The Gate

Привет Reality,

Благодаря за отговора :)

изчакай да дойдат мисли за телефонният ти номер.

Значи все пак някой ги предизвиква тези мисли. Кой? Това не е същото като с чувствата. Мислите имат кран за пускане, но нямат за спиране.

Това с крана е въображение, нали? :)
Как идва мисъл със съдържание тел номер?
Някъде да стои и някой да я носи или просто се появява?
Кой мисли мислите?
Как става мисленето на мисли?
Някой да подрежда думите така, после онака докато му харесат или направо се появяват?

Крушата е сладка, сочна и сравнително мека, с гладка текстура. Ям я с кората, която не е твърда, преодолява се

Любимото ми упражнение :) За да се направи трябва да има круша около теб.
Нека да стои отстрани за сега. Затвори очи и изчакай да дойде мисъл с въображаема круша. Усети я с ръцете си, усети тежеста и плътноста, грапавостта на кората, виж цвета, помириши я. Даже я отхапи. Усети вкуса, сочността.
Сега отвори очи и виж има ли круша в ръцете?
Накрая вземи истинската круша, усети я с ръце, огледай я и накрая я отхапи.
Какво забелязваш? Виждаш ли разликата между преживяване на мисъл за вкус и преживяване на вкус?
Има ли някой, който прави вкуса или се случва?
Има ли разлика между преживяване на мисъл за усещане и усещане?
Мисълта "крушата е с гладка текстура" същото преживяване ли е като усещането?

има ли чувстване на чувство или има само чувство?

Като че ли няма чувстване на чувство, но изразът е „усещам тъга“, „изпитвам любов“, „чувствам самота“. Чувстването не е отделно от чувството, едно е.

Много добро наблюдение. Чувството и чувстването е едно и също. Забележи, че сме свикнали да приемаме всяко преживяване като съществително, а то е глагол. Много добре даваш примера как самия език е дуалистичен - чувствам еди какво си чувство, за да избегнем това, тук описваме с преживяване на чувство/усещане, преживяване на мисъл, преживяване на цвят.
Какво идва като четеш това?

Гмур :)
любо

Здравей, Любо,

Честита втора страница в темата To become undone :). Напредваме с обема на съдържанието, но не знам за съдържанието на обема :)

Мисълта за телефонния номер ми я подхвърли ти. Дойде, защото ти я провокира. Физически никой не я носи, защото една мисъл няма как да се донесе, за разлика от една круша. Мислите се мислят от ума, но дали умът ги създава или те само преминават през него не знам. Не виждам някой да подрежда думите в мислите.

Има ли някой, който прави вкуса или се случва?
Има ли разлика между преживяване на мисъл за усещане и усещане?
Мисълта "крушата е с гладка текстура" същото преживяване ли е като усещането?

Никой не прави вкуса.
Има разлика. Ако нямаше, щях да се храня с въображение.
Има разлика между физическото усещане и преживяването на мисъл за същото.

Много добре даваш примера как самия език е дуалистичен - чувствам еди какво си чувство, за да избегнем това, тук описваме с преживяване на чувство/усещане, преживяване на мисъл, преживяване на цвят.
Какво идва като четеш това?

Появява се едно усещане сякаш, че чувството, мисълта, цветът са неща, които са външни, самостоятелни, независими. Не мога да им влияя, нито да преговарям с тях. Те са непроменяеми.

Възникват ми някакви въпроси, които искам да проверя. Може ли? Научните доказателства за нещата от живота. С кое сетиво, например, установявам съществуването на кислорода, от който имам нужда? Той е реален, нали? Научно доказано е, че е жизнено важен, за да е витално човешкото тяло. Как проверявам дали кислородът е реален?

Ей такива работи,
Reality

Привет Reality,
И обема и съдържанието са идеални. Довери се на процеса, всичко върви както трябва :)
Това не е като да се научи нещо, което не се знае, вече си това, което търсиш и само се правиш, че си го забравила ;)
Изследваш блестящо ето ще подчертая това, което откри:

Мисълта за телефонния номер ми я подхвърли ти. Дойде, защото ти я провокира

.
Мислите идват във връзка с нещо, а също и без никаква връзка, така ли е съгласна ли си на 100%?

