаляват, общуването е по-леко. Харесва ми да чета, че и сега няма Мимзи....

В тази връзка, ако те попитам посочи ми реалността какво ще посочи твоя пръст?

това, което е тук, в този миг
Тези дни се връщах към тези твои изречения, които много ми харесват:
"Виж как всичко наоколо съществува и НЕ подлежи на промяна сега в този миг."
и
"Забележи, че има един живот или с други думи едно съществуване, което се проявява в различни форми."
Първото ми се потвърждава все повече и повече, но второто ми е повече интелектуално разбиране. Виждам, че има звуци, цветове, усещания, мисли и те не са отделно от съществуването, но това, че са едно- не съвсем.. Напр. Тялото на Мимзи директно е усещания и цветове, а тялото на съседката е други цветове, а стената е друг цвят, може ли да се преживее, че всичко е едно или то се подразбира интуитивно- че нищо не е отделно от съществуването? и да отпадне разделянето
Благодаря ти безкрайно,
мимзи

Ехаа Мимзи,
Уникално преживяване!
Удивително е по какви начини се разкрива истината за да бъде разбрана от интелекта.

...после като легнах, затворих очи и се опитах да видя къде свършва енергията и започвам Аз видях, че затворените ми очи не бяха затворени и имаше светлина, енергия, после видях че енергията вече тече свободно като канал и съм заспала и сънувах как мислите се плъзгат в някакво гладко пространство и че наистина идват сами...

Това което описваш е подкрепа, състояние, картинка на истината. ВАЖНО! не се стреми към това преживяване. Преживяването не е истината. Истината е облечена в това преживяване за да подскаже, за да се придобие преживяване какво е истината. Сега системата тяло-интелект знаят, че мислите идват и си отиват и могат да преминават свободно, подобно на усещането на преминаване през гладко пространство.
Забележи сега мислите, има ли кого да засегнат тук? Да се запънат някъде? Нещо да им пречи да си текат?
Виж всичко съществуващо реално тук и забележи има ли то нужда от някой за да е такова каквото е?

после видях че химикалката на бюрото сама се движи, не повярвах и погледнах пак- тя пак се движеше...

Забележи има ли реално Мимзи което подскача насам там, има ли реален център, същество което е отделно от това което е тук?

В тази връзка, ако те попитам посочи ми реалността какво ще посочи твоя пръст?

това, което е тук, в този миг
Тези дни се връщах към тези твои изречения, които много ми харесват:
"Виж как всичко наоколо съществува и НЕ подлежи на промяна сега в този миг."

Значи за реално пръста сочи това тук. Продължавай да забелязваш това тук и виж Къде в това тук е Мимзи, аз, мен?
В стената отсреща? в заобикалящите звуци? в усещането което идва от седящото тяло на стола/дивана? в мисълта която сега се появи?

може ли да се преживее, че всичко е едно или то се подразбира интуитивно

Стената реална ли е или интуитивно се появява знание, че съществува?
Мислите преминават свободно - визуализирано прекрасно, като през гладка повърхост, виж цветовете и формите засядат ли някъде?
Има ли препядствие или усилие да са тук?

Много любов,
любо

Здравей Любо! Извинявай за забавянето, ще ти пиша утре след работа. Въпросът с центъра ме затрудни.
Поздрави,
Мимзи

Привет Мимзи,
каквото е реално, това напиши :)

Благодаря ти, че писа.
До после.
Любов
л.

Любо, здравей отново!

Забележи има ли реално Мимзи което подскача насам там, има ли реален център, същество което е отделно от това което е тук?

Няма реално Мимзи, но относно центъра ме затрудни това, че по навик създавам свидетел или някакво място, но не точно определено, може зад очите, извън тялото или в тялато, т.е. вниманието тръгва от там и вижда обекта. Разбирам, че това е ментално упражнение. Директното е просто бял цвят и това което ти нарече интуитивно знание, че е стена. Доколкото разбирам- интуицията е когато няма съмнение. Но не се ли добавя интуитивно, че аз гледам? И в същото време гледането става само, аз не правя усилия. Или по-правилно е да се каже- и стената не е реална, и аз не съм реална? Все е някаква интуиция-знание.

Значи за реално пръста сочи това тук. Продължавай да забелязваш това тук и виж Къде в това тук е Мимзи, аз, мен?

