The Gate

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
I'm frantically looking for the "ultimate solution" without being fully aware of the problem it addresses.
I hope to see that there really isn't a problem at all and no search is necessary.

What are you looking for at LU?
I need help to overcome some dissociation from my body and emotions.
I usually "live in my head" and obey every thought that comes to me.
Sometimes I manage to tear myself away from the thoughts, but it is very difficult for me to focus in the heart and stay there for longer.

What do you expect from a guided conversation?
I am waiting for someone to guide me on how to experience life more sensibly, more realistically.
I expect to overcome that which prevents me from staying with my real experiences, because I am convinced that this is the key.
And to stop starting every sentence with "I" :)

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
For many years I have been obsessed with the topic of awakening. All day I watch lectures on non-duality: Eckhart Tolle, Adyashanti, Krishnamurti, Thich Nhat Hanh, Angelo DiLullo, Papaji, Jeff Foster, Louise Kay and many, many others. I can't stop myself.
I try to meditate without even knowing if I'm doing something right.
For me, the consideration of the subject prevails over the practice. Even when I try to practice something, I feel the need to ask the mind for judgment, guidance and appreciation of the experience.

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self? 11

Hi Pipi,
thank you for reaching out to me.

How we spoke, let's meet via zoom and see how it goes for you.

Sending love,
Luchana

How we spoke, let's meet via zoom and see how it goes for you.

OK, let's try.

Здравей Биляна,


след срещата ни вчера - нека започнем изследването като погледнем очакванията за това, какво ще се случи или не след като бъде видяно през илюзията за аз, мен.
Очакванята понякога са пречка да се види както наистина е тук.

Погледни въпросите по-долу и опиши какво идва в директното преживяване като отговор.

Отговори на всеки един въпрос поотделно, честно и от сърце.


Какво е това, което наистина, наистина търсиш?

Какво се надяваш да се промени когато се види през илюзията за аз, мен?

Какво НЕ искаш да се променя?

Как си представяш, че живота ще протича?

Как ти ще се промениш?


Много любов,
Лучана


пс. Понеже не гайдвам на български може някои думи или изрази да са тромави... ако нещо не е съвсем ясно - дай знак.

Здравей, Лучана!
Много се радвам, че започваме. Ето сегашните ми отговори:

Какво е това, което наистина, наистина търсиш?

Разграждане на усещането за отделеност от всичко.
При мен това включва дори откъснатост от тялото - то си вирее някак без моето участие. Преди малко забелязах, че ръката ми гали кучето от известно време...

Какво се надяваш да се промени когато се види през илюзията за аз, мен?

Край на френетичното търсене и бързане. Спокойно виждане с повече хоризонт и всеобхватност.
Отпадане на повечето претенции към живота, също и към мен.
Вероятно и към околните - за сега обичайно забелязвам колко бъркат, когато правят заключения какво се е случило. Често опитвам да им докажа, че и обратното обяснение е възможно. Това ми се случва дори докато чета този форум :)

Какво НЕ искаш да се променя?

(Този ми е най-трудният въпрос.)
Любопитството в мен и магичността на живота са неща, с които не искам да се разделя.

Как си представяш, че живота ще протича?

Животът не може да се влияе от моите възприятия - не очаквам да се промени.
Но ще изглежда като нов пейзаж за ново изследване.

Как ти ще се промениш?

Част от промените, които си представям, вероятно ще се случат още преди Виждането.
Преди месеци, по време на медитация имах някаква промяна, която ме направи съгласна с всичко наоколо. Изгря топло зимно слънце, после спря парното и стана много студено вкъщи, разни други неща се случваха, а аз през целия ден бях в някаква тиха радост, че забелязвам всичко това. Даже не смеех да мърдам много, за да не повредя това състояние и просто седях и зяпах.
Така че очаквам пълно доверие, приемане. Липса на постоянната съпротива. Естествено изместване на фокуса извън съдържанието на мислите.
Опитвам се да наблюдавам какво се случва тук и забелязах вярването, че емоциите винаги са прекалено интензивни за да си позволя да ги докосвам/виждам.
Което води до превантивно свиване навсякъде, като твърда бариера пред тях - всички клапи са затворени и затегнати.
Още не мога да усетя каква е заплахата, от какво се страхувам. Вероятно пазя околните от необузданите ми реакции.
Също така се питам: то е тук, какво като не го фокусирам и се правя на разсеяна, каква е разликата всъщност?
Но повечето от това е в областта на психиката. А след Виждането КОЙ ще се е променил, ще има ли кой? Не знам.