Физически никой не я носи, защото една мисъл няма как да се донесе, за разлика от една круша.

Никой НЕ е отговорен затова каква мисъл ще дойде, така ли е? Изследвай!
Крушата е реална! Съществуването на мисъл е реално, може ли да НЕ се знае, че има мисъл, пробвай?
Съдържанието на мисълта обаче НЕ Е РЕАЛНО! някакви проблеми с това, така ли е във всички случаи, някое изключение?

Мислите се мислят от ума, но дали умът ги създава или те само преминават през него не знам.

Ума е придобито знание, в директно преживяване може ли да бъде намерен ум? Това е въображаемо нещо, което е свързано с мислите, в реалността няма ум има мисли, ОК?
Другото, което откри тук е, че мислите се появяват и няма място в реалността, от което идват, просто от нищото цоп, ОК?

Не виждам някой да подрежда думите в мислите.

Няма отговорен за това какво носят мислите, никой НЕ ги подрежда. Появяват се като времето навън.
Забележи мислите знаят ли, че съществуват?
Знаят ли на кого говорят?

Никой не прави вкуса.
Има разлика. Ако нямаше, щях да се храня с въображение.
Има разлика между физическото усещане и преживяването на мисъл за същото.

Отлично. Само не написа, дали с въображаемата круша се появи усещане, че е в ръцете, даже и аромат може да се появи, забеляза ли ?
Сега направи същото упражнение, но този път без плод. Затвори очи и усети Аз, мен. Усети солидноста на това мен, усещането на мен, мислите на мен, всичко което мен олицетворява.
После нека очите се отворят и виж какво е тук?
Има ли круша тук в ръцете? А къде е мен в това тук?
Това мен на коя круша прилича повече на реалната или на въображаемата?
Това, че има усещане за въображаема круша и усеюане за мен, това означава ли, че крушата е реална? А мен?

Появява се едно усещане сякаш, че чувството, мисълта, цветът са неща, които са външни, самостоятелни, независими. Не мога да им влияя, нито да преговарям с тях. Те са непроменяеми.

Браво !!! Самостоятелни и независими, Да!
А щом има външни, значи има и вътрешни, кое къде е ? Кое е границата която ги разделя?

Това за кислорода, каква връзка има, че не я схванах? Буда като не е знаел, че вдишва 78 % азот, 20 % кислород и други газове, това как точно е попречило да види през илюзията? А това, че в момента нямаме информация, която ще има след 5 хиляди години, това как точно ти пречи да изследваш какво е тук и какво не е ? Кое е истина и кое не ?
Истината е абсолютна за всеки, като това, че вода поставена на огън започва да ври. Това е вярно както за професора по физика така и за този без образование, както за патриарха, така и за комуниста, за богатия и за бедния. За Африка и за Антарктика. Не се забърквай с мислите, няма истина там ;)

Пак стана дълго, ще напълним и тази страница бързо ;)
любо

Здравей, Любо,

Мислите идват във връзка с нещо, а също и без никаква връзка, така ли е съгласна ли си на 100%?

И все ще си прав :)

Никой НЕ е отговорен затова каква мисъл ще дойде, така ли е? Изследвай!

Това е напълно безотговорен процес.

Крушата е реална! Съществуването на мисъл е реално, може ли да НЕ се знае, че има мисъл, пробвай?
Съдържанието на мисълта обаче НЕ Е РЕАЛНО! някакви проблеми с това, така ли е във всички случаи, някое изключение?

След проверката резултатът е: съдържанието на мисъл не е реално, но и не мога да потвърдя, че съществуването на мисъл е реално.

Ума е придобито знание, в директно преживяване може ли да бъде намерен ум? Това е въображаемо нещо, което е свързано с мислите, в реалността няма ум има мисли, ОК?

Умът не се намира, но все още не ми е ясно мислите къде да ги сложа.

Забележи мислите знаят ли, че съществуват?
Знаят ли на кого говорят?

Това пък съвсем не знам, питай тях.

