I am

[desiilkova]

Здравей,

Преживяването на чувства, усещания, вкус, звук, аромат, мисли - са дар, са живота.
Виж, можем ли да ги спираме или да ги правим или те се проявяват сами?

Идват сами.
Не можем да ги спираме.

Искам да разгледаме още малко, какво е да се открие, че няма личност в тялото:

Освобождаващо е!

Забележи историята, че тялото се движи и говори и мисли, защото има личност вътре. Някаква Деси се разпорежда там?

Виждам, че е история на Деси къде си...

искам да забележиш как се случват реално нещата, има ли някой наистина който е отговорен какво и как прави тялото?има ли Деси? Има ли Нещо което е Деси или това е име на това което се случва?
Има ли някой който е това което се случва?
Слънце, вятър, облак, птица, куче, деси...?

Реално няма. Деси няма. Име е да. Освен живот друго няма.

Как да се запомни?

[Lubo]

Искам да разгледаме още малко, какво е да се открие, че няма личност в тялото:

Освобождаващо е!

Усещам и тук свободата за която пишеш. Благодаря ти :)
Забележи, че е свобода от какво? какво е паднало, кое е различното?

Реално няма. Деси няма. Име е да. Освен живот друго няма.

Как да се запомни?

Забележи, че е имало история "Това мърдащото тук принадлежи на Деси и тя е отговорна за всико"
Има ли някой който прави съществуването и мърдането/живота или има преживяване на всичко това което си мърда, заедно с това тук, няречено Деси?
Има ли отделност? Има различни форми, но има ли отделност? Отделно от кое?

Забележи, няма Деси, има ли тогава център който отговаря какво, как ще се случи?
Който контролира?

[desiilkova]

Усещам и тук свободата за която пишеш. Благодаря ти :)
Забележи, че е свобода от какво? какво е паднало, кое е различното?

Липсва контрола да се управлява нещо.

Забележи, че е имало история "Това мърдащото тук принадлежи на Деси и тя е отговорна за всико"
Има ли някой който прави съществуването и мърдането/живота или има преживяване на всичко това което си мърда, заедно с това тук, няречено Деси?
Има ли отделност? Има различни форми, но има ли отделност? Отделно от кое?

Това мърдащото изпитва страх в момента, защото губи контрол. Няма някой, който да прави съществуването, всичко си върви от самосебе си, барабар с мислите за Деси.

Забележи, няма Деси, има ли тогава център който отговаря какво, как ще се случи?
Който контролира?

Няма и отговорност няма.
Обаче страхът на детето се появява.

[Lubo]

Това мърдащото изпитва страх в момента, защото губи контрол. Няма някой, който да прави съществуването, всичко си върви от самосебе си, барабар с мислите за Деси.

Оо, това е много хубав знак. Страйа винаги се появява да каже, че си на прав път.
Срещни го, питай го, "О май скъп страх, толкова години ме пазиш, благодаря ти, сеха защо си тук, какво съобщение ми носиш?"
Приеми съобщението и му благодари за загрижеността.

Каква е историята на страха, какво най-лошо може да се случи?

[desiilkova]

Добро утро Любо,

Каква е историята на страха, какво най-лошо може да се случ

Страхът в историята е, че няма никой толкова важен на когото да се обърне внимание. То хем е страх, но в същото време усещането е за спокойствие.

Но пък през ноща ме буди, не се дава лесно.

[Lubo]

Добро утро Деси,

Страхът в историята е, че няма никой толкова важен на когото да се обърне внимание. То хем е страх, но в същото време усещането е за спокойствие.

Да, историята разказва, че има някой със свободна воля, а сега се променя на има някой без свободна воля и страха идва да го защити този някой. Ние търсим, че няма отделен малък Аз, а не, че няма нищо. Ти си това е очевидно, просто не си личност.
Можеш ли да погледнаеш нежно зад страха, кого пази, какво има там?

Но пък през ноща ме буди, не се дава лесно.

Ммм, прегърни го, обичай го миличкия страх. Кажи у, че ти ще се погрижиш за него.
Питай го също, какво е бил преди да стане страх?

[desiilkova]

Здравей,

Можеш ли да погледнаеш нежно зад страха, кого пази, какво има там?

Не знам колко нежно го погледнах, но знам какво пази.
Пази всички подтиснати емоции да не излязат на свобода. Дълго време са подтискане и ми повтаря сега, като ги пуснеш, някой ще пострада. Той в повечето случаи не идва и сам, а с някакво неразположение във физическото тялото и сега така стана.

Питай го също, какво е бил преди да стане страх?

Преди да стане страх, беше живот.

[Lubo]

Деси, чудесна работа,

Пази всички подтиснати емоции да не излязат на свобода. Дълго време са подтискане и ми повтаря сега, като ги пуснеш, някой ще пострада

Благодари на страха за тази тежка работа, да те пази да не изпиташ емоциите и да пази близките ти. Успокой го, че съобщението е прието и ще се насладиш на емоциите сама.
и го питай

Преди да стане страх, беше живот.

