Привет Лучана,
Трябваше ми повече време за това гледане.
Погледни отново -
Дали мисълта е независима отделна самостоятелна единица, коиято има способнстта да привлича внимание?
Не - тук подлогът не е мисълта, а самото внимание. Мисълта се появява и изчезва, тя е явление.
От известно време се опитвам да наблюдавам самото внимание и фокуса, който то избира. Изглежда че то се насочва към най-новото, на-необичайното или най-яркото преживяване.
Случва се обаче вниманието да отвори блендата докрай - да съзерцава всичко, без да се фокусира върху нищо. В такива моменти майка ми казваше "пак ли блееш?" :)
В юношеството, преди много изпити това ми се случваше от самосебе си. Щом получа листа със задачите, още преди да го погледна, съзнанието ми напълно изключваше всякакво мислене и се размиваше в някаква безкрайност за 5-10 минути. Когато това се случи, след като се върна над задачите, те бяха абсолютно очевидни и успявах да ги напиша за рекордно кратко време, бавеше ме главно скоростта, с която пиша. При това някак виждах цялото решение накуп, а не стъпка по стъпка.
Въпреки тези чести случвания, никога не съм очаквала да го преживея отново. Ако някой път от любопитство се опитам да го извикам, не успявам. Така че не "аз" отговарям за дейността на Вниманието.
Освен това мога да кажа, че умът научава за тези събития някак в последствие. И не им отдава особено значение. Въпреки, че емоционално са богати с възторг или по-скоро кротка радост.
Има вяра в мисълта, мисълта е взета за нещо важно и авторитетно. Емоцията следва тази вяра.
Когато вярата в мислите отпадне, емоцията омеква.
Нека сега цялото внимието отиде към това, което вярва?
Какво е то? Как се преживява в този момент тук и сега?
Като картина, като цвят, звук, мирис?
Този въпрос много ме озадачи. Ще опиша нещата така, както ги виждам днес.
Тук има някакво Присъствие. Изглежда то преживява събитията, като събира информация от сетивата (т.е. с участието на част от ума).
То избира фокуса и веднага опитва да коментира сетивните данни с мисли. Мислите са като етикети, за картотекиране и по-лесно намиране на преживяването в библиотеката на паметта.
Мислите ги образува като слепва изрезки от предишни мисли. Държи библиотеката да остане хомогенна, т.е. правилото е новата мисъл да не противоречи на една колекция "златни мисли" - вярванията, които са като аксиоми и не подлежат на дебат.
Цялата тази библиотека разказва за приключенията на един герой.
Затова всички мисли са по някакъв начин свързани с него. Колкото по-близка е връзката, с толкова по-едър шрифт е мисълта (това някак се постига с прикачена емоция).
Това Присъствие изглежда няма пряк достъп до реалността, освен през сетивата. Ако човекът е глух, присъствието няма да усети звуците, без да ползва човека.
Сетивата още на входа филтрират и изкривяват преживяното. Мислите го изкривяват още повече. Така че присъстващото не изживява реалността, а само вътрешната история, която е бегло свързана с истинското. Ако изобщо е свързана.
От тук идва усещането за отделност. Измислен свят с един герой в него.
Също оттук е и вярата в мислите. Без тях този, макар и измислен свят, не може да оцелее.
Може би това наричам "аз", но не съм убедена дали е присъствие или някакъв бездушен механизъм, който си работи безкрайно и безцелно.
В момента дори не съм сигурна кой отговаря на въпросите ти.
Освен вярата в мислите, имам подобен проблем и с емоциите. Вчера си правих тест, който показа, че съм почти напълно неспособна да ги понеса. Точно така го и усещам. Може би от тук идва и тази моя дисоциация с тялото.
При Илона научих за една техника TRE (Trauma Releasing Exercises), с която ще опитам да възстановя нормалната връзка и способности.
С много любов,
Биби
