To become undone

[Reality]

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
To take off all definitions and labels that inevitably accompany people throughout their lifetime, to undress. To see that there is actually no personality.

What are you looking for at LU?
To become "undone" :)
Maybe it will help me to find a way to perceive life as it is, to stop thinking about what will happen tomorrow, not to regret the past, to accept the things I can't change, to stop judging people, to live in harmony with the environment.
I don't expect anything in the direction of my life to change dramatically or anything like that. I don't expect any fireworks, but rather a small sweet quiet inner revolution, something like setting up, fine-tuning, remembering something I already know but have forgotten.

What do you expect from a guided conversation?
I expect to be guided carefully and consistently to the exit. Maybe it will take time, I'm in no hurry, I hope the guide is patient :)
I'll try to follow and to do what is required. I have read Gateless Gatecrashers but I couldn't make it, so I expect to do it with your help.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
I have almost none of any spiritual practices. I have watched some Mooji's videos, have read most of his books. My heart's getting warm and calm.
I have read Gateless Gatecrashers as well; some by Rupert Spira; others.

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
9

[Lubo]

Hi Reality,

shall I call you like this or you prefer another name?

My name is Lubo and I'll walk with you in this journey, if you are agree?
This thread is in Bulgarian section, do you want to be guided in Bulgarian?

Here is the instruction how to use the quote function, it is easy: https://www.youtube.com/watch?v=QCbZYSvnTpc&t=2s

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?

9

Why 9? There are 10 and 11 also :) ?

Love,
Lubo

[Reality]

Здравей, Любо!

Reality звучи много добре, не мислиш ли? Даже и на български - Риалити Стефанова Димитрова, например. Страхотно!
Попълних си първоначалната анкета на английски, защото въпросите бяха зададени на английски, а и не вярвам сред админите да има много българи :), но на български ще ми е далеч по-комфортно да следвам, да се изразявам..., едно напрежение по-малко. Все пак тази област не ми е много позната. Предполагам, че и за теб ще е по-удобно, ако не - дай знак.
Относно готовността ми да подлагам под съмнение всяко мое убеждение... просто не обичам крайностите, не харесвам думата "абсолютно", защото всъщност не изразява точно това, което ние ѝ придаваме като значение в ежедневието. Абсолютното се възприема като липса на алтернатива, а аз мисля, че винаги има такава. Та с избора на 9 си оставям възможност за такава. Просто съм честна. Като "Никога не казвай "Никога"!" Смешна работа.
А и как да знам докъде съм склонна да стигна, след като още не съм тръгнала? И да не забравяме, че имам гид. Нека не го освобождаваме съвесем от отговорност :)

Благодаря ти за бързото включване, Любо.

Оставам тук,
Reality

P.S. Разбрах за цитатите, ще го ползвам.

[Lubo]

Хей Риалити :)
Благодаря за откритостта в отговора.

Прекрасно име. И точни за целта.
Тук изследването е да се отдели абсолютно :) реалното, истинското, това което съществува от измисленото, концептуалното.

Преди да почнем потърси и ми напиши всички очаквания, които намериш за:

Какво ще е различно ?
Как ти ще се промениш?
Как живота ще се промени?
след като се види през илюзията за отделния аз.

Любов
любо

[Reality]

Здравей, Любо,

Както писах в анкетата, не очаквам някакви уау ефекти от цялата работа, честно.

Какво ще е различно ?

Ами нещо ще е различно, иначе защо да го правя? И се надявам да е различно в приятна посока :)

Как ти ще се промениш?

Очаквам да се променя тихо и кротко и никой нищо да не забележи. В противен случай ще трябва много да обяснявам откъде какво съм си поръчала и колко струва, ха-ха. Надявам се, че хуморът ми не ти идва в повече, Любо. Това не означава, че възприемам това, което правим тук, повърхностно и несериозно. Всъщност опитвам се да вървя леко и без особени усилия, да не задълбавам прекалено, да не залитам поради всички условности и убеждения, в които е вкопан човека днес. Мисля, че промяната ще се изразява в това да живея с по-малко съпротивление, с повече приемане на онова, което наричаме добро или лошо, с по-малко отхвърляне, с повече съгласие. Не мога да бъда по-конкретна, защото не очаквам нищо конкретно. Просто не знам какво е и не се опитвам да си създавам представи. Стоя си и чакам да ме сполети :)

Как живота ще се промени?

