Test

[Lubo]

А какво ако мислите са живота и се появяват както всичко което е тук в момента ?
Освен мисли по темата, какво друго се вижда в посока въпроса?

https://www.youtube.com/watch?v=pgaGCJfCHjU

[DarkSide]

А какво ако мислите са живота и се появяват както всичко което е тук в момента ?

https://youtu.be/8N_tupPBtWQ?t=136

Освен мисли по темата, какво друго се вижда в посока въпроса?

https://www.youtube.com/watch?v=4KnAzpi ... el=KidRock

[DarkSide]

Гледам през прозореца как вали сняг - валенето става спонтанно, никой не го управлява, не е кой вали - снегът, а какво вали - сняг. Прозорецът е с три крила, виждам вън един гълъб през лявото крило на прозореца как лети надясно - в един миг той изчезва от погледа ми, скрит от рамката, разделяща крилата на прозореца, и в следващия миг се появява в средното крило на прозореца.

Това същия гълъб ли е или е друг гълъб? Границата между "левия гълъб" и "средния гълъб" е илюзия, тъй като тя е наложена от реалността на прозореца, а не от реалността на гълъба. Според ДЕ на наблюдателя, в моментът Т1 "левият" гълъб е изчезнал (умрял е, рамката го е убила), а в моментът Т2 един "среден" гълъб се е появил (родил се е, рамката го е родила).

Наблюдателят е готов да се закълне пред съда, че е видял два различни отделни гълъба.

Гълъбът естествено изобщо не е забелязал никакво прекъсване в полета си.

Наблюдателят в стаята осъзнава два гълъба, гълъбът отвън осъзнава един полет, осъзнаваното се осъзнава различно за два различни главни героя от две различни гледни точки, докато осъзнаването е едно и също.

[Lubo]

Това, което си написал е история, е това, което се случва.
Не е изледване и не е гледане.

Но това описаното е много точен пример какво представлява живота.
Има цветове, форми летящи и форми статични и наблюдател и всичко това свързано в история - това е едното съществуване/ всичкото единствено, това което е тук в момента/ единия живот.
Виждаш ли към какво сочат всички тези думи ?
Ако с някоя от думите имаш проблем замени я с друга. В случая ползвам думата живот, която сочи това тук.

Сега забележи в този момент, че живота/ съществуването е - Аз чета писмо от Любо - това е, което се случва в момента.
Кое е отделното от това, което се случва в момента?
Този аз, който чете, отделен ли е от историята, от живота или той е само това, каквото живота представлява в момента?
Има ли аз в "аз чета" или живота е аз и чета?
Аз чета, аз гледам, аз знам, аз мисля - има ли аз, който не е това, което се случва и е отделен?

любо

[DarkSide]

Това, което си написал е история, е това, което се случва.
Не е изледване и не е гледане.

Не, не е история, а конкретно детайно описание на директното ми непосредствено виждане - гледам през трикрилен прозорец, лявото крило на който е покрито със зелена противокомарна мрежа. През прозореца се виждат три различни правоъгълни свята, разделени от ясни дървени граници, гълъбът в левия свят е зеленикав, небето там е зеленикаво и всичко е леко размазано.

Виждам как гълъбът литва надясно и изчезва в дървената рамка, тя го поглъща. Миг след това от същата рамка, но от другия й край излита друг гълъб - по-сив и по ясно забележим от първия, който лети надясно на фона на по-синьо небе, докато е погълнат от средната рамка, от чийто друг край излита трети гълъб, подобен на втория, който миг по-късно е погълнат от стената и повече няма никакви гълъби - всичките са изчезнали, погълнати от рамките и стената.

Дървото, което виждам през средния прозорец, ако направя две крачки в ляво, го виждам как тръгва наляво и изчезва в рамката, а от другата страна на рамката се появява ново дърво, много приличащо на първото, но значително по-зеленикаво и по-размазано.

На всичкото отгоре, тъй като на острещната стена има идентичен голям трикрилен прозорец, в средата на средния прозорец се вижда ясно отражението на отсрещния прозорец, тоест в короната на дървото се виждат ясно три светли правоъгълника, в които се виждат ясно части от заснежени покриви. В короната и листата на дървото има три правоъгълника със заснежени покриви!