Привет Биляна,
благодаря ти за отговорите и готовността да погледнеш към очакванията.

Разграждане на усещането за отделеност от всичко.
При мен това включва дори откъснатост от тялото - то си вирее някак без моето участие. Преди малко забелязах, че ръката ми гали кучето от известно врем

е...

Ок. Чудесно забелязване. Ще погледнем към така нареченото тяло малко по-натам.
Но виждането през илюзията не е откъснатост от всичко, а точно обратното.

Край на френетичното търсене и бързане. Спокойно виждане с повече хоризонт и всеобхватност.
Отпадане на повечето претенции към живота, също и към мен.
Вероятно и към околните - за сега обичайно забелязвам колко бъркат, когато правят заключения какво се е случило. Често опитвам да им докажа, че и обратното обяснение е възможно. Това ми се случва дори докато чета този форум :)

Да, едно от нещата, които спират или намаляват драстично е френетичното търсене. Отваря се място на любопитство какво е наистина тук.
Колкото за "другите" - виждането е, че това е етикет, няма други.
Всички сме това.

(Този ми е най-трудният въпрос.)
Любопитството в мен и магичността на живота са неща, с които не искам да се разделя.

Ммм, няма теб дори и сега и има любпитсттв и магичност.
Защо това да се променя?
Това, което изчезва е усещането за тези неща като МОИ.

Животът не може да се влияе от моите възприятия - не очаквам да се промени.
Но ще изглежда като нов пейзаж за ново изследване.

Прекрасно.

Така че очаквам пълно доверие, приемане. Липса на постоянната съпротива. Естествено изместване на фокуса извън съдържанието на мислите.
Опитвам се да наблюдавам какво се случва тук и забелязах вярването, че емоциите винаги са прекалено интензивни за да си позволя да ги докосвам/виждам.
Което води до превантивно свиване навсякъде, като твърда бариера пред тях - всички клапи са затворени и затегнати.
Още не мога да усетя каква е заплахата, от какво се страхувам. Вероятно пазя околните от необузданите ми реакции.
Също така се питам: то е тук, какво като не го фокусирам и се правя на разсеяна, каква е разликата всъщност?
Но повечето от това е в областта на психиката. А след Виждането КОЙ ще се е променил, ще има ли кой? Не знам.

Колко хубаво, че има забелязване на тази неясна заплаха.
Забележи също, че има и вълнение.
Виждането през илюзията идва точно с тези двете.


Прочети коментарите ми на твоите отговори няколко пъти и провери - има ли съпротива на някой от тях?

Готова ли си да започнем?

Много любов,

Лучана

Да, едно от нещата, които спират или намаляват драстично е френетичното търсене. Отваря се място на любопитство какво е наистина тук.

Запитах се каква е разликата между търсене и изследване с любопитство.
Методите са сходни, но разликата е в целта: при търсенето предопределяме какво искаме да намерим/усетим, а при изследването намраме каквото има, без предпочитания.
Досегашното ми положение е буквално изпято в песента "Боли ме главата" на Камен Кацата:
     "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е!"
Повече ми харесва играта "нещотърсачи" на Пипи!

Колкото за "другите" - виждането е, че това е етикет, няма други.
Всички сме това.

Добре. Когато преди време се усетих, че винаги съм на контра, реших да се възползвам от това. Лесно виждам как нечий ум играе номера и подвежда, и никога не го виждам с моите мисли. Но е ясно, че и при мен е същото.
Така че започнах да реагирам не толкова бурно, когато някой е открил шантави неща в моите мисли. Новото разбиране ми помага и в двете посоки.
Въпреки това вярвам на мислите си, все едно някой голям мъдрец ми ги говори. Много усилия полагам да спра тази тенденция. За сега успявам за кратко с цената на главоболие.

