Представи си, че аз и тригодишно дете виждаме на улицата белобрад старец с червени дрехи. Детето вярва, че вижда Дядо Коледа, аз вярвам, че виждам актьор. И двамата виждаме с очите си едно и също нещо - белобрад старец в червени дрехи, но вярваме, че виждаме различни неща.
Сега нека с тебе застанем пред огледалото. И двамата виждаме едно и също - отражението на двама мъже. Аз вярвам, че виждам двама отделни човека - Любо и Весо, ти вярваш, че виждаш единството, проявяващо се като две човешки тела (или каквото вярваш че виждаш, аз не го знам какво е).
Тоест, това, което ми сочиш да видя, е всъщност промяна във вярванията ми за това, коетовиждам, а не за промяна във виждането. И двамата с тебе виждаме един и същ образ, само интерпретациите ни са различни. Сиреч, мислите ни са различни, образът го виждаме по един и същ начин.
Виждам огледалото, виждам и образа в огледалото, забелязвам липсата на каквото и да е усилие при виждането или при съществуването на тялото, огледалото и отражението. Не виждам персонажа, тъй като той е в мислите, а те са невидими. А съдържанието им зависи от системата на вярвания, а не от реалността.Виж в огледалото тялото на персонажа Весо. Забележи, че има освен тяло, има и огледало, забележи, че съществуват безусилно?
Забележи в това съществуване как така има аз отделен има ли Весо или е само персонаж разказан от мислите?
Ако покажеш белобрадия актьор в червени дрехи на тригодишно дете от западния свят, то ще ти каже това е Дядо Коледа, ако обаче тригодишното дете идва от друга култура, то ще каже, че вижда белобрад човек в червени дрехи. Всичко е въпрос на съдържанието на мислите, което пък идва от "знанията", в които те е убедило обществото, в което живееш.