Никак. А на кое казваш "живот"? Ако е на същото, което и аз - не мисля, че на живота въобще му дреме за илюзии, аз-ове и за каквото и да било.

Поздрави,
Reality

[Lubo]

Здравей Риалити,
Хумора е повече от добре дошъл тук :)
То, всичко е една голяма шега.

Очаквам да се променя тихо и кротко и никой нищо да не забележи. В противен случай ще трябва много да обяснявам откъде какво съм си поръчала и колко струва, ха-ха.

Много се смях на това :)) Промяна може и да има, а може и да няма. Отвън изглежда, че някой се е променил и да някои ще искат да постигнат това, а други ще започнат да те отбягват :)
Извън шегата - Промяна може и да има, а може и да няма.
А какво, ако няма кой да се променя, ето и сега няма аз, мен Риалити Стефанова?
Виждай ги през тази илюзия, защо трябва нещо да се промени?

И все пак нещо ще е различно, да. Нещо като да разбереш, че дядо Коледа не съществува. Реално нищо не се променя, защото той не е съществувал и преди, а сега изведнъж да спре да съществува, няма такова нещо, нали?
От друга страна промяната е огромна, падането на вярването в този образ освобождава цялата система, вече няма нужда да се притесняваме дали вместо подарък няма да получим въглен в чорапа и вече няма нужда да пишем писмо с желани подаръци преди Коледа :)

Темата за очакванията е основна, защото това, което се открива по време на изследването бива постоянно сравнявано с очакването какво трябва да бъде и лесно може да се отхвърли.
Затова нека да видим и тези очаквания които намерих във входящите отговори:

To become "undone" :)

Няма как да станеш нещо което вече не си. Вече си "undone", само остана да се види

Maybe it will help me to find a way to perceive life as it is, to stop thinking about what will happen tomorrow,

Да, истината означава точно това, да се види живота такъв какъвто е.
Спирането на мислите обаче е голямо очакване :) Ето и сега няма теб, но мислите си вървят, но какво, ако никой не ги мисли и няма някой, за който да идват?

not to regret the past,

Ммм, да но, по скоро няма кой да съжалява, няма собственик на миналото.
А какво ако изобщо няма минало? :)

to accept the things I can't change, to stop judging people,

И сега няма кой да приема и да не приема, но предпочитания и желания винаги има. Просто няма дядо Коледа, който ги прави в тайната си работилничка и е отговорен за тях :)

to live in harmony with the environment.

Ако в това да живееш в хармония се включва да кажеш на сервитьора, че кафето е студено например, да е ок да изпиташ гняв, тъга - то да. Ще живееш в хармония. Пълна свобода, всичко е добре дошло.

I don't expect anything in the direction of my life to change dramatically or anything like that. I don't expect any fireworks, but rather a small sweet quiet inner revolution, something like setting up, fine-tuning, remembering something I already know but have forgotten.

Много красиво описано. Да така е, но понякога виждането е придружено с драматично изживяване, но по-често е почти незабележимо. Харесва ми метафората с Исус, който влиза в Йерусалим седнал на магаре, а не както се очаква да дойде Месията със сто бели коня и златна каляска :).

Моля те прочети няколко пъти очакванията и коментарите ми под тях и там където се появи силна съпротива, ми напиши, а също и местата който най-много те докосват.