Другото, което се вижда от прякото наблюдение, е че светът е разделен на две - вътрешен, в стаята и външен - отвън. Границата между двата свята е ясна, конкретна и твърда - стени и стъкла. Двата свята са коренно различни, вътрешният е чист, подреден, топъл и светъл, външният е студен, заснежен, кален, мрачен. Във вътрешния свят аз контролирам какво става - ако ми е студено пускам отоплението и става топло, ако е светло, пускам пердетата, ако ми е тъмно - паля лампата, ако ми е претрупано - изкарвам неща от стаята, ако ми трябват още столове, взимам си от хола и т.н. - докато във външния свят, който е огромен, много по-голям от вътрешния, аз не контролирам абсолютно нищо.

Ето това е, което се вижда от директното гледане, дърветата се движат, стените и рамките поглъщат предметите и създават предмети, в листата има правоъгълници със заснежени керемиди, светът е ясно разграничен на вътрешен и външен, вътрешният е топъл, познат, контролируем и сигурен, вътрешният е студен, непознат, неконтролируем и опасен.

Мислите са тези, които подреждат директното възприемане в концептуалния свят, че гълъбът е един и същ, че дървото е неподвижно и че светът вътре и вън от стаята е един и същ. Сиреч, светът, както го познаваме, е история, а пък наблюдението без мислене показва съвсем друго нещо.

Сега забележи в този момент, че живота/ съществуването е - Аз чета писмо от Любо - това е, което се случва в момента.
Кое е отделното от това, което се случва в момента?

Няма нищо отделно - това, което се случва в момента, е едно единно неделимо цяло, наречено живот и то е глагол, а не съществително, нещо от сорта на животоживеене.

Този аз, който чете, отделен ли е от историята, от живота или той е само това, каквото живота представлява в момента?

Този "аз", който чете, се осъзнава като отделен от текста и от съдържанието на текста и от екрана и от стола и от стаята и т.н., но този "аз" не съм АЗ, истинският, който осъзнава илюзорния "аз" едновременно и като отделен и като напълно неотделима част от осъзнаването на животоживеенето. Сиреч, отделният "аз" е микроскопична частица от истинския АЗ (осъзнатото животоживеене).

Има ли аз в "аз чета" или живота е аз и чета?

Това за езика, как разделя всичко на субект, действие и обект, колко пъти да го повтарям? Осъзнатото животоживеене е всичко и нищо друго няма!

Аз чета, аз гледам, аз знам, аз мисля - има ли аз, който не е това, което се случва и е отделен?

Има, но този аз е илюзия и той не е истинския АЗ, който е осъзнатото животоживеене.

[Lubo]

Здрасти,
Мислиш, че виждаш и затова не гледаш :)

Не, не е история, а конкретно детайно описание на директното ми непосредствено виждане

Това което е описано е ИСТОРИЯ!!!

Ето какво е изследване:

гледам през трикрилен прозорец

, - -преживяване на цвет и преживяване на мисъл

лявото крило на който е покрито със

преживяване на мисъл

зелена

преживяване на цвят

противокомарна мрежа

. преживяване на мисъл

През прозореца се виждат три различни правоъгълни свята, разделени от ясни

мисли, интерпретации нещо катп бляблубля

дървени граници

, Преживяване на цвят с преживяване на мисъл

Това е реалноста!
Виж ако не искаш да изследваш и смяташ, че си до тук, аз съм ОК.
Ако рзбираш, че същите мисли, които се появяват нощем и те плашат с ужасна смърт, сега ти казват, че си видял и си неразбран, то тогава може да продължим?

л.

[DarkSide]

Ако рзбираш, че същите мисли, които се появяват нощем и те плашат с ужасна смърт, сега ти казват, че си видял и си неразбран, то тогава може да продължим?

Разбирам, продължаваме.

Сори за историята, още в момента, в който историята се изсипа в ума, докато тялото беше под душа, беше ясно, че е поредната милион и първа дълбокомислена история, ама пустата му история толкова много искаше да бъде написана и публикувана, че използва миг невнимание и си проби път към клавиатурата и от там изскочи на екрана и се публикува.