Ммм, няма теб дори и сега и има любпитсттв и магичност.
Защо това да се променя?
Това, което изчезва е усещането за тези неща като МОИ.

Тук откривам следа, водеща към усещането за "Аз". Редовно чувам забележки, че прекалено много въпроси си задавам и подлагам всичко на съмнения.
Когато нещо обичайно за мен е "твърде различно от очакваното", го възприемам като МОЕ.

Колко хубаво, че има забелязване на тази неясна заплаха.
Забележи също, че има и вълнение.
Виждането през илюзията идва точно с тези двете.

Много се радвам, че открих заплаха. Чудех се дали на ме е повреден инстинктът за самосъхранение, защото отдавна не съм осъзнавала страх. И много други емоции също. Най-често регистрирам безсилие, в по-редки случаи гняв.
Има вълнение, определено. Това е чудесно!

Готова ли си да започнем?

Дааааа, нека.
Мислех, че празнувате днес (аз също си имам Любчо) - ако е така, много прегръдки!


Ще си позволя едно споделяне и един въпрос.
Преди няколко месеца внезапно ме посети една мисъл: "Съществува ли Андромеда?" - много ме впечатли, защото дойде някак с подразбиращия се отговор. Това беше преди да попадна на този форум и тематика.
Последваха подобни: "Имам ли пъп?", "Съществува ли гората?". Новите въпроси повече звучат като формулирани от "мен", но първият ми беше подарен ненадейно от въздуха.
Чудя се дали това ме води в добра посока.

И въпросът: понеже си свърших скорострелно книгата на Илона, днес цял ден гледам ваши видеа. Не знам дали не трябва временно да спра, понеже усещам, че това все пак са бонбонки за ума, само и само да не ми остане "празно" време за Виждане. Посъветвай ме?


Голяма благодарност
Биби

Привет Биляна,

Много се радвам, че открих заплаха. Чудех се дали на ме е повреден инстинктът за самосъхранение, защото отдавна не съм осъзнавала страх. И много други емоции също. Най-често регистрирам безсилие, в по-редки случаи гняв.
Има вълнение, определено. Това е чудесно!

Да, това е чудесно :-)

И въпросът: понеже си свърших скорострелно книгата на Илона, днес цял ден гледам ваши видеа. Не знам дали не трябва временно да спра, понеже усещам, че това все пак са бонбонки за ума, само и само да не ми остане "празно" време за Виждане. Посъветвай ме?

Хубаво е, че има забелязване на това... Книгите и видеата са храна за мислите. Това, което правим тук е да гледаме директно, а не да мислим. Обикновено гледането и четенето на много неща по темата прави виждането сложно.
А то не е.
"Празното" е покана. И там отиваме.

Нека запoчнем с мисълта за аз. мен, Биляна.

И да разгледаме мисълта и съдържанието на мисълта малко повече.

Напиши думата "Аз" на лист хартия.

Погледни думата, това ТИ ли си?

Произнеси "на ум", тихо думата „Аз“

Усети всички усещания или реакции на тази дума.

Реакциите в тялото или ума - сами по себе си това ТИ ли си?

Сега каже думата „АЗ“ на глас.

Този звук ТИ ли си?

Комбинацията от някое от тези, думата, звукът, усещанията ТИ ли си?“

Мисълта „аз съществувам“ - ТИ ли си това?


Остави си цял ден за изследване на тези въпроси, връщай се отново и отново към тях и любопитно наблюдавай.
Отговри на всеки един въпрос поотделно какво е ДИРЕКТНОТО ти НЕПОСРЕДСТВЕНО преживяване, не се занимавай с мислите изобщо.

Много любов,
Лучана

Привет Лучана,

Напиши думата "Аз" на лист хартия.

Погледни думата, това ТИ ли си?

Не. Написаната дума е съвсем без връзка с мен.
Може би защото съм я чела от името на стотици герои.
Не възникват много усещания, но има много мисли. Липсва интимност.
Знам, че съдържанието на мислите не е важно, но ето все пак няколко:
- Тя е първата буква в нашата АЗбука. Начало на всичко.
- В английския е като римско 1 - победител, златен медал.
- В стенографията е сигла, около която всичко се върти и отива към нея.
Останалите явления: докато я гледам ми се насълзяват очите, доспива ми се.