:) любо

[Reality]

Здравей, Любо,

Може и да няма кой да се променя, но струва ми се неизбежна е разликата в усещането преди и след, т. е. ако има разлика, значи има промяна. Дали ще има видима външна промяна, която околните да забележат, вероятно е различно при всеки. Моите очаквания са нещо да усетя, а ако няма кой да усети, тогава как ще установя това?
Засега не чувствам думите ти да предизвикват някаква съпротива у мен, по-скоро се усещам приятно пасивна и много леко любопитна относно това какво ще дойде. Нямам пориви за вътрешни битки. Да се плаша ли от това или всичко е наред? Сякаш съм сключила споразумение за ненападение. Трябва ли да се разразяват конфликти и спорове, за да стигна до истината? Да се водя ли от „в спора се ражда истината“ или да зарежа това клише?
Необходимо ли е някакво активно действие от моя страна, за да „прогледна“?
А после – какво? Нали общуването с околните е винаги опосредствано от роли – на майка, на дъщеря, на приятелка, от някаква концепция. Някой трябва да продължи да играе, а като няма кой, какво се случва с театъра?

А какво ако изобщо няма минало? :)

Миналото не са ли спомените ни, опита, придобитото, патериците на личността?

Пълна свобода, всичко е добре дошло.

Пълната свобода как се усеща?

Като че ли имам още въпроси в торбата, но все още не ми е ясно как да ги извадя от там, а може и да се окаже излишно.

Поздрави,
Reality

[Lubo]

Хей Риалити,
Удоволствие е да чета отговорите ти :)
Порива за битки или липсата са това, което се случва и няма отговорен. Същто е с появата или не на конфликти и спорове. Хубавото на това изследване е , че не се цели състояние, то каква свобода ще е ако трябва само едно състояние да се случва :)
Активното действие е да гледаш на където ти соча посредством въпросите и да отговаряш от директно преживяване. Това означава да не описваш мислите породени от въпроса, а кое е абсолютно вярно в момента. Например какъв е цвета на чорапите, с които си в момента - може да опишеш спомен, а може да погледнеш и да отговориш.
Другото е като получиш въпросите си оставяй поне един ден за гледане, пак и пак. както в контролирана среда, демек да си сама в тишина и спокойствие, така и в ежедневния живот.
Отговора винаги да е от директно преживяване в момента. Ако не виждаш отговора това означава, че има вярване, което не допуска очевидното:) и ще го изследваме заедно.

ако няма кой да усети, тогава как ще установя това?

Погали някоя повърхност и докато се случва кажи на висок глас "Аз усещам", и "Има усещане" какво забелязваш има ли разлика? Направи го няколко пъти.

А после – какво? Нали общуването с околните е винаги опосредствано от роли – на майка, на дъщеря, на приятелка, от някаква концепция. Някой трябва да продължи да играе, а като няма кой, какво се случва с театъра?

Щом няма аз, то значи като се види това няма какво да се промени. Като разбра, че няма дядо Коледа, подаръцие не спряха и никой не дошъл да си търси старите подаръци, за да си ги вземе. Всичко ще се случва както досега, даже още по-хубаво ще си върви ролята, но ако се появи страх сега или по време на изследването непременно ми напиши, ОК?

А какво ако изобщо няма минало? :)

Миналото не са ли спомените ни, опита, придобитото, патериците на личността?

Така е да, всичко е толкова очевидно. Сега като се огледаш, забележи какво е тук. Забележи звуците наоколо, цветовете, всичко което абсолютно съществува, направи го наистина.
Сега забележи къде е Аз, за който свидетелстват спомените, за който разказва опита, който е станал личност?
Къде се намира с точност?
С кое сетиво се знае, че съществува?

Пълна свобода, всичко е добре дошло.

Пълната свобода как се усеща?

Много хубав въпрос. Виж в директно преживяване в този момент Кое не е напълно свободно? Кое е ограничено?
Цветовете и формите ограничение имат ли, вижда ли се ясно? Някакво усилие да са?
Звуците? Те нуждаят ли се от някого за да са? Без история, какво е тук?
Усещанията, някой да ги произвежда в ограничено количество. Какво забелязваш?
Кое или кой е ограничен? Дай пример?

Поздрави,
любо

[Reality]

Здравей, Любо,

Активното действие е да гледаш на където ти соча посредством въпросите и да отговаряш от директно преживяване. Това означава да не описваш мислите породени от въпроса, а кое е абсолютно вярно в момента.

Ето това трябва да си го закова някъде. Моят аналитичен ум определено ще ме подхлъзва в разсъждения, но ще се опитам да използвам повече сетивата си, отколкото ума си.

