I am

[desiilkova]

Привет Любо,

Няма кой да пази този страх, мрънка си просто. И нека си мрънка, все по-рядко му се връзвам. Основният проблем, ако мога изобщо да го нарека проблем е, че започнаха да отпадат приятели, става ми мъчно, ама каквото такова.

С Любов

[Lubo]

Здравей Деси,

Няма кой да пази този страх, мрънка си просто.

Добре.Забележи, на кого мрънка? Някой чува ли го?

започнаха да отпадат приятели,

Мм,интересно. с освобождението на енергията, отпадат някой връзки и зависимости.
Забележи,чий са били тези приятели?


Любов
Любо

[Lubo]

Хей Деси,
Само да проверя как си? Какво се случва при теб?

С любов
л.

[desiilkova]

Здравей Любо,
Добре съм, при мен нещата вървят една идея по-бавно, защото докато нещо не мине на проверка с личен опит, няма как да повярвам на 100 % нужно е да го усетя и видя, не ми е достатъчно да знам какво не съм, а да разбера какво наистина съм. Какво разбрах през дългата почивка и защо така се страхувам...
Разбрах, че нямам общо с тялото, нямам общо с ума, разбрах, че съм съзнание, това благодарение на осъзнат сън. Разбрах, че за да съществуваме ни е нужна личност и тъй, като не харесвам своята, не ми е особено приятно, сега съм се заела да я ремонтирам, ако на някой млад му е лесно, то при мен нещата се случват премерено и бавно.

С Любов Деси

[Lubo]

Здравей Деси,
Писмото ти ме зарадва :)

Добре съм, при мен нещата вървят една идея по-бавно, защото докато нещо не мине на проверка с личен опит, няма как да повярвам на 100 % нужно е да го усетя и видя, не ми е достатъчно да знам какво не съм, а да разбера какво наистина съм.

Да. Това е идеята на това изследване. Сама да видиш какво е реално и кое е измислено, изкуствено.

...защо така се страхувам...

Виж ти се страхуваш или идва страх който от любов към теб те пази? Питай го защо идва да те обича по този начин? Виж имаш ли нужда да бъдеш обичана така? Имаш ли нужда да бъдеш задушавана от тази любов?
Кое точно пази страха? Какво има зад него?

Разбрах, че нямам общо с тялото, нямам общо с ума, разбрах, че съм съзнание, това благодарение на осъзнат сън.

Ехаа, божественото е дошло да помогне в това изследване. Разкажи ми съня, ако почувстваш, че еправилно. Любопитен съм.

Разбрах, че за да съществуваме ни е нужна личност

Защо трябва да се правим и измисляме нещо което не сме?
Коя е тази така основателна причина да си представяме, че сме личност?

като не харесвам своята, не ми е особено приятно, сега съм се заела да я ремонтирам,

Личността е обвинението към нас, не може да се оневини личността или да се поправи. Това изследване е , да видиш, че си невинна, че това обвинение е фалшиво. Да видиш, че не си личност. Да видиш, че няма личност. Това е божествената комедия :)
Давай да я разкараме тази измишльотина.
За какво ти е да си личност?
Какво е това тук, без филтъра "Аз личността"?

С любов,
любо

[desiilkova]

Здравей Любо,

Виж ти се страхуваш или идва страх който от любов към теб те пази? Питай го защо идва да те обича по този начин? Виж имаш ли нужда да бъдеш обичана така? Имаш ли нужда да бъдеш задушавана от тази любов?
Кое точно пази страха? Какво има зад него?

Този страх не пази мен, пази хората около мен. Изобщо нямам нужда от него.

Ехаа, божественото е дошло да помогне в това изследване. Разкажи ми съня, ако почувстваш, че еправилно. Любопитен съм.

Сънят не беше нищо особено, но щом мога да се осъзная по време на сън, значи не съм тялото...

Съня беше такъв:
Бях си вкъщи в хола, нямах какво да правя и тръгнах към стаята да си лягам, взех си телефона и тръгнах в коридора обаче, чух някакви гласове, погледах телефона и някакво младо момче ми се смееше от екрана, зачудих се как съм го набрала, а той сякаш ми прочете мислите и ми вика късно е...Викам си кво толко, ще си говорим и ще му затворя в първия удобен случай. Легнах на спалнята, продължавах да се чудя как е станало това, но и се загледах в него, симпатяга беше на около 28 години, така го прецених, бършеше нещос кърпа, не видях точно какво, но ми стори, че са чаши и реших, че е барман, загледах замъгляващия се екран на телефона и имаше някакви зелени растения, пред хората, забелязах още едно момче, но не успях да го фокусирам, много ми се спеше, очите направо ми се затваряха. Питах го ти на работа ли си, макар че ми беше все едно исках само да затворя телефона, а те се смееха, все едно знаеха какво се случва, и без да говорят знаех, че ме карат да се сетя как съм ги набрала. Викам им идея нямам, не бях аз, някаква друга сила го е направила вместо мен, докато говорех през цялото време се опитвах да затворя, всичко беше замъглено вече, защото много ми се спеше и сякаш не можех да пипна телефона. И изведнъж нещо стана, сякаш нещо ме изсмука и се озовах в стаята, обаче тя беше пълен хаус, на таван имаше подматрачна решетка, а аз бях по средата и бях във въздуха 😊 беше много приятно усещане. Знаех, че очите са ми затворени но всичко виждах, изумих се, въпреки, че нямаше нищо в обичайното си положение, викам си ехе, много яко така и ми хрумна да отида до хола да видя кучето дали ще ме усети. То спеше, призимих се плавно до него и го гушнах, бях сигурна, че няма и да разбере, но за моя изненада ме усети, смутих се първоначално, но после ме облиза, всички усещания бяха реални, пипах наистина козина, усетих всичкото, но изненадата, че ме усети, ме подтикна да си отворя очите. Сетивата в съня бяха х 100

Защо трябва да се правим и измисляме нещо което не сме?
Коя е тази така основателна причина да си представяме, че сме личност?