Спойлер - следва нова история:

Не знам какво има в този душ, но всеки път като потече вода от него, мигом рукват буйни потоци от мисли, възвишени интелектуални виртуални моно диалози и какви ли не "ужасно интересни" истории - не оставят тялото да се наслади на приятните усещания от топлата вода и дори го карат да си мие тялото и косата по няколко пъти, защото в паметта не остават никакви спомени от действията на тялото под душа - има само пускане на водата, мисли, мисли и пак мисли, полемика с виртуални съперници и фантасмагорични истории, ядосване, убеждаване, защитаване, страх, доказателства и контрадоказателства, пак ядосване, пак страх, пак диалози, в един момент осъзнаване, че тялото е в хавлията, краката в джапанките, а ръката се протяга да отвори вратата на банята. Кой е сапунисвал тялото и косата, кой е спрял душа и кой е облякъл хавлията и обул джапанките, си остава загадка.

[DarkSide]

Бързам да се похваля - преди малко, на първото пускане за деня на "Enjoy the ride", още в началото на клипа (на следващото слушане отбелязах точно секундата, не че има някакво значение) за миг се почувствах добре - като казвам добре, имам предвид неописуемо с думи състояние на абсоютно тотално всеобщо отпускане и усещане за абсолютна вечна пълна безопасност, това трая много кратко, защото веднага се включи разума и дълбокомислено каза, аз съм всичко това, което виждам на екрана, аз съм едно с всичките тези пейзажи и изобщо всичко съществуващо, барабар с певицата и песента, при което състоянието се загуби и се върнах обратно в състоянието на отделно човешко същество пред екрана на компютъра, възхищаващо се на перфектността на отделния от него клип, направен преди години от други, непознати хора, показващ непознати пейзажи от непознати непосетени места, съчетано с перфектна музика и перфектен текст.

Сърдечни благодарности за линка към клипа и за отделеното време!

[Lubo]

Хей, радвам се, че продължаваме.

Сърдечни благодарности за линка към клипа и за отделеното време!

За нищо,твоята свобода е по-скъпа от моето време.

Много хубаво си забелязал мислите под душа.
Този главен герой в пиесата, си има монолог, собствена ария.Нали си ги гледал, как от цялата опера има моменти, в които главния персонаж остава сам на сцената и разкъсван от случващото се в историята, от която е част, страда и се изповядва, цялото внимание е в терзанията от историята на героя. Даже на сцената осветлението е само върху лицето за да се акцентира на тази история, защото какво е наоколо не е важно, само героя, историята. Точно както под душа, важен е монолога, защото там е героя в монолога :)

А кой създава монолога? Може ли дон Базилио да го зъздава или монолога създава дон Базилио?
Съществува ли дон Базилио извън историята, а Дарт Вейдър?
Има ли аз, мен - огледай наоколо - от това, което е тук идват и мислите. Тук са цветове, форми, звук ... по същия начин се появяват и мислите, монолога на главния герой Аз, мен, който съществува само в историята.
Има ли аз, който създава мислите или мислите създават героя аз?
Може ли героя да мисли? Монолога под душа е създаден от дон Базилио дона, аз, мен е създаден от това, което е тук?

"Enjoy the ride" - Ммм, спонтанно разпознаване се е случило :) много красиво.Проблема е , че интелекта не знае как да разпознае пак.

Затова изследваме :)
Поздрави,
любо

[DarkSide]

Вчера бях в добро настроение и бях написал дълъг текст в отговор, който кой знае защо, но не го постнах, а днес се появи проблем с тялото, и насторението се срина, мантрите "аз не съществувам", "това не е проблем за никого, защото няма никой", "щом това се случва, значи това трябва да се случи и това е, което е и друго не би могло да бъде" - не носят облекчение. Тревожните мисли са си намерили повод, който им дава легитимност и постоянно налитат и през повечето време увличат несъществуващия мисловен аз в страховитите си сценарии и му създават усещане за реално съществуване и наличие на реален и нерешим проблем. Това е засега.