Погали някоя повърхност и докато се случва кажи на висок глас "Аз усещам", и "Има усещане" какво забелязваш има ли разлика?

Няма разлика. Козината на котката е все толкова копринена и приятна на допир, което е абсолютно вярно в момента, както и това, че на котката въобще не ѝ пука аз какво усещам, което от своя страна ме кара да се възхищавам на тези гадини. Добре, де, от козината нататък не знам колко е абсолютно вярно :)
Днес, докато шофирах и слушах едно страхотно парче по радиото, си помислих, че всъщност шофира никой и че никой слуша музика. Първо ми стана едно леко и приятно, но после ме достраша, че съм на косъм да пусна волана.
Докато пия вино и ям сирене, си мисля, че това е много приятно занимание. Фокусирам се върху удоволствието от вкусовете, въобще не се опитвам да анализирам вкуса. Казвам си, че е чудесно да съм способна да го изпитам и от това нищо не зависи, няма причина да го правя, няма и следствие. Просто се случва и толкова.

Сега като се огледаш, забележи какво е тук. Забележи звуците наоколо, цветовете, всичко което абсолютно съществува, направи го наистина.

Има мебели в кафяво, в бяло, малко черно, подът е бял, а на тавана има ламперия, а цветовете на стените са топли. Точно сега отвън пиле изпява кратка песен, ама от тези, дето можеш да чуеш само в гората, а не в мръсния град. Почвам да се чудя, дали ти не си го поръчал точно в този момент. Магьосник някакъв ли се явяваш? Ха-ха. Пак почнах с разсъжденията и асоциациите. Птичата песен е страхотна, радва ме.
Сега, нещо трябва да уточним. Аз възприемам околния свят със сетивата си – виждам, чувам, усещам на допир, вкус, обоняние (шестото чувства за малко ще го оставим настрани като недоказано надеждно, поне не при всеки). В момента изпитвам благодарност, че ги имам всички. Това означава ли, че мога да имам пълно доверие на изброените сетива, чрез които трябва да установя кое е реално и кое – не? Материалното ли е абсолютно реалното? Чувствата и мислите абсолютно реални ли са?

Сега забележи къде е Аз, за който свидетелстват спомените, за който разказва опита, който е станал личност?
Къде се намира с точност?
С кое сетиво се знае, че съществува?

Аз, който е сложен продукт от възпитание, убеждения, влияние, оценка, сравнение е… не знам къде е, не знам как да отговоря на този въпрос. Аз е идея и концепция, напълно съм съгласна, обаче извън физиологичния аспект на възприемане и реакция, Аз е това, което обработва факторите на средата. Аз се намира във всеки човек. Ако Аз не може да се регистрира с някое физиологично сетиво, то значи, че не съществува ли? Аз не тече във вените ми, нито е изграден от клетки и тъкани. То и с мислите е така, ама ги има, и даже много често разни хора успяват да ги подредят и запишат, така че ме държат будна до сутринта докато не обърна и последната страница от книгата.
Ценностната система, моралът, принципите (тази дума ми е много смешна) също са част от Аз. И характерът на човека може би.
Искаш да ме питаш, ако махнем Аз какво се променя? Ако на всички хора им се премахнат Аз-овете ще стане приказно, де тоз късмет!

Виж в директно преживяване в този момент Кое не е напълно свободно? Кое е ограничено?
Цветовете и формите ограничение имат ли, вижда ли се ясно? Някакво усилие да са?
Звуците? Те нуждаят ли се от някого за да са? Без история, какво е тук?
Усещанията, някой да ги произвежда в ограничено количество. Какво забелязваш?
Кое или кой е ограничен? Дай пример?

