I am

[desiilkova]

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Личността е приказка на ума!

What are you looking for at LU?
Свобода от личността! Търся опит от опитните, защото в дуялността всичко е противоречиво и срещам затруднения при боравенето с парадокси. Просто искам веднъж за винаги да запомня това, където знам, това е.

What do you expect from a guided conversation?
Истината! Нямам очаквания, просто правилните въпроси. Пък каквото сабя покаже и каквото съм готова да понеса. Съвет и насока са ми достатъчни, тъй като това е самостоятелен път, изградената личност при всеки е различна.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
Не мога да кажа с точност.

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
10

[Lubo]

Здравей Деси,
Добре дошла във форума.
Аз съм Любо и мога да повървя с теб в това изследване, ако си съгласна?
Прочетох интрото и въпреки малкото думи усетих искреността и готовността, с която идваш.
Обещавам ти, че нищо важно няма да загубиш тук. Само ще се отървеш от менталните конструкции.

Истината! Нямам очаквания, просто правилните въпроси. Пък каквото сабя покаже и каквото съм готова да понеса. Съвет и насока са ми достатъчни, тъй като това е самостоятелен път, изградената личност при всеки е различна.

Ще я намериш истината.
Точно така работи форума - аз ти задавам въпроси, които сочат къде да погледнаш, а твоята работа е да погледнеш и да видиш честно какво има там.
Добре е да използваш функцията цитати когато отговаряш на мой въпрос, така по-лесно ще се разбираме.
Поставяш моя въпрос с копи-пейст, после го маркираш с мишката и натискаш бутона Quote - който ще намериш горе в ляво, 4-ти подред.

Ако си съгласна можем да започнем с първия въпрос

What are you looking for at LU?

Свобода от личността!

Моля те да потърсиш и да намериш ключовете си,

направи го наистина.

После, намери някое усещане в тялото, а след това забележи мисъл, която преминава.
Направи ги тези неща и забележи, че всяко едно от тях може да бъде забелязано и може да се опише конкретно какво е намерено, така ли е?

С любов
Любо

[desiilkova]

Здравей Любо,
Бях се заредила с търпение да почакам дълго време преди да бъде одобрена заявката ми за регистрация, а то бързо стана 😁

Моля те да потърсиш и да намериш ключовете си


После, намери някое усещане в тялото, а след това забележи мисъл, която преминава.
Направи ги тези неща и забележи, че всяко едно от тях може да бъде забелязано и може да се опише конкретно какво е намерено, така ли е?

Така е! На вратата са, в повечето случаи са там.
Усещане в тялото има, леко превъзбудено, че прави нещо различно от наблюдението само на мислите.

[desiilkova]

Да дам някаква яснота все пак.
Нещо в мен, ясно осъзнава, че няма друг, освен мойте реакции, действия, бездействия и т.н. Това ми дойде от никъде, един ден се събудих и реших, че светът се появява с отварянето на очите, докато спя го няма, ставам и хоп ето го, същия си е, понякога и с леки промени, зависи от това с какви мисли ще се занимавам днес, обикновенно не ме оставят на мира, но все по-лесно взех да се справям с тях, те си текат, но се научих някак да не им се връзвам постоянно. Светът е илюзия и всичко, което мисля за него също. Но срещам трудност и не знам изобщо как е възможно да се взаимодейства с него без тези илюзии? Тук съм не да убеждавам теб, че знам нещо, тук съм да убедя себе си за нещото. Постоянство ми липсва, като някакъва шизофрения се получава, днес животът тече, утре го пропускам, преминава без да го забележа, а това дразни ме напряга. Уморих се да съм роб на представата за нещата, очакванията за промяна пак са представа. Животът тече, не е готино да се пропуска 🙃
Размия една личност идва друга и тя се пъне да оцелее... И си придава важност. Има ли някъде край?

[Lubo]

Здравей Деси,

Да дам някаква яснота все пак.

Да, извинявай , твоето преживяване е най-важно тук и е единственоят авторитет. Благодаря ти за това.

