Здравей Любо,
Виж ти се страхуваш или идва страх който от любов към теб те пази? Питай го защо идва да те обича по този начин? Виж имаш ли нужда да бъдеш обичана така? Имаш ли нужда да бъдеш задушавана от тази любов?
Кое точно пази страха? Какво има зад него?
Този страх не пази мен, пази хората около мен. Изобщо нямам нужда от него.
Ехаа, божественото е дошло да помогне в това изследване. Разкажи ми съня, ако почувстваш, че еправилно. Любопитен съм.
Сънят не беше нищо особено, но щом мога да се осъзная по време на сън, значи не съм тялото...
Съня беше такъв:
Бях си вкъщи в хола, нямах какво да правя и тръгнах към стаята да си лягам, взех си телефона и тръгнах в коридора обаче, чух някакви гласове, погледах телефона и някакво младо момче ми се смееше от екрана, зачудих се как съм го набрала, а той сякаш ми прочете мислите и ми вика късно е...Викам си кво толко, ще си говорим и ще му затворя в първия удобен случай. Легнах на спалнята, продължавах да се чудя как е станало това, но и се загледах в него, симпатяга беше на около 28 години, така го прецених, бършеше нещос кърпа, не видях точно какво, но ми стори, че са чаши и реших, че е барман, загледах замъгляващия се екран на телефона и имаше някакви зелени растения, пред хората, забелязах още едно момче, но не успях да го фокусирам, много ми се спеше, очите направо ми се затваряха. Питах го ти на работа ли си, макар че ми беше все едно исках само да затворя телефона, а те се смееха, все едно знаеха какво се случва, и без да говорят знаех, че ме карат да се сетя как съм ги набрала. Викам им идея нямам, не бях аз, някаква друга сила го е направила вместо мен, докато говорех през цялото време се опитвах да затворя, всичко беше замъглено вече, защото много ми се спеше и сякаш не можех да пипна телефона. И изведнъж нещо стана, сякаш нещо ме изсмука и се озовах в стаята, обаче тя беше пълен хаус, на таван имаше подматрачна решетка, а аз бях по средата и бях във въздуха 😊 беше много приятно усещане. Знаех, че очите са ми затворени но всичко виждах, изумих се, въпреки, че нямаше нищо в обичайното си положение, викам си ехе, много яко така и ми хрумна да отида до хола да видя кучето дали ще ме усети. То спеше, призимих се плавно до него и го гушнах, бях сигурна, че няма и да разбере, но за моя изненада ме усети, смутих се първоначално, но после ме облиза, всички усещания бяха реални, пипах наистина козина, усетих всичкото, но изненадата, че ме усети, ме подтикна да си отворя очите. Сетивата в съня бяха х 100
Защо трябва да се правим и измисляме нещо което не сме?
Коя е тази така основателна причина да си представяме, че сме личност?
Не, че трябва, а може и да не се изразих правилно, необходимо е да слагаме маски, за да можем да контактуваме с околните. На мен ми е особено трудно да слагам маски, коства ми усилие, но понякога се налага. За да получаваме това, което искаме, си е необходимо. Целият филм е заради мъжа и детето, това е. Но пък добре, че писа 😊 и това ми помага. Имам си история с тях все още.
С много, много любов Деси