Произнеси "на ум", тихо думата „Аз“

Усети всички усещания или реакции на тази дума.

Реакциите в тялото или ума - сами по себе си това ТИ ли си?

Тук умът е най-тих. Стискам зъби. Напрежение.
Заболява ме глава. Почти всеки път. Искам да избягам.
Тази мисъл не съм аз, но тя реферира към нещо. Нещо лично.
Усещанията не съм аз, но изглежда аз ги регистрирам.

Сега каже думата „АЗ“ на глас.

Този звук ТИ ли си?

Не, не съм звук.
От време на време има мисли и асоциации - че звукът е кратък, не отеква.
Чува се като "ас" - първенец, най-добрия пилот.
Появява се желание да върша нещо, каквото и да е.

Комбинацията от някое от тези, думата, звукът, усещанията ТИ ли си?“

Мисълта „аз съществувам“ - ТИ ли си това?

Не съм мисъл, звук, дума. Не съм болката, напрежението...
Но тук има нещо.
Нещо, което разбира задачите, които поставяш. Предварително е взело решение да ги изпълнява.
Старае се. Пише/произнася/извиква мисъл. Гледа/чува. Наблюдава бдително във всички посоки, понякога се фокусира върху конкретно усещане. После систематизира видяното, подрежда го в нишка от думи.
Всичката тази целенасочена активност има някакъв център.


С доверие и благодарност,
Биби

Привет Биляна,

много хубаво изследване.

Усещанията не съм аз, но изглежда аз ги регистрирам.

Как се преживява това аз, което привидно регистрира?
Погледни сега в този момент -
Като образ - вижда ли се?
Като звук - чува ли се?
Като допир - усеща ли се?


С което сетиво се преживява по-конкретно?

Нещо, което разбира задачите, които поставяш. Предварително е взело решение да ги изпълнява.
Старае се. Пише/произнася/извиква мисъл. Гледа/чува. Наблюдава бдително във всички посоки, понякога се фокусира върху конкретно усещане. После систематизира видяното, подрежда го в нишка от думи.
Всичката тази целенасочена активност има някакъв център.

Погледни ПРАВО в този център и опиши къде ТОЧНО се намира.
Бъде прецизна до милиметър.

Какво откриваш?

Много любов,
Лучана

Привет Лучана,

Как се преживява това аз, което привидно регистрира?
Погледни сега в този момент -
Като образ - вижда ли се?
Като звук - чува ли се?
Като допир - усеща ли се?


С което сетиво се преживява по-конкретно?

Не се преживява с никое от сетивата.
Не е обект. Но аз и гравитацията не преживявам сетивно. Или електромагнитните сили.

Погледни ПРАВО в този център и опиши къде ТОЧНО се намира.
Бъде прецизна до милиметър.

Какво откриваш?

Информацията от всички гледки, звуци и т.н. изглежда е насочена към точка зад очите, централно, точно над небцето.
Към което и друго място да насоча вниманието, усещам дистанция. А в тази точка - не. И засмуква като черна дупка всичко преживяно.

Благодаря ти,
Биби

Привет Биляна,

Не се преживява с никое от сетивата.
Не е обект. Но аз и гравитацията не преживявам сетивно. Или електромагнитните сили.

Да, тук в това изследване гледаме директното преживаване. Оставяме всичко останало настрана засега.

Информацията от всички гледки, звуци и т.н. изглежда е насочена към точка зад очите, централно, точно над небцето.
Към което и друго място да насоча вниманието, усещам дистанция. А в тази точка - не. И засмуква като черна дупка всичко преживяно.

Чудесно!

Нека вниманието отиде там зад очите, колкото близо е комфортно.

Погледни:

Как се знае, че това усещане съм аз, Биляна?

Самото усещане знае ли че е аз?

Какво носи тази информация?


С любов,
Лучана


пс. Малко се забавят отговорите ми, няколко души са при нас тук в Сет тези дни и е малко интензивно..

Прекрасна Лучана,

Как се знае, че това усещане съм аз, Биляна?