Нещо в мен, ясно осъзнава, че няма друг, освен мойте реакции, действия, бездействия и т.н. Това ми дойде от никъде, един ден се събудих и реших, че светът се появява с отварянето на очите, докато спя го няма, ставам и хоп ето го, същия си е, понякога и с леки промени, зависи от това с какви мисли ще се занимавам днес, обикновенно не ме оставят на мира, но все по-лесно взех да се справям с тях, те си текат, но се научих някак да не им се връзвам постоянно.

Да, ние сме толкова големи и безкрайни, че се появяваме като всичко. Без нас няма свят, няма и реакции да. Много хубаво описваш мислите, да те са част от нас, но не са най-важната част, те не са авторитет, а просто мисли.Понякога полезни, а в повечето случай са безполезни със своето коментиране и оценяване.

Светът е илюзия и всичко, което мисля за него също. Но срещам трудност и не знам изобщо как е възможно да се взаимодейства с него без тези илюзии?

Думата илюзия е често срещана в недуалните среди, сякаш нещо грешно се случва. Забележи какво се става когато заместиш в това същото изречения думата илюзия със свобода?
Кажи го на глас и забележи какъв е енергийния отговор, отговаря ли на истината или не?

Тук съм не да убеждавам теб, че знам нещо, тук съм да убедя себе си за нещото.

Да, това е твоето изследване. И даже няма нужда да сменяш едно убеждение с друго, а само да видиш как стоят нещата. Чудесно.

Постоянство ми липсва, като някакъва шизофрения се получава, днес животът тече, утре го пропускам, преминава без да го забележа, а това дразни ме напряга. Уморих се да съм роб на представата за нещата, очакванията за промяна пак са представа. Животът тече, не е готино да се пропуска 🙃

както каза по-горе, ние правим каквото си искаме, живеем и пропускаме и няма никой, който да ни съди.
Всъщност има един съдещ, кой е той и какво представлява?
Какво означава да пропуснем живота, какво идва на негово място, какво се случва? и как това ни ограничава?
Защо казваш, че представата ни прави роби? как това ни ограничава? Има ли нещо да те спре да си представяш каквото си искаш?
Как очакванията за промяна ограничават?
Живота тече - виждаш ли ограничение някъде ?
И тук забележи какво става когато замениш живота със свободата?

л.

[desiilkova]

Здравей пак

Да, извинявай , твоето преживяване е най-важно тук и/еединственоят авторитет. Благодаря ти за това.
Да придам авторитет на някого, самата дума ме свива и смалява, сама по себе си нищо не значи, но в моето съзнание означава някой, който е нещо повече от някого. Имам неясна представа за някои думи, често ми се случва да използвам думите неправилно! 🤷🏼

Светът е илюзия и всичко, което мисля за него също. Но срещам трудност и не знам изобщо как е възможно да се взаимодейства с него без тези илюзии?
Думата илюзия е често срещана в недуалните среди, сякаш нещо грешно се случва. Забележи какво се става когато заместиш в това същото изречения думата илюзия със свобода?
Кажи го на глас и забележи какъв е енергийния отговор, отговаря ли на истината или не?


Истина е 😊

Постоянство ми липсва, като някакъва шизофрения се получава, днес животът тече, утре го пропускам, преминава без да го забележа, а това дразни ме напряга. Уморих се да съм роб на представата за нещата, очакванията за промяна пак са представа. Животът тече, не е готино да се пропуска 🙃
както каза по-горе, ние правим каквото си искаме, живеем и пропускаме и няма никой, който да ни съди.
Всъщност има един съдещ, кой е той и какво представлява?

Има да, един мрънкащ оценител и преценява кое е ок и кое не. Наричам го текуща личност със собствената си история, но не всеки път го разпознавам. Какво представлява, някакъв защитен механизъм от новото. Когато нещо не му е ясно, гледа да страни от него, страшно му се вижда, трудно позволява да кривнеш от разбиранията му, но не е невъзможно. Бори се постоянно за оцеляване.

Какво означава да пропуснем живота, какво идва на негово място, какво се случва? и как това ни ограничава?
Защо казваш, че представата ни прави роби? как това ни ограничава? Има ли нещо да те спре да си представяш каквото си искаш?
Как очакванията за промяна ограничават?
Живота тече - виждаш ли ограничение някъде ?
И тук забележи какво става когато замениш живота със свободата?