"Мой скъпи страх искаш ли отново да стенеш това което всъщност си? Да си живот?
Готов ли си още сега?"
Изчакай отговора и му позволи да се трансформира, няма нужда нищо да правиш, той сам ще си се върне.

[Lubo]

Здравей Деси,
Как си?
Какво става с чувстването на чувствата, развързват ли се усещанията?

Наслада,
Любо

[desiilkova]

Здравей Любо,

Нямам очаквания всичко да се случи от раз, но гледната точка се промени.

Все още говоря със страха, но пък съдника вечер го няма.

[Lubo]

Добро утро Деси,
Браво за съдника, той е един измислен авторитет, господин никой :)

А страха, не му се церемони много.
Забележи, живота чака ли одобрение и разрешение от страха за да се случва?
Нещо изобщо зависи ли от страха?
Виж има ли някой зада него, има ли нещо което той пази ?
После забележи, че просто някаква част в теб се страхува, прегърни я, кажи й , че ти ще се грижиш за нея.
И не й давай да управлява хеликоптера :)

Питай я, Аз ще с радвам и наслаждавам на живота, ти искаш ли заедно да го правим? Или предпочиташ така да си стоиш? Колко време 1 ден, 90 дни? Колко искаш да стоиш така? А после какво?

л.

[desiilkova]

🥰 Здравей,

Забележи, живота чака ли одобрение и разрешение от страха за да се случва?
Нещо изобщо зависи ли от страха?
Виж има ли някой зад него, има ли нещо което той пази ?
После забележи, че просто някаква част в теб се страхува, прегърни я, кажи й , че ти ще се грижиш за нея.
И не й давай да управлява хеликоптера :)

Няма нужда от одобрение, въпреки страха!
Пази той чушки, опитва се да ме пази от емоциите и чувствата, иска да ги прехвърли на някой друг, но въпреки него те идват, бягайки от тях се превръщат в негодуване и раздразнение.

Прегръщам я, ще се погрижа за нея. Тази част ме от мен не знае да управлява, въпреки, че иска 😊 Все още не е съвсем на ясно, че няма какво да се управлява. Все още усеща уязвимост и се хваща за някоя самозаблуда.

Историята за Деси е разказвана много дълго време, дълбоко вкоренен навик, лишен от чувства и емоции с реакциите, нямаш право да чувстваш така. Навик, който за радост започнах да разпознавам.

Питай я, Аз ще с радвам и наслаждавам на живота, ти искаш ли заедно да го правим? Или предпочиташ така да си стоиш? Колко време 1 ден, 90 дни? Колко искаш да стоиш така? А после какво?

Питам я и иска. Не иска да стои така. Докато разбере, че не носи отговорност. После ще е живот.

[Lubo]

Здравей 🥰,

Пази той чушки, опитва се да ме пази от емоциите и чувствата

Хаха, Яко :)
Виж кой е пазен от емоциите и чувствата ?
Виж зад пазача, какво има там? чушки?

Историята за Деси е разказвана много дълго време, дълбоко вкоренен навик, лишен от чувства и емоции с реакциите, нямаш право да чувстваш така. Навик, който за радост започнах да разпознавам.

Даа, чудесно забелязваш, че имаш право на всичко което е тук. Целия този бюфет е сервиран за теб. Наслаждавай се.
Това, че няма личност Деси, не означава, че си оперирана от реакции.
Виж чувствата при някой център ли идват, засядат ли някъде?

Докато разбере, че не носи отговорност. После ще е живот.

Готова ли е да види, че не носи отговорност?
Ако да, позволи й. Кажи и, че ти ще носиш отговорността, че махаш от нея тази тежест.
Питай я , готова ли е да живее сега?

Любов
Любо

[desiilkova]

Здравей Любо,

Хаха, Яко :)
Виж кой е пазен от емоциите и чувствата ?
Виж зад пазача, какво има там? чушки?

Няма кой да бъде пазен.
Но пък историята е като трън забоден и усещам, че ще ми е спътник за някакво време, не успявам да я спра от раз.
Зад пазача е спокойствие, друго няма.
Някак ще се справя с него, още не знам как, но с борба не става, гледам го, виждам го, разглеждам го, ще се предаде скоро.

Някак не му давам право да е там, а той го има, това може да е причината да заседне и да не премине свободно. Историята разказва, умира историята за Деси, умира всичко, парадокса ми е, че всяка клетка го желае, така бленувам да изчезна, но го свързвам с физическа смърт, а тя е непонятна и всички концепции за нея са край на всичко.

С Любов
Десито

[Lubo]

Здравей Десито, :)

Аха, страха от изчезване.
Значи според страха има някой който ще изчезне, а не, че ще се види свободата и красотата на живота?
То и сега няма аз, а пък всичко си е наред. Само едни забрани отвсякъде, най-много те да паднат :)
Къде се държи цялата конструкция?
Виж мислите-гласове освен стари концепции и истории има ли някой там?
Авторитет който знае най-добре?
Някой професор ли говори?
Сложи фокуса върху гласа, не се бори с него, само го изследвай, виж му природата, какво е това там?

Любов
Любо