Само не написа, дали с въображаемата круша се появи усещане, че е в ръцете, даже и аромат може да се появи, забеляза ли ?

В конкретния случай нямаше усещане за вкус, аромат, допир, но ми се случва понякога да изпитам физически нещо, което само си представям. Magic :)

Затвори очи и усети Аз, мен. Усети солидноста на това мен, усещането на мен, мислите на мен, всичко което мен олицетворява.
После нека очите се отворят и виж какво е тук?

Мен е наистина нещо солидно при затворени очи, величествено, страхотно, мощно. Когато ги отворя виждам разни предмети в стаята, не и Мен, но Мен се обажда и твърди, че виждам и възприемам всички това тук благодарение на него, иначе нещата въобще не са такива, каквито ги виждам. Мхм, Мен е mighty, you see?

А щом има външни, значи има и вътрешни, кое къде е ? Кое е границата която ги разделя?

Вътрешните са тези, които въображението прави, те са изменчиви. За границата нищо не знам, не виждам.


Сега аз нещо да кажа:
Ти твърдиш, че умът е въображаем, в същото време признаваш, че в реалността има мисли. Ако няма ум, мислите с какво се регистрират? Някак си виждам, че мериш нещата с различен аршин и това ме обърква. Опитвам се да изследвам нещата систематично и последователно и по някое време изследването пропада, защото липсва следващо стъпало. Образно казано.

За кислорода:
Ами защото ме караш да изследвам нещата чрез сетивата си, т. е. ако не мога да регистрирам нещо чрез някое сетиво, то значи, че това нещо не е реално, не е тук, не е сега и това отново ме обърква. Поставяш някакви критерии (да, точно така – критерии, правила, норми, ориентири или както искаш ги наречи), които да ми помогнат да разпозная реалните неща и да ги разгранича от въображаемите такива. Опитвам се да прилагам тези критерии навсякъде и да продължа да изследвам други неща и разбирам, че там те не важат. И ти ме плясваш през ръцете: „Къде, бе, момееее?!“ Буда, кислород, въглерод…. ала-бала. Буда е просто история. Мохамед, Исус…, кого още да намесим? Задавам ти конкретен въпрос. И това с кислорода не са мисли, а явления, ок? Допускам някакъв дефицит в комуникацията, поради недостатъците на писмената реч, вместо да си говорим наживо, използвайки доста по-голямо разнообразие от изразни средства, но се опитвам да съм максимално ясна и да няма двусмислие, доколкото е възможно.
Сега вече ще си легна и ще заспя кротко, защото оставих част от Мен тук, за да тормози теб.

R.

Привет Reality,

Почвам по важност :)
Кислород. Това, което мога да ти кажа, няма да задоволи въображаемото Мен. Отговора е - Това е, което се случва.
Защо кислород, а не електричество. атоми, ядреана енергия. Все неща, с които това мен гордо се кичи като заслуги и сякаш това доказва, че мен съществува.
Същия въпрос е как се случва така че изведнъж ставам и отивам до банята, тук няма баня, колкото и да гледам в директно преживяване, нали така?
Обаче това не е достатъчно за мен, трябва нещо по-яко ядрен синтез, космически кораби...
Та това с кислорода и другите примери не може да се изследва в момента, а може само да се дискутира, минаваме в мислите, а не в реалността.
Та, наблюдавай идването на мисли за разположението на стаите тук където си.
След това влез във всяка една стая. Буквално го направи.
Забележи:
Как всичко се приписва на мен, аз мисля, аз знам, аз ставам, аз отивам до тук и тук.
Има ли мен, който знае по какъв ред ще дойдат мислите за стаите, кой казва реда и той знае ли се предварително?
Откъде идва тази информация колко стаи има, кои са и как изглеждат?
Някой да стои седнал до ковчеже със знание и бърка и вади схеми, снимки и т.н.
А някакво усилие да се забелязва някой да се пъне под напора на знания за да ги довлече?
Обикаляйки стаите кое не се случва автоматично?

Стои ли някой в главата, да наблюдава през очите и да дърпа някакви лостове за да движи крайниците?
Някой, който стои и чака мислите да дойдат за да му кажат какво прави или какво да направи нещо като- "Алооо, моме къде отиваш" - :) има ли такава мома къде е ?