Изглежда, че мислите говорят на нещо, което ги слуша. И което присъства, дори когато няма мисъл.
Понякога усещането се променя - не че "аз съм в точката", а по-скоро че в тази точка е микрофона, на който мислите говорят, а слушателят е някъде в неизвестна далечина.
Разликата е в това кой инициира този диалог - дали мислите са активната страна, или слушащото нещо.
Не съм убедена, че това съм аз, но знам, че го има и е най-важното нещо в живота.

Самото усещане знае ли че е аз?

Не. То няма мнение по никой въпрос. Просто няма нужда от такъв вид знаене. Само си съществува и така знае.

Какво носи тази информация?

Объркана съм. Даже на моменти искам да спра да се вгеждам натам. Но е привлекателно място и ще му отделя още време.

Прави ми впечатление как мислите се обръщат към мен.
Не винаги обръщението е "аз". Има си разнообразие, например "разбира се, че можеш (ТИ)", "хайде да си лягаме вече (НИЕ)".
Има разлика и в тона. Ако някоя мисъл е осъдителна, обикновено е "ТИ (луда ли си), (нали ТИ казвах)". Ако е прикоткваща, е "НИЕ". Само неутралните са "АЗ".

Когато се вглеждам в посока на "аз", се случва централната точка да се стопи или да се разпръсне като дим навсякъде.

С любов,
Биби


P.S. извинявай, че се забавих този път.

Привет Биляна,

Хубаво изследване :-)

Нека погледнем тук и по-специално към мислите за мен.

Прави ми впечатление как мислите се обръщат към мен.
Не винаги обръщението е "аз". Има си разнообразие, например "разбира се, че можеш (ТИ)", "хайде да си лягаме вече (НИЕ)".
Има разлика и в тона. Ако някоя мисъл е осъдителна, обикновено е "ТИ (луда ли си), (нали ТИ казвах)". Ако е прикоткваща, е "НИЕ". Само неутралните са "АЗ".

Вземи лист хартия и го раздели на две Обозначи едната половина „мен“, а другата „други“. Отдели си малко време сама и сложи таймер за 5 минути. Всеки път, когато дойде мисъл, сложи отметка върху листа. Ако тази мисъл е за "мен" постави знак в графата "мен", ако е за нещо друго, сложи отметка в графа "други". Ако се появи мисъл за храна поради чувство на глад, отметката е за "мен" . Всяка мисъл, която се отнася обратно към мен , трябва да бъде в графата "мен" (Скучно ми е, уморена съм, заключена ли е вратата (моята безопасност) това видео беше смешно (забавлявах се), боли ме гърба, уплашена съм и тн.)

Направи го веднъж, два пъти или повече и сподели - какво забелязваш.

Колко мисли има в едната и колко в другата графа?

С любов,
Лучана

Привет Лучана,

Пак се появи съпротива и съмнения.

Вземи лист хартия и го раздели на две Обозначи едната половина „мен“, а другата „други“. Отдели си малко време сама и сложи таймер за 5 минути. Всеки път, когато дойде мисъл, сложи отметка върху листа. Ако тази мисъл е за "мен" постави знак в графата "мен", ако е за нещо друго, сложи отметка в графа "други". Ако се появи мисъл за храна поради чувство на глад, отметката е за "мен" . Всяка мисъл, която се отнася обратно към мен , трябва да бъде в графата "мен" (Скучно ми е, уморена съм, заключена ли е вратата (моята безопасност) това видео беше смешно (забавлявах се), боли ме гърба, уплашена съм и тн.)

Направи го веднъж, два пъти или повече и сподели - какво забелязваш.

Колко мисли има в едната и колко в другата графа?

Има много мисли, свързани с мен, но има и такива, които не са непременно свързани.
Например "Часът е 22:30", "В градинката има таралеж". Мога да кажа "Аз виждам, че ...", но само ако приема, че има "АЗ", прикачен към виждането.


Забелязвам, че наблюдението изкривява опита. Когато очаквам мислите, за да ги запиша, те идват доста по-рядко. Подозирам, че когато се увличам в тях, по-голяма част са обвързани пряко с мен. Това важно ли е?

С любов,
Биби