Цветовете и формите като че ли не виждам да се напъват, но на звуците им трябва източник и среда, за да се разпространяват. А и на цветовете им трябва светлина, за да бъдат регистрирани от хората. Това вече започва да прилича на онлайн урок по „Човек и природа“.
Разбирам накъде ме водиш. Ще се опитам да те последвам. Тази зелена покривка на масата изглежда така все едно може да си стои вечно тук, няма нужда да ходи никъде, не прави никакво усилие да изглежда по-зелена, нито има амбицията да бъде чайник например. Тя е просто покривка и нищо друго, няма нужда някой да ѝ каже, че е покривка, за бъде такава.
Усещанията съвсем не са в дефицит, как да ограничиш усещането? Но ограниченията – ние сами си поставяме такива, а също понякога много успешно поставяме и на другите – на хората, на животните, на природа въобще.

Отивам да усетя пак козината на котката, никога не ми омръзва :)

До скоро,
Reality

[Lubo]

Хей, Reality,
Внасяш много свежест и лекота в изследването :) чакам с нетърпение всеки твой отговор.
Много хубави въпроси задаваш, ще е доста обширно, ако ги разглеждаме наведнъж.
Основния въпрос който излиза от отговора ти е: Кое е реално и кое не е и как да се разпознае?
Пет сетива + мисли
1. Цвят и форма; 2.звук; 3 аромат;4. вкус; 5. усещане и чувства;
Огледай се, без да се позоваваш на придобити знания забележи в момента всяко едно от изброените, ОК?
Друго има ли? Намираш ли?
Ако да, добави?
Тъй като мислите не са сетиво:
Забележи в директно преживяване кое съществува наистина - преживяване на мисъл или съдържанието на мисъл?

Аз е това, което обработва факторите на средата.

Това твърдение в директно преживяване има ли го?
Къде е аз и как обработва?
Някакво усилие някой или нещо да прави за да са тук всички 6 преживявания?

Изследвай цял ден и пиши само от директно преживяване довечера или утре сутрин.

В очакване :)
любо

[Reality]

Здравей, Любо,

Внасяш много свежест и лекота в изследването :) чакам с нетърпение всеки твой отговор.

Аз-ът, Егото или онова, дето не съществува, в мен е много доволно от тези думи. Някой го е забелязал и даже се е развълнувал от делата му. Сега пак ми кажи, че не съществува :P
Днес, докато четях поста ти, онова пиле пак се включи за няколко секунди с прекрасна песен (може да не е същото), а аз бях на различно от предния път място. Полудявам ли? През останалото време не го чувам. Твоите постове да не са в комплект със звуков файл?
Приемам дефиницията на твоите пет сетива така, както си ги описал.

1. Цвят и форма; 2.звук; 3 аромат;4. вкус; 5. усещане и чувства;
Огледай се, без да се позоваваш на придобити знания забележи в момента всяко едно от изброените, ОК?
Друго има ли? Намираш ли?

Наблюдавам стайното растение. Листата му са тъмно и светло зелени. По-светло зелените са по-млади и по-свежи. Дотук това е неоспоримо, освен ако не споря с далтонист. Демек, това е абсолютно реално.
Чувам звука от трафика отвън. Разпознавам, че това е звукът от повече от един автомобил, които се движат по булеварда.
Сега ми кажи, Любо, как знам и как разпознавам това? Ами, защото имам придобити знания. Някой ме е научил, че това е зелено, младо или свежо. Това не е абсолютно реално, то е опосредствано от преценката на Аз. Затова си мисля, че Аз „обработва“ възприемането на средата.
От друга страна не мога да не споделя, че понякога ми се случва да „блея“ или да зяпам без никаква мисъл и да възприемам наличното наоколо някакси леко и неопосредствано. Предполагам, че това се опитваш да ме накараш да усетя. Масата си е маса, телевизорът си е просто телевизор. Нещата се случват – няма напред и назад – бъдеще, минало. Сега е това, което е в момента. И не знам дали това е от прочетеното или е от преживяното. Това не мога да направя – да разделя нещата.
Нали не мислиш, че умирам да съм ти контра на всичко? Никак даже, обаче аз трябва да подложа всичко на съмнение и ако някой се опитва да ме убеди в нещо, ще го накарам да ми донесе от девет кладенеца вода, за да повярвам. Да, и съм Тома неверни. Но щом съм тук… значи има нещо :) И понякога имам усещане, че вече го мога този фокус, но нещо не ми достига.
Май не напреднахме много с изследването днес, но аз нямам deadline, а ти?