не мога да потвърдя, че съществуването на мисъл е реално.

Разбирам къде си. Да видим колко страници ще отнеме :)
Има мисъл, но според теб не е реална, защото я няма, или по-точно идва и си отива.
Съгласи се, че има преживяване/знаене на мисъл, то е истинското. Изследвай и виж.

После затвори очи и изследвай околните звуци, тези от ежедневието в момента.
Къде се случва преживяването на звук, знаенето на звука?
Пред ушите, в ушите, в главата, къде точно по средата или по към челото или...?
Има ли уши в момента, те знаят ли, звуците?
Забележи какво се преживява - ушите чуват или има звук?
И забележи пак мислите - Ума мисли или има мисли? - кое е реално
мисъл и знаене на мисъл - едно и също ли са или са отделни?
Мислите отделни ли са от живота или СА живота?
Някой да прави живота в момента?

Май стига за сега :)
л.

Хей, Любо,

Приветствам иронията, сарказма – в по-умерената му степен, но кислорода засега ще го оставя настрани, по-нататък ще ми се изясни от само себе си.
И така, седя си аз в една стая и си мисля как са разположени другите стаи и какво има в тях. Първо идва мисъл да посетя по-близката до мястото, на което съм, стая. Логично, защото е по-близката. Това е моето обяснение, знам, че твоето е друго. Не забелязвам някой да ми пъха в главата мисълта за по-близката стая. Ставам и тръгвам към нея. Оказва се, че тя се намира там, където предварително съм очаквала да я намеря и в нея има нещата, за които съм си мислила преди да тръгна. Никакви изненади. Защото съм влизала няколко десетки хиляди пъти и имам опит, предварително знание, проверено със сетивата. Това обяснение задоволително ли е? Не го правя, за да те зарадвам, Любо. Просто това е самата истина.
После тръгвам към другата, според предварителния план (да, така го е планирал умът ми :)). Колкото и да не ми се иска да влизам, го правя, защото следвам твоите насоки. И там виждам очакваното – отдавна изсъхналото пране на сушилника, забравило кога е излязло от пералнята. Знам, че е там, защото аз съм го оставила… някога. Сега приемам това като знак, че е крайно време да го прибера. Но и тогава не чувам и не виждам някой да ми раздава мисли и намерения, защото този някой е невидим, глух и ням.

Обикаляйки стаите кое не се случва автоматично?

Не знам. Може би прибирането на прането не беше автоматично – заставих се да го направя.

Няма отделно нещо.

Някой, който стои и чака мислите да дойдат за да му кажат какво прави или какво да направи нещо като- "Алооо, моме къде отиваш" - :) има ли такава мома къде е ?

Мома няма, няма, няма. Празно е като в хралупа, кухо и тъмно. Бездна, ама от хубавите. Ето, идват и страховете, че това е крехко състояние, което не може да се запази дълго. Ми к‘вот – такова. Ще дойдат, ще постоят и ще си заминат. Хралупата остава.

Да си призная, в момента въобще не ми дреме за мислите – реални ли са, нереални ли.
Ще оставя за по-нататък последния ти параграф, защото искам да изляза навън и да тествам дали празната хралупа е нвсякъде или само на закрито.

Юхууу,
Reality

Йее, Бравоооо,
Как е кухата хралупа. Някой появили се вътре?

Много добре гледаш, пак браво.
Съжалявам за сарказма.

Чакам с нетърпение да споделиш какво се случва.
Също и има тук едно нещо за гледане :)

Знам, че е там, защото аз съм го оставила… някога. Сега приемам това като знак, че е крайно време да го прибера. Но и тогава не чувам и не виждам някой да ми раздава мисли и намерения, защото този някой е невидим, глух и ням.