Всъщност животът си тече, но вместо да съм в него съм в мислите и преценката за него. Защо сега така реагирам, мога да съм мила, ама как да бъда мила, като чувствам нервност, да пусна ли нервите навън или да ги задържа за себе си, а тия нерви от къде идват? И хоп в мислите съм.
Очакванията по-скоро правят разочарования, а не представата. Ето пак грешната дума. Очаквам промяна в реакциите си, ама уви не се получава.
Животът няма ограничения, мислите ги създават. Да смениш думата илюзия със свобода ми допада и живот също. Не бих се сетила.

Всъщност какво е необходимо, да упитомя ума ли? И как да съм сигурна, че е опитомен, като не мога със сигурност да разбера кое идва от него и кое не?

Объркано ми е,

[Lubo]

Здравей Деси,
Аз не те питах добре ли е така да те наричам или предпочиташ по друг начин?

Да придам авторитет на някого, самата дума ме свива и смалява, сама по себе си нищо не значи, но в моето съзнание означава някой, който е нещо повече от някого. Имам неясна представа за някои думи, често ми се случва да използвам думите неправилно! 🤷🏼

Оо, да, толкова сме големи и безкрайни, че можем да си позволим да се почувстваме свити и малки :)
Ти си единственият авторитет. Можеш да казваш грешни думи или не, можеш да се радваш на това или не. Ти си толкова свободна колкото нищо друго . Всичко е само забавление.

Светът е свобода и всичко, което мисля за него също.
Истина е 😊

Даа, усещам енергията, която идва от това разпознаване :)

Всъщност има един съдещ, кой е той и какво представлява?

Има да, един мрънкащ оценител и преценява кое е ок и кое не. Наричам го текуща личност със собствената си история, но не всеки път го разпознавам. Какво представлява, някакъв защитен механизъм от новото. Когато нещо не му е ясно, гледа да страни от него, страшно му се вижда, трудно позволява да кривнеш от разбиранията му, но не е невъзможно. Бори се постоянно за оцеляване.

Хаа, да. Чудесно си го забелязала. Това е образа на родителя, този глас повтаря ролята на родителя в историята. няма нищо лошо, ние сме многопластови. Просто виж историята, която мислите повтарят, че има някой тук на когото този глас говори?

Всъщност животът си тече, но вместо да съм в него съм в мислите и преценката за него.

Виж и тук историята, че има някой малък, който е в мислите и преценките?

Защо сега така реагирам, мога да съм мила, ама как да бъда мила, като чувствам нервност, да пусна ли нервите навън или да ги задържа за себе си, а тия нерви от къде идват? И хоп в мислите съм.

Мога да ти помогна тук, само забележи и ми кажи кой предизвиква тази нервност, кой глас, този на родителя, този съдещия и който ни засрамва? Или на малкото момиченце което го е страх да не остане без подслон, връзка и подкрепа?
Забележи един такъв момент и ми го опиши, може и без конкретика.

Всъщност какво е необходимо, да упитомя ума ли? И как да съм сигурна, че е опитомен, като не мога със сигурност да разбера кое идва от него и кое не?

Кое точно от мислите ти пречи? Кое те безпокои?
Виж го и ми го опиши, за да мога да погледна през твоите очи.

Любов
Любо

[desiilkova]

Здравей :)
Това име са ми дали, нямам проблем с него
все ми е едно.

Можеш да казваш грешни думи или не, можеш да се радваш на това или не. Ти си толкова свободна колкото нищо друго . Всичко е само забавление.

Мога и го правя, е не нарочно де, толкова си мога :) , но грешното тълкуване на думите ми дава и грешна информация.

Хаа, да. Чудесно си го забелязала. Това е образа на родителя, този глас повтаря ролята на родителя в историята. няма нищо лошо, ние сме многопластови. Просто виж историята, която мислите повтарят, че има някой тук на когото този глас говори?

Този въпрос ме мъчи?
С кого разговаряме така задълбочено. Кой е този който говори?
И кой е този където слуша?