Когато е на секундата- няма Мимзи, но в повечето случаи това, което е аз, мен, го свързвам с нещо, което се отталква от обекта или явлението, нещо, което пречи на обекта и субекта да се слеят, ако мога да го нарека- някаква енергия. Когато не правя изследване ми е по- ясно, че нещо гледа, но не аз, т.е зависи от фокуса на вниманието. Може би затова ти пишеш да няма усилия, защото тогава се добавя енергията Аз. Самата сила на желанието създава същество..сега така усещам. Но тогава излиза самите мисли носят енергия, а не са пусти, както ги разглеждах.. Тук нещо бъркам.. Това Аз е енергия, която иска свобода и едновременно разбирам, че енергията на желанието пречи на свободата и на това да призная, че всичко което има е само този миг и той е съвършен такъв какъвто е и друг не може да бъде.

цветовете и формите засядат ли някъде?
Има ли препядствие или усилие да са тук?

Цветовете и формите не засядат, освен ако не се загледам в някоя форма и не възникне отношение- съдържание на мисли. Тогава по-късно се появява мисле-образ и също отношение към него.
..Когато ти пиша ми става по-ясно, теорията се проявява повече на практика.
С много много благодарност..и за търпението,
Мимзи

Хм, Мимзи,

Това, че отговаряш веднъж в седмицата ти играе лоша шега.
Въпросите, които ти задавам, макар и необичайни са изключително прости. Няма нужда от подготовка, няма нужда да мислиш, за да отговориш. Трябва само един ден да гледаш кое е реално и да го напишеш.

РЕАЛНО! Директно виждане! Абсолютно ВЯРНО!

Разкарай концепциите за това кое е реално и какво си ти и гледай. Как да ги разкараш - всичко, което знаеш НЕ ти върши работа. Всичко, което мислите разказват не е реално. Няма реалност в нито една мисъл.
Готова ли си НАИСТИНА да свършиш с това търсене?
Ако ДА отговаряй поне през ден. Истината, Само истината и самата истина която е пред теб.
Интуиция - с кое от 5те сетива се намира?
Къде зад очите стоиш и гледаш света, ако си там кажи ми какво има зад очите?
Аз гледам - Да виждаш някой да призвежда гледането защото иска и да го спира от производство?
Гледане, слушане, усещане - това отделни неща ли са или описание на Реалността, която е тук?
Реалността е една. Мисълта я разделя на отделни неща. Няма реалност и някой отделен да се щура из нея. Я пробвай това както казваш , нереално тяло дали може да мине през тази нереална стена отсреща? Виждаш ли сега мислите какви глупости разказват.
Нека да дойде мисъл за ябълка - сега ми я снимай тази ябълка да я видя? Има ли реална ябълка в мисълта Ябълка?
Сега виж стената и нека да дойде мисъл аз гледам - има ли реален аз в мисълта Аз? Снимай ми този, който гледа.
Виж тялото знае ли какво се гледа и какво се чува - виж стената и виж тялото, то знае ли стената?

Ти си.
Пращам много любов,
Любо

Здравей Любо, наистина искам да завърша с това и не ти отговарях веднага, мислейки че трябва да видя нещо ново и специално и тогава да ти пиша, но наистина само се появяват съмнения, ситуации, недоверие в “себе си”- отплувам в съдържания на мисли.

Интуиция - с кое от 5те сетива се намира?

Съдържание на мисъл

Къде зад очите стоиш и гледаш света, ако си там кажи ми какво има зад очите?

Зад очите- представление- съдържание на мисъл

Аз гледам - Да виждаш някой да призвежда гледането защото иска и да го спира от производство?

Няма аз, има “гледане”, не може да се спре

Гледане, слушане, усещане - това отделни неща ли са или описание на Реалността, която е тук?

Аха, супер- реалността, която е тук

Я пробвай това както казваш , нереално тяло дали може да мине през тази нереална стена отсреща?

Не може.

Нека да дойде мисъл за ябълка - сега ми я снимай тази ябълка да я видя?

Няма реална ябълка в мисълта Ябълка.

Сега виж стената и нека да дойде мисъл аз гледам - има ли реален аз в мисълта Аз? Снимай ми този, който гледа.

Няма реален аз..този, който гледа- но вниманието го търси в някоя в пространството около и зад тялото? Но кой мести вниманието, като че ли това аз, което го няма може да мести вниманието на звук, мисъл или стената?

Виж тялото знае ли какво се гледа и какво се чува - виж стената и виж тялото, то знае ли стената?

Тялото не знае, но мисли описват какво се гледа и чува. Но и една мисъл не може да знае, Тялото не знае стената, но тя е разпозната.
С благодарност,
мимзи

Много добре!

Няма реална ябълка в мисълта Ябълка.

Виж в мисълта ябълка:
- можеш ли да намериш чиста мисъл без ябълка?
- Нещо като мисля ябълка- може ли да се намери такова нещо там?

Виж стената и всичко което е тук - има ли чисто гледане, виждане без цвят в реалността.
Може ли да има преживяване на гледане?
А преживяване на цвят?
Виж Кое е реалното :
Мисля ябълка или мисъл Ябълка?
Гледам Стена или Стена?