Това както е описано абсолютно така върви: Ето влизам в стаята, ето го прането, аз съм го оставила, сега трябва да го прибере. Това е знак... - Виж, че е така и не може да бъде по друг начин. Просто няма аз в цялата случка. Има ли наистина ти, която е избрала дали да харесваа или да не харесва прибирането на прането? Гладенето? Торта от моркови?
Забележи мислите които идват след тези въпроси - говорят за аз, но те са част от това тук наречено живот, съществуване. Някой съществува ли ги? :)
Виж как всички случки се случват, появява се харесване или не, коментари аз, това и онова. Това е което съществува в момента, това е живота. Виж дали някой прави живота или харесването или мислите, че това съм аз. Може ли да е по друг начин или това е живота тук?

любо

Любо, въобще не си стигнал до сарказма, за да се извиняваш. Даже иронията ти е слаба ракия, ха-ха. Можеш още, момче, давай! Аз нося на бачкане, на глад и на сарказъм. На бой – още не знам, но от скоро се забавлявам в боксовата зала :)
Хралупата си е там и още е празна. Има мисли, има желания, има действия и намерения – появяват се, регистрират се, някои отминават, други се задържат по-дълго. Има и хора наоколо, и те показват някакво отношение и дават израз на чувствата си към мен. Някак си ми е едно леко и замаяно днес, все едно гравитацията се е променила. Дори изненадах един таксиджия, като му се усмихнах, вместо да го нахокам, че подпря задната броня на колата ми на едно кръстовище, (то на нея вече са се разписали всичките ми мили съседи).
Като че ли не приемам нещата твърде лично, ако ме разбираш. Някакви неща се случват, ама те не са насочени към моята личност, не се случват на Мен, не са създадени специално за неповторимото, уникално Мен, защото всъщност няма на Кого да се случат.
И да не избързваме с похвалите, защото усещам тази новост или отново открита старост :) като нещо не особено стабилно. Появяват се мисли, че ако утре възникне някакъв сериозен житейски проблем, няма да намеря празна хралупата, а там ще е онази личност, която отново ще поеме контрол.

Това ми идва сега да ти напиша, Любо. Извинявай, че не се придържам към скрипта. Ако мислиш, че се налага, върни ме там, където трябва, нямам против.

Reality

Хей Reality,
Уверявам те, че нямам за цел да те наказвам или каквото там.
Тук има голямо желание за подкрепа, а също и любов.
А и с този бокс, съвсем няма да рискувам :)

Чета какво преживяваш и има голямо и красиво отваряне.
Пиши какво се е променило още.
Ето и едно въпросче:
Забележи мислите са за живота или СА живота/това което е тук/ съществуването ?

Прегръдки
любо

Здравей, Любо,

Никаква мисъл за наказание не е долитала тук :) За сметка на това има усещане за подкрепа, внимание и любов. Има и друго - усещането, че наблюдавам и разглеждам сама себе си отстрани, като отделна от това, което цял живот възприемам като Аз/Мен, единица. Все едно съществото ми е предмет, равно с тази клавиатура, на която пиша или къщата, която виждам през прозореца. А то няма Мен, няма Аз, няма личност. Щура работа. И едно чувство на непретенциозност и незначимост, което се усеща много приятно. Суетата е смешна.
Повече гледам и наблюдавам или може би повече виждам сега. Има повече сензитивност към определени неща, а към други - повече толерантност. Възприемам го като положително или поне по-добро от преди. Нямам усещане, че съм отшелник, че съм неразбрана, че съм от друга планета, нищо подобно. Пак съм си аз в отношенията с околните, но сякаш гледам по-различно.
Мислите са част от живота, като процесите, като кислорода, като склонността да анализираш. Не са ли всъщност някое от многобройните проявления на живота?

R.

Хей, толкова красиво отваряне.
Усеща се свежия поглед, новото разбиране. Толкова красиво и меко и нежно :)
Точно така, няма същество отделно от клавиатурата и всичко останало.

А то няма Мен, няма Аз, няма личност

Ох, че облекчение, а :)))
Няма кой да се доказва в тоя живот :)
Само наслаждение.

Добре дошла вкъщи Радвай се на свободата :)

Ако е отпаднало търсенето и няма повече въпроси, ще изпратя финалните въпроси?
Те са за да могат другите гидове да проверят моята работа, не е оценка за теб :) Не че има теб :)))

с Любов,
любо

Чакай малко, Любо!