[Lubo]

Привет,
Чувам те, не си сам в това.
Вчерашното и днешното преживяване са състояние, идват и си отиват.
Правилно си се насочил към каквото е, това се случва и не може да е друго, защото това вече е .
Благодари на мислите за предупреждението което отправят. Съгласи се, че искаш сигурност и здраве и, че ще внимаваш.
Усети чувството което е тук, страха който се е свил като таралеж и се усеща някъде в тялото.
Поговори с това чувство, като ползваш и без това неспирния вътрешен диалог.
Говори му така, все едно разговаряш с някой домашен любимец. - Добре дошъл миличък, защо си се свил, какво става? Каквото и да ти отговори се съгласи. - Да, да прав си, обичаме сигурността и всичко да е под контрол и да не обичаме тялото да е под заплаха... Стой тук докато мине опасността, с теб съм.
После виж какво стои зад страха, виж, че няма нищо, което да защитава. Той е защитен механизъм който се е задействал без причина. Той сам по себе си не е страшен, може да е тук колкото си иска. Виж, че не е опасно да се изпитва страх?
Виж зад страха, че няма нищо, няма никой. Само историйте разказвани от мислите изглеждат страшни, но в момента нищо от разказаното не се случва, а и няма да се случи.
Направи наистина това изследване, много е мощно, това е вътрешен сатсанг.
След като го направиш вържи се за някой стол да не избягаш и изгледай това докрая, като горчиво лекарство го изпии цялото:
https://www.youtube.com/watch?v=uG-LuJ-a-Ok

Забележи отново, че не си сам в това,
любо

[DarkSide]

Благодаря за съчувстивето и напътствията!

Ще бъде положително, ако това състояние се използва за тренировка в условия, максимално близки до бойните, щото когато всичко е наред, всичко изглежда от ясно, пре-ясно и реално няма голяма мотивация за по нататъшно директно гледане и анализиране, а има тенденция към описания на мисловните еквилибристики.

Наскоро вече "говорих" със страха (прочетох твоите наставления към друг потребител в друга тема и реших да ги приложа) - получи се нещо интересно - идва мисъл, примерно "страх ме е да не би да имам тумор в мозъка", аз го питам хубаво, и какво толкоз страшно има ако имам тумор в мозъка, той направо се задави от възмущение - как може да питаш такава глупост, бееее, ти знаеш ли какъв ужас ще е ако отидеш на преглед и лекарят каже трябва да направиш скенер - аз му казвам, ми обясни, какво ще стане толкова ужасно, той казва, какво да ти обяснявам, бе, не се ли познаваш, ми нали ще се побъркаш от страх докато дойде датата на скенера, после по време на самият скен, в който ще се задушиш от клаустрофобия и ще направиш ебаси и паник атаката в скенера, после ще откачиш от притеснения докато чакаш резултатите, после лекарят ще ти се обади по телефона и ще ти каже много съжалявам, имате тумор в мозъка и трябва да дойдете да ви обясня какви опции имате за операция и химиотерапия, и те тогава вече направо ще се насереш от страх ... и аз му викам, значи сега те е страх, че ако станат една камара неща в бъдещето, тогава вече много повече ще те е страх, сиреч сега тебе те е страх, че после ще те е страх още повече - един вид ти се страхуваш от самия себе си - сега ме е страх да не се окаже че имам тумор, защото тогава ох, как ужасно ще ме е страх - а реалността е, че сега в момента аз не знам дали имам тумор и не знам какво ще стане в бъдещето и не знам как ще реагирам, ако се окаже че имам тумор и дали наистина ще ме е страх - а пък опитът ми е показал точно обратното, че в ситуации, които са наистина застрашаващи (а такива истински съм имал 2 - 3 в живота, срещу 20 - 30 милиона измислени) аз реагирам без капчица страх, ситуацията е такава, че всичката енергия е насочена към оцеляването и за страх изобщо не остава нито време, нито енергия - илюзорният аз, който единствен се страхува, го няма в критичните моменти и тогава реакциите са бързи, точни и адекватни, той се появява в последствие и започва да развива теории колко ужасна е била ситуацията и колко ужасно е можело да стане и как е много възможно тя да се повтори ако не се страхувам постоянно от тази възможност за повторение и т.н. и т.н.

Та при това първо в живота ми и съвсем елементарно анализиране, моментално лъсна голата истина, че всичкият този страх, е всъщност страх от страха, а не страх от самата ситуация (реална или измислена) - сиреч една мисъл я е страх от друга мисъл и това е всичко.