Разпознаване - предполага, че има разпознаване от една страна и обект от друга. Блестящо построена концепция от мисълта (Не, че мислите могат да строят нещо!). Виж в реалността - има стена или има разпознаване на стена?
Това разпознаване на стена какво е чувство, мисъл, интуиция :)?

Любов
л.

Здравей, Любо!

Виж в мисълта ябълка:
- можеш ли да намериш чиста мисъл без ябълка?
- Нещо като мисля ябълка- може ли да се намери такова нещо там?

В мисълта ябълка няма реална ябълка, но има представление- картинка на ябълка. Чиста мисъл без ябълка- да се махне образа и само ако се гледа на я-б-ъ-л-к-а като звук или букви- без някакво значение

Виж стената и всичко което е тук - има ли чисто гледане, виждане без цвят в реалността.
Може ли да има преживяване на гледане?
А преживяване на цвят?
Виж Кое е реалното :
Мисля ябълка или мисъл Ябълка?
Гледам Стена или Стена?

реалното- мисъл ябълка и Стена
Чисто гледане няма, има цветове, преживяване на гледане- мисли, преживяване на цвят- директно, само Цвят

Виж в реалността - има стена или има разпознаване на стена?
Това разпознаване на стена какво е чувство, мисъл, интуиция :)?

мисъл
С благодарност,
мимзи

Здравей Мимзи,

Стараеш, се и това те вкарва в размисли и интелектуализиране. Събираш въпросите и отговаряш по темата и така става сложно.
Виж мисълта ябълка;
Какво е това преживяване - на аз мисля или преживяване на мисъл?
- ?
Погали дивана или масата до теб и виж кое твърдение е вярно:
- аз усещам допира или има преживяване на усещане за допир
- ?
В околните звуци - има преживяване на аз чувам или има преживяване на звук?
- ?
Погледни вратата до теб - кое е вярно - аз гледам вратата или има преживяване на цвят?
- ?
Прави това цял ден утре, с всичко, неочаквано дори за теб. 30 пъти и накрая на дена пиши какво става.

С Любов
л.

Здравей Мимзи,

как върви? Всичко ок ли е при теб?

С любов,
Любо

Здравей Любо, благодаря ти, добре съм, имаше моменти, които исках да ти пиша, но не се получи- май ми липсват думи, когато е по-ясно, а после забравям. Знам, че трябва да ти пиша по-често, преди се оправдавах, че руския ми e лош, но аз просто нямам навик да пиша често с когото и да е било. Виждам и повече от 30 пъти, че Аз се добавя ненужно, но не мога да кажа, че нямам съмнения. Имаше много събития в работата и си уреждах ваканцията- вниманието беше повече в образа в бъдещето- тази представа и всичките мисли около планирането. Както и представлението как ако стане, другата седмица съм на море в Куба и после 2 седмици карантина, т.е.3 седм само с теб и истината.. Някак си всичко все ми се изплъзва в бъдещето, а доказателството на истината този миг ми е малко. Да, в този миг няма Аз, той се добавя в мислите за пътуването, но там това Аз изглежда реално- че то ще има реално преживяване..., а реално има просто някакви нови преживявания, както и всеки миг сега- звуци, цветове, усещания
Благодаря ти безкрайно.
мимзи

Йее, супер. Куба ми е мечта :)

Плануването, очакването, всички тези картини на предстоящо преживяване са толова приятни. Забележи как всички те се случват. Знаеше ли Аз Мимзи, някоя картина преди да се появи? А какъв ще е плана преди да се случи?

Това:

Имаше много събития в работата и си уреждах ваканцията- вниманието беше повече в образа в бъдещето- тази представа и всичките мисли около планирането

и това

3 седм само с теб и истината

Са едно и също, няма тук е Куба, а тук е истината :)
По време на пътуването, на престоя, забележи:
Как се случват плановете, може ли да не се прави най-добрия план според конкретния момент?
Виж процеса вземане на решение - например да пия мохито или кубалибре - забележи може ли да не се вземе решение? А Мимзи знаеше ли какво ще е то, преди да се случи?

Много слънце,
Любо

Здравей Любо, тръгвам след няколко часа, за първи път нямам никакво безпокойство преди летенето, работи някаква програма “има ли такъв, който се безпокои”. На моменти ми изплува пак тази безсмисленост, но не мога да я доразгледам, изплъзва ми се. За взимане на решение често ми се случва 50 на 50 %- нито да, нито не. Ще наблюдавам процеса по-внимателно и ще ти пиша след седмица.
С любов и благодарност,
мимзи