Take care,
Reality

[Lubo]

Здравей Reality,
Радвам се, че написаното поражда вълнение или така модерното резонира :)
Пилето е прекраснен пример, нека го ползваме за да поставим под съмнение всичко, както и ти искаш.
Ето въпросите:
Знае ли се предварително кога ще се появи пилето, преди да се появи?
Виждаш ли директна връзка между писмото и пилето, имам предвид буквално да са свързани като една кола дърпа друга с въже? Или просто се случва?
Знае ли се кога ще се появи някое чувство, преди да се случи?
Вижда ли се в директно преживяване някой, който прави чувството и го спира?
А някой да почва да го усеща и да спира да го усеща ?
Забелязва ли се директна връзка на чувството с някой или нещо като Аз?
Кое е вярно Аз съм развълнувана или има преживяване на вълнение?
Забележи какво чувство е в момента или когато дойде през деня и направи изследването. И без да цитираш мисли :) ?

Приемам дефиницията на твоите пет сетива така, както си ги описал.

Приемаш ли си проверила и е така? :)

Наблюдавам стайното растение. Листата му са тъмно и светло зелени. По-светло зелените са по-млади и по-свежи. Дотук това е неоспоримо, освен ако не споря с далтонист. Демек, това е абсолютно реално.

Нека да видим това тук отблизо. какво е релното тук. Погледни пак това цвете или някое друго.
Цвета на листата - тов е преживяване на цвят. Този цвят дали се казва зелен, грийн или друго няма връзка с преживяването на цвят ОК?
Следва - по-млади и по-свежи -виж това преживяване на по-млади и свежи ли е или е преживяване на мисъл?
Затвори очи и изчакай да се появи картинка на цветето, което гледаш в момента.
Със затворени очи картинката на цвете е преживяване на реално цвете или е преживяване на мисъл?
После отвори очи и виж цветето - има ли разлика в преживяването на реално цвете и на мисъл за цветето?

И понякога имам усещане, че вече го мога този фокус, но нещо не ми достига.

Вече си това, което си и само си мислиш, че си нещо друго, за малко си се заблудила :)
Какво не достига тук в момента?

Съмнявай се във всичко, :)
любо

[Reality]

Здравей, Любо!

Знае ли се предварително кога ще се появи пилето, преди да се появи?

Не се знае. Никой не знае. И то самото не си дава сметка за това.

Виждаш ли директна връзка между писмото и пилето, имам предвид буквално да са свързани като една кола дърпа друга с въже? Или просто се случва?

Не виждам никаква директна връзка и точно това ме изумява. Ако виждах, щях да имам обяснение.

Знае ли се кога ще се появи някое чувство, преди да се случи?
Вижда ли се в директно преживяване някой, който прави чувството и го спира?
А някой да почва да го усеща и да спира да го усеща ?

Ммм, чувствата не могат да се планират, но е ясно, че повечето хора биха изпитали тъга и болка при загуба и радост от раждане на дете, например. Но никой пряко не го кара това чувство да възникне, нито може да прекрати волево усещането му. Не, няма кранче за спиране и пускане.

Забелязва ли се директна връзка на чувството с някой или нещо като Аз?

Директна физическа връзка с Аз няма, но Аз има склонност да изпитва определени чувства, а други – не.

Кое е вярно Аз съм развълнувана или има преживяване на вълнение?

Ок, чувството се поражда само, но Аз го изпитва. Аз може да не го създава, но го преживява. Усещам Аз като процесор. Физически ли е? Не. Мога ли да установя местонахождението му? Не. Тогава как управлява?
Тежи ми това изследване. Сякаш стигам до някъде и после се връщам много назад. И скромният прогрес отива в канала. Това директно преживяване ли е или е опосредствано от мисли и представи за това какво се преживява?