Това ли беше? Толкова бързо? Без кръв, пот и "падни за двайсет!"? Треньорът в залата ми стопява лагерите, а тук - айде, за няма и две страници - "добре завърнала се!". Оп, пардон! Тези лагери не са моите, защото няма Мен, а на тялото - сложна форма на живот. Ха-ха.
А сега големият въпрос - аз каква реч да използвам, та хем да ме разбират хората, да им звуча като нормална, хем да съм... ъъъ, житейски коректна? И тук ха-ха. Няма проблем, поради липсата на Аз няма никакво значение какви понятия и изразни средства влизат в употреба. Няма кой да ги претегля и мери.

Казах ли ти аз за тихата вътрешна революция и за това, че не очаквам някой около мен да заподозре промяната? Вероятно съм била на съседната улица и бързо съм се ориентирала къде е вкъщи :)

Друг въпрос - има ли опасност пак да забравя къде живея и ако не мога да намеря пътя до вкъщи какво да направя?

R.

Здравей R,
Вече остана само едно R :)

Какво очакване само, да е трудно и продължително, е да при някой и такава история върви.
Само дето сега виждаш, че историята, кавато и да е тя никога не се е случвала, нищо, че не спира :)
Няма проблем да използваш аз, мен. Няма нужда да казваш - Тук се преживява нехаресване на супата (например :), може спокойно да кажеш Аз не харесвам супата. Има една шега, че има недуална полиция и арествува всеки който плзва думата Аз.
Много хубав пример :), да вероятно си била близо до вкъщи, но както виждаш сега, дали изобщо си мърдала някъде?
Имало ли е някога мен, а сега да е изчезнал ?

Забравянето, да привидно се случва. Но всъюност не се, просто отново история.
В историята наречена адвайта има хубав израз "Каквото е видяно, НЕ може да бъде отвидяно".
Нещо като Ох, загубих яснота, аз се върна...и в същия момент се появява недуалната полиция, насочват пистолет в главата и казват Отговаряй само това за което си абсолютно сигурна. Ти отделно човече, аз,, мен ли си? Вече си видяла, че няма :)
Или дядо Коледа, вече невярваш, че е тук, въпреки, че се среща по улиците, на ТВ екарана...

Най-важното е, че това не е края, а е началото.
Просто форума е до тук - да пробие илюзията за отделния аз.
След, като отговориш на финалните въпроси, ще имаш достъп до after care group на LU, там ще може да споделяш, да питаш и да получиш помощ, ако трябва.
Разбира се и аз съм на линия.

Нещо друго има ли?

с любов
любо

Нещо друго има ли?

То нищо няма, ти за друго питаш.

Пращай агентите, т.е. въпросите :)

Това беше една кратка екскурзия с много хубав край. Попаднах и на готин екскурзовод, който ми съобщаваше само най-интересните детйали от забележителностите, които разглеждахме. Умът съвсем не се задръсти от информация, напротив - дори се разтовари.
Въображението си е тук, както и мислите и спомените. Само, дето няма кой да ги произвежда тези неща. Не е като едно време. Каква загуба! Ха-ха.

Благодаря, Любо! Радост изпълва душата.

Reality

Привет R,
Благодаря за топлите думи. Чувствата са взаимни :)
Ум имаш предвид преживяване на мисли, виртуално несъществуващо място, което отговаря за мислите или има преживяване на ум ? :)

Ето въпросите на английски са , знам, че нещо владее този език ;)
Отговори на всеки един въпрос по отделно, честно и възможно най-пълно:

1) Is there a separate entity 'self', 'me' 'I', at all, anywhere, in any way, shape or form?
Was there ever?

2) Share in your own words what the illusion of separate self is and how it shows up in experience. Also, through your inquiry, what is different now?

3) How does it feel to see this?
What is the difference from before you started this dialogue? Please report from the past few days.

4) What was the last bit that pushed you over; made you look?

5) a) Describe decision, intention, free will, choice and control. What makes things happen? How does it work? Give examples from your own recent experiences to how things happen and how things work.

b) What are you responsible for? Give examples from your own recent experiences to how this works.

6) Anything to add?

любов,
любо