Защо сега така реагирам, мога да съм мила, ама как да бъда мила, като чувствам нервност, да пусна ли нервите навън или да ги задържа за себе си, а тия нерви от къде идват? И хоп в мислите съм.

Мога да ти помогна тук, само забележи и ми кажи кой предизвиква тази нервност, кой глас, този на родителя, този съдещия и който ни засрамва? Или на малкото момиченце което го е страх да не остане без подслон, връзка и подкрепа?
Забележи един такъв момент и ми го опиши, може и без конкретика.

Определено е на съдника,
Ще ти разкажа една история със вътрешния съд и какво се случва в мислите в тази повтаряща се история винаги изживявам мислите вместо настоящият момент.

Аз съм в ролята на родител,
детето е на 3 и е огън, борба за надмощие, всеки път се изнервям, защото не желае да ме чуе и реагирам с крясъци, но не искам да го правя, кой би искал да крещи на детето, но калпазанина само тогава чува, а това мен ме измъчва и се съдя, защото когато бях малка същото правеха и с мен и си обещах, че така няма да правя, това създава противоречие. Но не намирам друг начин. Съдника се включва и се започва, ти не си родена да гледаш деца, лекувай си нервите, не ставаш за родител и взех да определям, че това е реалност, приемам го без реакция, не ставам всичко е ок, ама за какво да тормозя това дете, пак си казвам няма повече до първото хвърляне и чупене на играчки от негова страна. Но пък съм забелязала, че с други деца такива проблеми нямам, там не нося отговорност и нещата са някак по-лесни. Как да нося отговорна за някой друг, когато той си прави каквото си ще :) И от тук започват сравнения с други майки. Всички се справят само ти не! Вземи намери начин, но къде е този начин, как да го остава да чупи, така на какво ще се научи... И общо взето опитвам се да го опитомя, а той се опитва да опитоми мен. Не знам как да сменя сценария на филмът в който има борба за надмощие.

Кое точно от мислите ти пречи? Кое те безпокои?
Виж го и ми го опиши, за да мога да погледна през твоите очи.

Всъщност не знам дали ми пречат?
Основният проблем, който имам е, че насилствено искам да спра вътрешния диалог.
И когато се появи мисъл, вместо да я оставя насилствено искам да я разкарам.
И то само защото някъде прочетох, че този диалог трябва да спре, за да видиш кое е реално и кое не!
Със сигурност нещо не съм разбрала, минало е през знанията, които имам и информацията се е изкривила.

[Lubo]

Здравй Деси,
Чдесно име са ти дали.
Благодаря за отговора. Много ме радва диалога с теб .

Този въпрос ме мъчи?
С кого разговаряме така задълбочено. Кой е този който говори?
И кой е този където слуша?

Ммм, много хубав въпрос, нека да видим с какво разполагаме като директно наблюдение:
Виж има ли някакво усилие този диалог да се случва?
Може ли да се пуска и спира?
Има ли личност, човече някъде което го прави?
Знае ли се предварително какво ще се каже преди да се каже?
Или има история, че има личност/човече което мисли?

Забележи, можеш ли да видиш ясно, че гласа на родителя само носи ограничения и ни тормози?
Виж може ли съвсем съзнателно да махнем авторитета от този глас и да видим, че е само стар навик който замества родителя, ? А вече сме големи и може би нямаме нужда да бъдем под родителски надзор толкова често или?

но грешното тълкуване на думите ми дава и грешна информация.

Забележи гласа на срама който се появява в този случай, нещо като - "Ти тълкуваш думите грешно и получаваш грешна информация" и също подсъзнателно "Нещо не е наред с теб, трябва да бъдеш поправена "
Нещо подобно ли е?