Относно сетивата, моите са :):
Зрение - виждам и различавам предметите. Работи.
Слух – чувам в допустимия диапазон за човека. Работи.
Вкус – различавам основните, а понякога и отгоре. Работи.
Обоняние – понякога няма нужда да е толкова развито, но Работи.
Осезание – отлично. Работи.
Тези са проверени.
Само чувствата не знам къде да ги сложим тук, затова така го приех, както ти си го написал.

Цвета на листата - тов е преживяване на цвят. Този цвят дали се казва зелен, грийн или друго няма връзка с преживяването на цвят ОК?

Ей тука вече много се обърках. Честно, нищо не разбирам. Как мога да опиша преживяване без да използвам характеристиките му?

Следва - по-млади и по-свежи -виж това преживяване на по-млади и свежи ли е или е преживяване на мисъл?

Не знам. Тежестта се връща. Както и да отговоря все ми се струва, че е мисъл, а не преживяване. Всичко е мисъл. Преживявам ли нещо въобще?

има ли разлика в преживяването на реално цвете и на мисъл за цветето?

Едното е да стана свидетел на реалното цвете, а другото е много лошо копие. Има голяма разлика в преживяването. Ще се придържам към реалното.

Вече си това, което си и само си мислиш, че си нещо друго, за малко си се заблудила :)

Колко да е за малко? Цял живот.

Какво не достига тук в момента?

Недостиг няма, има излишък. И само да знаех кое е излишното...


Лека, полека,
Reality

[Lubo]

Хей Reality,
Справяш се много добре :)
Тежестта, която така добре забелязваш, е защото търсиш отговора от мислите вместо от гледане.
Мислите са въображаемото цвете, там няма преживяване на цвете, а на мисъл, както и ти добре виждаш разликата.
Започни да изследваш това въображаемо цвете, забележи, че тук няма реално цвете, мисъл, следвана от друга и от друга...
Когато гледаш няма тежест ето:
- Има ли буквална връзка между пилето и писмото - ти поглеждаш и казваш Не, няма - тук тежест няма.
- След това ти казвам да видиш има ли връзка на чувствата с някой наречен Аз - и ти поглеждаш и пишеш -

Но никой пряко не го кара това чувство да възникне, нито може да прекрати волево усещането му. Не, няма кранче за спиране и пускане.

- Блестящо гледане. Браво!
До тук гледаш и виждаш следното: че има чувство и по никакъв начин не се вижда буквална връзка с нещо наречено Аз.
Виж обаче, после какво става.
И на въпроса Аз ли усещам или има усещане - вместо да погледнеш и да видиш, че има усещане...Започва преживяване на мисли по темата :) Вече имаме вместо въображаемо цвете - въображаемо изследване на усещания :)
Въображението, демек мислите започват да носят от сто кладенеца вода появява se нефизически процесор и вече изследваме въображаемия процесор, идва мисъл, а я да изледваме как управлява тоя процесор - виждаш ли, вече не сме в реалността, и въображаемия процесор е взет за реален и търсим как работи ? :) И хоп, понеже няма такъв процесор, то няма и как да видим как работи и тежеста се цопва, едно пльок и край с изследването :)
Него вземай като критика, в никакъв случай. Съвсем нормално, всъщност това е моята задача, да те връщам в реалността :)

Така, вече знаеш какво е реално и какво не е. Нека се върнем на чувството.
Ти откри, че никой не започва и не спира едно чувство - няма отговорен.
Има чувство и това е неоспорим факт. То се появява и изчезва от самосебе си, от нищото.
Ако си съгласна с това?
Изследвай цял ден- Какво е да откриеш, че няма аз, който да е отговорен какво чувство ще дойде и колко ще стои?
А, също - има ли чувстване на чувство или има само чувство? :)
Когато изследваш чувства, седни спокойно някъде, затори очи и нека фокуса отиде в усещанията и изследвай, като не обръщаш внимание, каква история плетат мислите.

Следва - по-млади и по-свежи -виж това преживяване на по-млади и свежи ли е или е преживяване на мисъл?

Не знам. Тежестта се връща. Както и да отговоря все ми се струва, че е мисъл, а не преживяване. Всичко е мисъл. Преживявам ли нещо въобще?