Обаче силата на тази една нищо и никаква мисъл е такава, че успява да срине настроението и да прецака целия ден на биологическата единица (тяло+разум), правейки я напълно неадекватна и неспособна за продуктивна дейност.

От прочетеното тук и там съм научил, че силата на тази нищо и никаква мисъл е същата сила, която оживява тялото на биологическата единица и същата, която създава целия свят, тази сила вдъхва живот на всичко, към което се насочи. Когато тази огромна сила се насочи към илюзията "мисъл за страх", от която следва другата илюзия "съществува отделен аз, който се страхува за живота си", тя вдъхва живот на илюзията за отделния аз и тази илюзия заживява собствен живот до момента, в който силата се насочи към нещо друго.

Без постоянно поддържане, страхът и отделният аз се разпадат и изчезват, затова те трябва постоянно да се борят за вниманието на осъзнаването, за да могат да заживеят наново в светлината на осъзнаването, която дава живот на всичко, към което се насочи.

Това обаче ми е само "академично знание", а не е плод на непосредствен опит. Непоследственият ми опит се ограничава до забелязването как всяка сутрин при събуждане идват различни страшни мисли докато някоя бъде възприета и разумът се фокусира на нея и денят минава под знака на притеснения, породени от тази мисъл и илюзията, че само това да се разреши и всичко ще ми бъде наред - обаче в момента в който "проблемът" се разреши, нова страшна мисъл успява да се намъкне на мястото на старата под прожекторите на сцената и процесът с притесненията и илюзорните надежди се повтаря. И това е историята на целия живот на илюзорния многострадален аз и неговите милиони страхове.

[Lubo]

Привет,
Благодаря за обстойния отговор.
Няколко неща идват след като го прочетох три пъти.

Трябва често да говориш със страха, защото това явно е темата . При всеки илюзорен аз, темата е различна, но винаги има, защото тя създава и брани аз.
Когато питаш страха какво съобщение ти носи, отнеси се със уважение към посланието - "Идваш да ме предпазиш от тумор, Ооо, благодаря ти много, наистина е страшно това. Приемам съобщението ти и благодаря за грижата. Ще имам предвид това. Благодаря ти, много, ела да те наградя, ето ти медал. А, сега , след като предаде съобщението си може да си починеш, вземи си дълга почивка."

После благодари и на мислите, с "Благодаря ви, мисли за вашата непрестанна и тежка 24 часова работа, но сега в това изследване нямам нужда от вас, починете си, вървете на СПА... аз ще внимавам, за да съм в безопасност, докато ви няма"

Мислите не създават живота и тялото, те създават илюзия :)
Не вярвай на прочетеното, провери сам. Изяш една мисловна ябълка?
След като вече мислите са на СПА, а страха си почива. Нека да изследваме следното:
Нека пръстите погалят някоя повърхност, а очите са затворени - това, което се преживява е усещане.
Сега няка зъбите леко захапят единия пръст до поява на болка, очите пак са затворени. - това също е преживяване на усещане.
Забележи, и в двата случая има ли център, където се случва това преживяване? В пръста, в главата, по средата или по към тила, къде се случва преживяването?
Има ли аз, който го преживява? А има ли аз, който може да избере да не преживява усещане изобщо?

Така, сега отново със затворени очи изчакай да дойде мисъл за нещо, което не ти е приятно на вкус, а го отхапваш
След това, нека да дойде мисъл за любима храна.
Отвори си очите и забележи, че в ръцете няма никаква храна, в устата също. Това, което се случи е преживяване на мисъл.
Има реална мисъл, която води до реални усещания, но съдържанието на мисълта реално ли е?
Забележи, че преживяването на мисъл се случва къде точно, може ли да се локализира с абсолютна точност?
При преживяването на мисъл кое е реално, кое е тук в този момент - провери и напиши?
Им ли аз, който преживява мисъл?
Има ли аз, който може да избере да НЕ преживява мисъл изобщо?

Помни, че мислите са на почивка. Отговора трябва да е САМО от гледнае, изследване. НИКАКВИ умозаключения. интелектуализиране и истории. Съдържанието на преживените мисли във връзка с изследването НЕ ни интересува изобщо - илюзията идва оттам, ОК?