Съдника се включва и се започва, ти не си родена да гледаш деца, лекувай си нервите, не ставаш за родител и взех да определям, че това е реалност, приемам го без реакция, не ставам всичко е ок, ама за какво да тормозя това дете, пак си казвам няма повече до първото хвърляне и чупене на играчки от негова страна

Това отново е любимия ни глас на срама, този глас НИКОГА не е прав и няма право да говори така. Този глас нарушава личните ти граници, ти си тук да се радвашна живота и да правиш каквото намериш за добре, а не да бъдеш обвиняване и нападане. Поканата е когато се случи отново същото и ти се скараш на детето и гласа започне да те напада - усети гнева който идва да пази границите, не само го усето, а му позволи да се изправи срешу този глас който те свива. Буквално започни да му ръмжиш все едно си див звяр и някой те доближава. Усето пространството което гнева ти отваря и има място за дишане. Гнева е твоята сила. Опитай и ми кажи как работи?

И то само защото някъде прочетох, че този диалог трябва да спре, за да видиш кое е реално и кое не!

М, диалога си е диалог, реалността е да се види кое е истинското ти желание и кое са паразитни гласове от училище, семейство, обществото, доктора, съседката, просто гласове на накой който е казал нещо. Те не са твоето желание. Диаога ще продължи, но няма да плащаш и стотинка за това което гласовете говорят.
И кой подяволи е казал как трябва да се гледа едно дете?
Ти си единственият авторитет, другото са гласове някакви.

Любов
л.

[desiilkova]

Здравей Любо,

Виж има ли някакво усилие този диалог да се случва?

Няма усилие.

Може ли да се пуска и спира?

Понякога спира и то когато го оставя да си тече, без да му обръщам специално внимание.

Има ли личност, човече някъде което го прави?

Има да,
Щом приемам нещата лично, как да няма личност 😁

Знае ли се предварително какво ще се каже преди да се каже?

Не се знае, но се преценява какво да се каже, за да остане приемана от обществото.

Забележи, можеш ли да видиш ясно, че гласа на родителя само носи ограничения и ни тормози?

Виждам да, понякога ясно, понякога не.

Виж може ли съвсем съзнателно да махнем авторитета от този глас и да видим, че е само стар навик който замества родителя, ? А вече сме големи и може би нямаме нуж

Възможно е, трудно става, когато не искам да поема отговорност за нещо.

Забележи гласа на срама който се появява в този случай, нещо като - "Ти тълкуваш думите грешно и получаваш грешна информация" и също подсъзнателно "Нещо не е наред с теб, трябва да бъдеш поправена "
Нещо подобно ли е?

Тук нямам срам, просто когато разбера нещо грешно ми отнема много време да го разнищя. Но да имам усещане, че нещо не ми е наред и ми е нужно да е поправя.
Не ми е наред, че картината на света ми е сива и скучна, радостта от живота липсва, не винаги, понякога има проблясъци на радост.

Гнева е твоята сила. Опитай и ми кажи как работи?

Това определено работи, просто тъпата история постоянно разказва, че гневът не е редно да присъства и всячески се опитвам да го разкарам, а така от полезен се превръща в разрушителен.

Ето сега например, пиша, пиша. Не мога със сигурност да кажа, внимание ли търся. Вниманието ми е насочено към личността, друго не виждам, има я, може и да се променя , но не виждам кой я променя. Не мога да осъзная това, как така? Гледам хората и все още се случва разделение, понякога не, но в повечето случаи да.

[Lubo]

Здравей Деси,
Забеляза, че диалога се случва без усилие, и не се знае какво ще се каже в диалога преди да се каже и няма човече което го създава, това можеш ли да го потвърдиш пак със 100% сигурност?

Знае ли се предварително какво ще се каже преди да се каже?

Не се знае, но се преценява какво да се каже, за да остане приемана от обществото.

Ако горе си потвърдила, че няма човече което мисли, то тук виждаш, че има история, че има човече което може да каже или да не каже нещо, така ли е?
Може ли човече което не съществува да решава какво да каже или не? Или това което казва или не е нещо друго?

Но да имам усещане, че нещо не ми е наред и ми е нужно да е поправя.
Не ми е наред, че картината на света ми е сива и скучна, радостта от живота липсва, не винаги, понякога има проблясъци на радост.

