In the service of the highest truth

[Lubo]

Страшното е в идеите, реалността е това, което се случва. Толкова е спокойно тук и така страшно или светло в идеите.

Отлично :)
Сега виж нежно, този страх си ти,или той си се появява, просто си идва като кученце на улицата което идва за внимание?
Има ли някой, нещо зад страха? Той пази ли нещо реално?
Има ли ти тука някъде?

[Iva]

Сега виж нежно, този страх си ти,или той си се появява, просто си идва като кученце на улицата което идва за внимание?
Има ли някой, нещо зад страха? Той пази ли нещо реално?
Има ли ти тука някъде?

Страхът си идва, виждам го, усещам го, може би пази болка, но не мога да преценя, защото пак изпадам в моята анестезия и не стигам там където може би е болката. В анестезията всичко е просто ок такова каквото е, никакво усилие не се налага да правя и аз предпочитам да си стоя там и се чудя състояние ли е какво е, трябва ли да стоя в него, трябва ли нещо да направя - но някак ми е смешно, че въобще възникват тези въпроси и, че искат нещо от мен :).

[Lubo]

В анестезията всичко е просто ок такова каквото е, никакво усилие не се налага да правя и аз предпочитам да си стоя там и се чудя състояние ли е какво е, трябва ли да стоя в него, трябва ли нещо да направя - но някак ми е смешно, че въобще възникват тези въпроси и, че искат нещо от мен :).

Ммм, че красивоо :). Никакво усилие, даа. Вече всичко е, всичко е пълно.
Виж, всъщност състояние ли е или виждане на реалността без опиянението на историите?
Виж историята Аз Ива, има ли я изобщо? Има ли Ива която съществува или има само това?

[Iva]

Интересно е, че имам усещането, че когато историята за Ива се появява се появяват и контракциите, схващания и неприятните усещания, възможно ли е или и това е илюзия?

[Lubo]

Интересно е, че имам усещането, че когато историята за Ива се появява се появяват и контракциите, схващания и неприятните усещания, възможно ли е или и това е илюзия?

Разбирам за какво говориш и това е последната крачка.
Забележи, че в някои оенти се появява нещо от героя ива, което бива осъждано, че не трябва да е тук? Че някой е отговорен, че това е тук? Вижда се ясно докато се комуникира с друг човек. Появява се усещане, чувство което иска да си каже мнението и това бива заклеймено, като ооо, това съм аз и това не трябва да е тук.
Забележи, че живота се проявява като човека отсреща и като чувството което се появява докато си говорим.
И идва историята, че това чувство е Аз и не трябва да е тук и Аз отговарям за него ...
Дали успях да обясня къде да погледнаш?

[Iva]

И идва историята, че това чувство е Аз и не трябва да е тук и Аз отговарям за него ...
Дали успях да обясня къде да погледнаш?

Да, наблюдавам го. Доста странно се чувствам, все едно живея в два свята и границата между тях е ту размита, ту доста ясна. Все още имам усещане, че от мен се иска нещо, че трябва да взема решение, защото се чувствам по определен начин, а нещо в мен отказва и наблюдава какво се случва, става по-объркано на моменти, но в някакво спокойствие. Сякаш това, което иска да взема решение е, за да се случи нещо по очакван начин.

[Lubo]

Сякаш това, което иска да взема решение е, за да се случи нещо по очакван начин.

Точно така. Така работи илюзията. Интересува се само какво трябва и какво не трябва, но това съществува ли в реалността? Има ли смисъл от това трябва и не трябва?
Кого пази? Има ли някой наистина зад това?

Забележи наоколо как всичко съвсем открито съществува?
Без идентификация, също както това което се нарича теб? Тялото мислите..