Много добре изследваш, наистина. Тук преживяването на цвят бива препокрито от преживяване на мисли. "Това е цвете с толкова листа, стари, нови..." За да няма тежест , нека погледа се спре на цветето и вместо описание, изчакай да дойдат мисли за телефонният ти номер. Преживяване на телефонен номер или на мисъл е това?
Сега ясно ли е разделението кое е реално? Преживяване на цвят и на мисъл или на телефонен номер?
Тежест има ли?
Виждаш ли от това упражнение как има преживяване на мисъл със съдържание това, което се тук в момента (цветето е еди какво си), но има и мисли със съдържание нямащо общо с реалността в момента.
реално е само това което преживяваме чрез сетивата. Че има мисли в момента също е реално, но Какво съдържат мислите съществува ли в реалността?

Стана дълго, но пък е с любов :)
любо

[Reality]

Здравей, Любо,

изчакай да дойдат мисли за телефонният ти номер.

Значи все пак някой ги предизвиква тези мисли. Кой? Това не е същото като с чувствата. Мислите имат кран за пускане, но нямат за спиране.

Решавам за разнообразие да проведа изследване с друго сетиво – вкуса. Правя го докато ям круша. Крушата е сладка, сочна и сравнително мека, с гладка текстура. Ям я с кората, която не е твърда, преодолява се. До тук всичко е регистрирано от рецепторите на вкуса и е реално. Докато ям възниква мисъл „крушата е холандска“ (прочела съм го на етикета). За кратко визуализирам как берат круши някъде и се чудя при какви условия ги съхраняват, за да дойдат до България. Това е мисъл и не е свързана с преживяването на вкуса от самата круша. Холандската мисъл не е реална. Няма вкус.

Продължавам да се упражнявам. На дивана има котка, спяща, покрита е с малко сиво поларено одеялце с принтове на котенца. Козината на спящата котка е в бял, тъмно сив, светло сив цвят, има уши, мустаци, розов нос. Мустаците помръдват. До тук всичко е реално, установено със зрението ми. В момента, в който виждам, че мустаците помръдват, си мисля, че вероятно котката сънува – това е мисъл, предположение – не е реално, защото не съм установила с нито едно сетиво, че котката сънува. Докато наблюдавам котката, възникват чувства – на любов, привързаност, вълнувам се, имам желание да го сграбча това животно и да го намачкам (материалният израз на любовта към котката, чувствата трябва да се консумират, нали? Ха-ха). Не го сграбчвам това животно, докато спи, защото уважавам правото му на 20-часова дрямка в денонощието. Това май е друго чувство, и то е реално.
И сега забелязвам, че дори не казах, че аз съм завила котката с одеялото, а просто е завита. Колко хубаво! Ако утре материализирам желанието си да запаля сградата на парламента, няма да нося никаква отговорност, защото тя просто е била запалена :)))
Е, май ми се получава да разделям нещата… Не изпитвам тежест.

има ли чувстване на чувство или има само чувство?

Като че ли няма чувстване на чувство, но изразът е „усещам тъга“, „изпитвам любов“, „чувствам самота“. Чувстването не е отделно от чувството, едно е.

Когато изследваш чувства, седни спокойно някъде, затори очи и нека фокуса отиде в усещанията и изследвай, като не обръщаш внимание, каква история плетат мислите.

Седнала съм на дивана, гърбът ми е опрян във възглавница. Това е реално, за което свидетелстват рецепторите за допир по кожата на гърба и задните части. Очите ми са затворени. Никакви чувства не идват. Даже нямам никакво желание да се напъвам да изпитвам чувства. Празно откъм чувства. Но усещането за празнота пак е чувство, нали? А и никакви мисли не улавям. Някакъв момент на вакуум.

няма аз, който да е отговорен какво чувство ще дойде и колко ще стои?

Приближавам се. На една ръка разстояние съм да го хвана за гушата тоя Аз. Ха-ха.

Ако имам някакъв прогрес, искам да го проверя в различни ситуации в ежедневието, изследването имам предвид. Такива, за които не се приготвям да наблюдавам цвете или да седя на дивана със затворени очи.

Със здраве,
Reality