Моля те за внимание тук - Гласа на срама и на родителя е първия - нарушава ти границите, усещаш гнева и яроста и започваш да ръмжиш срещу него, докато не го прогониш.
Втория глас е на малкото момиченце, което иска да играе. Ти не му даваш правото да управлява хеликоптера защото ще катастрофирате, ти го вземаш в ръце това момиченце и го успокояваш, свържи се с него, затвори очи, усети го колко му е тъжни и безрадостно, питай го, "Здравей малкото момиченце, ти наистина ли искаш да да се радваш на живота? Изчакай положителния отговор и и му позволи, кажи му, "А искаш ли още сега да се радваш на живота? Аз ти позволявам и те подкрепям? " И виж какво става? Провери за още желания ако има то и му ги позволи по същият начин?

Гнева е твоята сила. Опитай и ми кажи как работи?

Това определено работи, просто тъпата история постоянно разказва, че гневът не е редно да присъства и всячески се опитвам да го разкарам, а така от полезен се превръща в разрушителен.

Ето сега например, пиша, пиша. Не мога със сигурност да кажа, внимание ли търся. Вниманието ми е насочено към личността, друго не виждам, има я, може и да се променя , но не виждам кой я променя. Не мога да осъзная това, как така? Гледам хората и все още се случва разделение, понякога не, но в повечето случаи да

.

даа, гнева е твоята сила. Когато търпим дълго гнева се събира и избухва. Гнева е много интелигентна енергия, когато усетиш и най-малката му поява това означава, че границите са нарушени и нарушителя трябва да бъде спрян. Ти си радоста и свободата наречена живот и всичко което нарушава това ще бъде спряно, идва сила по-голяма от тази на нарушителя, усети я и той ще бъде изпепелен. Ти си Великото Това, нищо не може да те спре, нищо не може да бъде по-голямо от теб, ти си силата на съществуването, този свят е тук защото ти го желаеш, ти го създаваш, точно толкова си мощна.

Пишеш че вниманието е насочено към личността, че я виждаш, че я има. Освен в историята, че има личност и я виждаш - има ли наистина личност? къде е? какво представлява, канче ли е, лъжичка, семенце, духче,снимана може ли да е ?
как очакваш да видиш, че нещо което мислиш, че го има, го няма?
Мислиш, че си личност и поглеждаш да видиш какво точно си и виждаш, че такова нещо като личност...?
Има или няма?
Ако не може да бъде намерено, то тогава спираме да се занимаваме с тази измислица и гледаме какво наистина има, а то има нещо, огледай се?

Любов
Любо

[desiilkova]

Здавей Любо :)

Здравей Деси,
Забеляза, че диалога се случва без усилие, и не се знае какво ще се каже в диалога преди да се каже и няма човече което го създава, това можеш ли да го потвърдиш пак със 100% сигурност?

Да, забелязах.
В този момент съм сигурна 100%

Ако горе си потвърдила, че няма човече което мисли, то тук виждаш, че има история, че има човече което може да каже или да не каже нещо, така ли е?
Може ли човече което не съществува да решава какво да каже или не? Или това което казва или не е нещо друго?

Така е, това не е личност, просто история е.

Моля те за внимание тук - Гласа на срама и на родителя е първия - нарушава ти границите, усещаш гнева и яроста и започваш да ръмжиш срещу него, докато не го прогониш.
Втория глас е на малкото момиченце, което иска да играе. Ти не му даваш правото да управлява хеликоптера защото ще катастрофирате, ти го вземаш в ръце това момиченце и го успокояваш, свържи се с него, затвори очи, усети го колко му е тъжни и безрадостно, питай го, "Здравей малкото момиченце, ти наистина ли искаш да да се радваш на живота? Изчакай положителния отговор и и му позволи, кажи му, "А искаш ли още сега да се радваш на живота? Аз ти позволявам и те подкрепям? " И виж какво става? Провери за още желания ако има то и му ги позволи по същият начин?

Има момиченце да, свило се е, плаче иска внимание, иска някой да го гушне да му каже, че го обичат, че някой го е грижа за него, че всичко ще е наред, Има го да.
Като му обърна внимание ми става едно състрадателно в същото време и спокойно.
Кое е това дете? Как се е появило? И защо страда толкова?