Не, че трябва, а може и да не се изразих правилно, необходимо е да слагаме маски, за да можем да контактуваме с околните. На мен ми е особено трудно да слагам маски, коства ми усилие, но понякога се налага. За да получаваме това, което искаме, си е необходимо. Целият филм е заради мъжа и детето, това е. Но пък добре, че писа 😊 и това ми помага. Имам си история с тях все още.

С много, много любов Деси

[Lubo]

Този страх не пази мен, пази хората около мен.

От какво ги пази?
Живей един ден без страха да пази околните и опиши ужасните неща, които се случват на неопазените?

а аз бях по средата и бях във въздуха 😊 беше много приятно усещане.

Съня е невероятен.
Когато се появи съня ти нещо вътре в съня ли си? Ти този персонаж в съня ли си в действителност?
Ти ли летеше или в съня се случваше летене?
Ти ли гледаше в съня или цветовете и формите са самия сън?
Усещанията на кучето ти ги усещаше или съня дойде с тях?
Ти съня ли си?

Колко далеч си от съня? Кое е първото ти или съня ?

Сега по същия начин виж това тук
Ти ли си тялото, което ходи?
Ти ли си това, което в момента се играе?
Ти гледаш какво е тук или се появяват цветове и форми?
Ти ли усещаш или усещанията са това, което се появява?
Има ли персонаж който си ти, а не е това което се появява?
Колко далече си от това което се проявява?
Кое е първо Ти или Това което се проявява?

Любов,
Любо

[desiilkova]

Здравей Любо 😊

От какво ги пази?
Живей един ден без страха да пази околните и опиши ужасните неща, които се случват на неопазените?

Като бръкна надълбоко виждам, че не пази тях, а пази мен! Всичко в което съм вярвала се оказва една голяма илюзия, дори леко споделяне с близък ме връща в тази илюзия и това поражда раздразнение, сякаш съм длъжна да мисля, като тях, за да бъда приемана 😁

Съня е невероятен.
Когато се появи съня ти нещо вътре в съня ли си? Ти този персонаж в съня ли си в действителност?
Ти ли летеше или в съня се случваше летене?
Ти ли гледаше в съня или цветовете и формите са самия сън?
Усещанията на кучето ти ги усещаше или съня дойде с тях?
Ти съня ли си?

Всъщност аз съм и съня и сънуването и проявлението и всичко дето се появява, логиката казва, че съм всичко това в същото време не мога да се определя с нищо, а всъщност съм всичко, дето се проявява.

Сега по същия начин виж това тук
Ти ли си тялото, което ходи?
Ти ли си това, което в момента се играе?
Ти гледаш какво е тук или се появяват цветове и форми?
Ти ли усещаш или усещанията са това, което се появява?
Има ли персонаж който си ти, а не е това което се появява?
Колко далече си от това което се проявява?
Кое е първо Ти или Това което се проявява?

Не съм тялото, тялото е автомобил 😁
Всъщност аз съм всичко това, което се проявява и пак казвам не мога да се определя с нищо от това. Просто съм и това е.

[Lubo]

Великолепно Деси,
Сега виж най-очевидното и неочаквано нещо.
Ти пишеш:

Всичко в което съм вярвала се оказва една голяма илюзия

Мдаа

Всъщност аз съм и съня и сънуването и проявлението

Точно така, забележи, че ти си съня но ти не си сън!

Не съм тялото,

Спрямо горните две, виж къде се крепи основната илюзия, че има тяло което е родено!
освен преживяване наречено тяло, има ли тяло?
Има ли преживяване което се ражда в момента?
Има ли преживяване което е било родено или те се появяват винаги свежи сега, сега ?

Светлина,
Любо

[desiilkova]

Здравей пак 😊

Спрямо горните две, виж къде се крепи основната илюзия, че има тяло което е родено!

Тялото е факт, който не мога да избегна, че не е родено.
Друг е въпроса дали се определям с него.
И забелязвам, че избирателно го правя, ако всичко е наред с тялото и функционира нормално, няма проблем, но когато почувствам физическа болка вече нещата са различни, болката занимава страховете и функционирането му не е пълноценно и леко.
Въпреки, че не съм тялото, знанието, че съм съзнание, съзнаващо себе си имам страх от смъртта, защото не знам какво е и не успявам да разбера. А може би не мога да я разбера, защото никога не е съществувала, но в същото време настъпва някой ден, настъпва край на всичко където усещаш със сетивата и на всичко към което си привързан. А всичко това ще ми липсва, така, както не спира да ми липсва всичко, което обичам, а вече не е покрай мен. Не искам този ден да идва, а знам, че ще дойде 😂 Иначе съм съгласна, че не съм тялото.

[Lubo]

Ммм, тук трябва малко да ми повярваш и ми позволиш да те поведа в тази посока.
Мога да го обясня, но това няма да значи нищо без преживван. А за да има такова ...:) Трябва да се отречеш от идеята, че има отделно тяло което е родено, защото там се крепи всичко.

Забележи има тяло, което се преживява или има преживяване наречено тяло?
Можеш ли да посочиш нещо което е тялото, а не е преживяване с етикет "тяло"?
Забележи, преживяването тяло/жена някой прави ли го или то си се случва безусилно, както преживяването ден/нощ?

Постой с това, "Няма тяло което е родено", можеш да си сигурна, че няма да тръгнеш гола и луда по улиците, просто изследваме нашата безкрайност.

Пиши какво идва.

Любов,
Любо