любо

[DarkSide]

Нека пръстите погалят някоя повърхност, а очите са затворени - това, което се преживява е усещане.
Сега няка зъбите леко захапят единия пръст до поява на болка, очите пак са затворени. - това също е преживяване на усещане.
Забележи, и в двата случая има ли център, където се случва това преживяване? В пръста, в главата, по средата или по към тила, къде се случва преживяването?
Има ли аз, който го преживява? А има ли аз, който може да избере да не преживява усещане изобщо?

Двете усещания ги преживявам. Не мога да забележа център на преживявянето, усещането е за локализация на преживяването в пръстите, дори и със затворени очи има информация за разположението на тялото в пространството и къде се намират ръцете - на трийсетина сантиметра пред главата и на двайсетина сантиметра надолу от главата. Усещането е там, в пръстите, а преживяването е тук, то това "тук" не може да бъде локализирано в пространството, не мога да го посоча с пръст това място на преживяването. Има знание че преживяването се случва и има знание какво точно се случва - усещане за повърхност под пръстите, усещане за натиск и лека болка в един от пръстите. Това нещо (че има преживяване и в какво се състои преживяването) някой го знае, но кой е този някой, дали се нарича "аз" и къде е той - за това няма преживяване и директно усещане. Няма директно преживяване на преживяващият, този който преживява и знае че преживява и знае какво точно преживява. Сякаш той, преживяващият, е способен да преживее абсолютно всяко усещане, само не и себе си. Може само да преживява мисли, в които да фантазира за себе си.

Така, сега отново със затворени очи изчакай да дойде мисъл за нещо, което не ти е приятно на вкус, а го отхапваш
След това, нека да дойде мисъл за любима храна.
Отвори си очите и забележи, че в ръцете няма никаква храна, в устата също. Това, което се случи е преживяване на мисъл.
Има реална мисъл, която води до реални усещания, но съдържанието на мисълта реално ли е?

Усещането на наличието на мисълта е реално, в смисъл, че се регистрира наличието на мисъл, усещането на историята, която разказва съдържанието на мисълта, е регистриране на преживяване за история, сиреч получаване на някаква информация.

При преживяването на мисъл кое е реално, кое е тук в този момент - провери и напиши?

В устата има малко слюнка, лицето е направило лека гримаса, но това е всичко. Няма го ужасния вкус, острия мирис, усещането за нещо гадно и лепкаво и задавящо в гърлото и позивът за повръщане, също както го няма и приятния вкус, приятния мирис и усещането за приятно преглъщане в гърлото. Съдържанието на мисълта е история, поредица от думи, а пък думите са поредица от звуци. Съдържанието на мисълта предизвиква представа за усещания, но тази представа за усещането е базирана на спомени и е илюзия, тя няма и 10% от интензитета на реалното усещане.

Им ли аз, който преживява мисъл?
Има ли аз, който може да избере да НЕ преживява мисъл изобщо?

Има някой (или нещо), който (или което) регистрира наличие на мисъл и който (или което) осъзнава какво означава съдържанието на мисълта. Не съм сигурен за дефиницията на преживяване на мисълта, затова пиша, че има осъзнаване на съдържанието на мисълта и има виртуална представа (не може да се определи къде е локализирана тя) за нещо реално, но тази представа се състои от спомени (други мисли) и няма интензитета на сетивните възприятия - нещо като далечно отражение в мътна и неспокойна вода.

Често има усещане за диалог на мислите, сякаш част от мислите идват от един източник, а другата част от друг източник и сякаш двата източника са независими, като единият е привилегирован и сякаш е под контрол (аз и моите мисли), а другият е извън контрол (въображаемият опонент). Обаче задълбоченото наблюдение на мислите не може да ги проследи до някакъв локализиран в пространството източник, който да може да се усети в непосредствено преживяване.

Колкото и да се опитва, наблюдаващият мислите не успява да издържи повече от секунда - две без да осъзнава мисъл, а дори и в тези секунда - две тишина пак не е напълно стопроцентово сигурно, че не е имало осъзнаване на мисъл в този период. Тъй че може да се заключи, че потокът мисли не може да бъде игнориран от наблюдателя на мислите, появи ли се мисъл, наблюдателят задължително я осъзнава.

Мислите не създават живота и тялото, те създават илюзия :)
Не вярвай на прочетеното, провери сам.