Пишеш че вниманието е насочено към личността, че я виждаш, че я има. Освен в историята, че има личност и я виждаш - има ли наистина личност? къде е? какво представлява, канче ли е, лъжичка, семенце, духче,снимана може ли да е ?
как очакваш да видиш, че нещо което мислиш, че го има, го няма?
Мислиш, че си личност и поглеждаш да видиш какво точно си и виждаш, че такова нещо като личност...?
Има или няма?
Ако не може да бъде намерено, то тогава спираме да се занимаваме с тази измислица и гледаме какво наистина има, а то има нещо, огледай се?

Дообре,
личност нама :) не било толкова трудно да се разбере, обаче история има... присъствие има.

[Lubo]

Дообре,
личност нама :) не било толкова трудно да се разбере, обаче история има... присъствие има.

Браво, чудесно. Прекрасна си!
История има да, това е важно. Виж историята може ли да създаде нещо реално?
Историята за Дядо Коледа? За аз личността Деси която съм се появила сама и отделна от това тук?

Присъствие има, да. Забележи, че вече не търсиш, а намираш какво е тук.
Забележи, че каквото намериш е това което е, Недуалност/Не2, Великото Това оглежда и разпознава себе си.
Има ли ограничение някъде за теб? Има ли нещо което не си ти, което не е Великото Това?
Има ли нещо друго освен Свобода?
Забележи най-съкровенното си желание и виж има ли реална пречка то да се случи, да се прояви?
Вече ти избираш историите които да се разиграят, а не гласа-родителя или гласа-малкото детенце, или обществото или...

Има момиченце да, свило се е, плаче иска внимание, иска някой да го гушне да му каже, че го обичат, че някой го е грижа за него, че всичко ще е наред, Има го да.
Като му обърна внимание ми става едно състрадателно в същото време и спокойно.
Кое е това дете? Как се е появило? И защо страда толкова?

Това е стара проекция, стара история от момента в който не сме били в състояние да осъзнаем какво се слува, какво сме. Тази история продължава да се появява. Прегръщай и утешавай детето докато в един момент не спре да се разиграва този герой.
Всяко едно проявление те прави по-пълна, по-цялостна, разширяваш се с всяко едно появило се нещо.

Л.

[desiilkova]

Здравей Любо,

Браво, чудесно. Прекрасна си!
История има да, това е важно. Виж историята може ли да създаде нещо реално?
Историята за Дядо Коледа? За аз личността Деси която съм се появила сама и отделна от това тук?

Историята не създава реалност, създава мисли за реалност. Това е разказ как трябва да се случи нещо, а не е директно възприемаме на това, което е.

Има ли ограничение някъде за теб? Има ли нещо което не си ти, което не е Великото Това?
Има ли нещо друго освен Свобода?
Забележи най-съкровенното си желание и виж има ли реална пречка то да се случи, да се прояви?

Няма, единствено историята, която си разказвам всеки ден е единствената пречка е, както го наричаш гласът на родителя, внимавай да не сбъркаш, това е страх от отхвърляне и всичките прочетени духовни книги са добавили в историята, какво трябва, защото винаги съм мислела, че нещо не е като трябва и има нещо по-голямо от това, което съм. А то се оказва, че съм се свила във фалшива представа и очакване да не усещам привързаност и свързаност със заобикалящия ме свят, забранила съм да изпитвам чувства, като тъга, радост и всеки път идвайки чувство историята се обажда, не ставаш, откажи се. Вместо да съм в живота и да изживявам чувства, изживявам мисли и представа за чувствата.

[Lubo]

О, даа, духовните книги, учения и практики носят не малко вреда.
Преживяването на чувства, усещания, вкус, звук, аромат, мисли - са дар, са живота.
Виж, можем ли да ги спираме или да ги правим или те се проявяват сами?

Искам да разгледаме още малко, какво е да се открие, че няма личност в тялото:
Забележи историята, че тялото се движи и говори и мисли, защото има личност вътре. Някаква Деси се разпорежда там?
искам да забележиш как се случват реално нещата, има ли някой наистина който е отговорен какво и как прави тялото?има ли Деси? Има ли Нещо което е Деси или това е име на това което се случва?
Има ли някой който е това което се случва?
Слънце, вятър, облак, птица, куче, деси...?

л.