Проверено и потвърдено, илюзията е много бледо отражение на реалността. Обаче нещо прави тази илюзия значително по-интересна от самата реалност и опитът показва, че най-редовно докато автоматично ям сочната ябълка, витая в някакви мисловни нереални пространства, докато не забележа огризката и тежестта в стомаха. Или пък докато не се прехапя много болезнено, след което пък яденето на ябълката става мъчително и неприятно.

Или както става под душа - мислите, в които водя измислени диалози с нереални опоненти, са по-интересни за осъзнаването от приятните усещания по тялото от струите топла вода. Защо животът в света на сенките и фантомите е много по-привлекателен от живота в света на живата реалност? Само навик ли е това или е дълбоко вярване, че историите са много по-интересни от реалността?

Реалността се възприема като пълна скука, в нея няма конфликти, няма проблеми, има само това, което е и друго не може да бъде, над нея няма контрол, докато в историите, разказвани от мислите има силни емоции, има огромни проблеми и има илюзията за контрол, за намиране на начини за подобряване на реалността, за надвиване на илюзорните опоненти, което пък носи доза кеф (куик дърти хай от серотонин или някакъв подобен естествен опиат) на мозъка. Мозъкът сякаш е наркоманистично пристрастен към илюзията за контрол и не иска да я пусне за нищо на света.

Трябва често да говориш със страха, защото това явно е темата . При всеки илюзорен аз, темата е различна, но винаги има, защото тя създава и брани аз.

Струва ми се, че в случая темата е контрол. Страхът създава илюзия за контрол - барикадирам се в къщи, заключвам се три катинара и така съм в сигурност и контролирам какво става в контролираното защитено пространство. Страхът възпира от всякакво действие и така контролира всяка ситуация. Или поне създава илюзията за контрол.

Иронията е, че страхът вцепенява тялото и разума и илюзорният аз получава усещането, че не може да си контролира тялото и не може да прави каквото му се иска, защото го е страх да не му се случи нещо страшно ако излезе навън. Създавайки илюзията за контрол, чрез блокиране на всяко действие, страхът едновременно с това създава и илюзията за липса на контрол - нямам никакъв контрол над живота си защото не мога никъде да отида и нищо да направя, защото ме е страх да излеза от защитената си психологическа черупка и физическа крепост къща/стая/легло.

Посланието на страха изглежда да е, ти си дребен и незащитен и във всеки миг може да ти се случи нещо ужасно и затова само ако на сто процента контролираш всичко, само тогава можеш да се се отпуснеш и да се кефиш на реалността, докато това не стане, трябва да насочваш всичките си сили и енергия в постоянна бдителност да не ти се случи нещо и трябва постоянно да работиш всеотдайно за все по-пълно контролиране на реалността - което изкарва асоциацията за Сизиф с камъка, тамън постигнеш контрол върху някоя област от живота си, моментално го губиш в друга област и пак трябва да започваш наново от нулата.

Контролът е илюзия и сигурността е илюзия и дребният, трепереш от страх незащитен аз, също е илюзия, но усещането за тях е реалност. Сякаш това усещане за реалност на контрола и сигурността, е целта на цялата тази огромна илюзия, наречена (и изживявана като) живот на отделния аз.

[Lubo]

Много добре изследваш.
Нека отговорите са още по-обрани.

нека видим това под лупа:

Усещането е там, в пръстите, а преживяването е тук, то това "тук" не може да бъде локализирано в пространството, не мога да го посоча с пръст това място на преживяването.

Нека пръста постоянно гали нещо, докато изследваме.
Усещане има това е 100 %. Пръста може ли да преживява усещането? Пръста, самия той може ли да усеща?
Пръста може ли да каже "Ей, чш, аз съм пръста ти и има усещане тук?"

Откъде идва информацията, че усещането е в пръста, локализирай?
кой носи тази информация, освен мисъл, може ли нещо друго да носи история - усещането е в пръста?
Тази мисъл някой да я прави, да я строи,някой да знае каква ще е преди да дойде?
Някой да контролира мислите, забелязва ли се?

Без да се взема предвид информацията от мисълта, какво се преживява - нека отново пръста погали нещо, а очите затворени? Нека отговора е от чисто гледане.


л.