Test

[Lubo]

Ааахаха, суупер :)
Обещавам,
Няма да питам кой говори от първи лице.
Само ми кажи, можеше ли този момент да е друг, а не този който се случи?
Имаше ли някъде вариант, да не стане това коет е станало? Да не дойдат тези мисли които дойдоха?

[DarkSide]

То е очевидно - случва се само това, което може да се случи. Което не може да се случи, то не се случва. Сиреч, щом нещо е станало, то нищо друго не е можело да стане. Всякакви мисли от рода на "ако бях направил/постъпил другояче, то щеше да стане друго" са илюзия. То ако можеше да стане друго, щеше другото да е станало.

Аз ти бях написал на обяд една дълбокомислена история, обаче накрая ме домързя да я трия и реших да я оставя написана без да я изпращам, да видя дали тя ще реши сама да се изпрати или не. Еми на следващото поглеждане сайтът се беше презаредил и текстът беше изчезнал. Очевидно е, че не е имало никакъв начин този текст да бъде изпратен.

[Lubo]

Идеално.

То е очевидно - случва се само това, което може да се случи.

Сега виж и мислите, включи ги в това. Виж идва ситуация и идват мисли, има ли вариант ситуацията да не дойде,(която вече е ) и да не дойдат тези мисли? Ключа е не да кажеш, аа ми да, а наистина да видиш как няма вариант ТОЧНО тези мисли да не дойдат, каквито и да са, ОК?
Изследвай сега и утре също и , чак после пиши.

С много любов
любо

[DarkSide]

Еми седя и изследвам, без да имам и най-малка представа как да го правя, как да гледам директно вместо да предавам съдържанието на мислите си, забелязвам разни елементи от обстановката, внезапно идва бегъл спомен от вчерашна ситуация, без абсолютно никаква връзка с настоящата ситуация и тази мисъл/образ е факт, обаче това е всичко, което виждам. Не мога да видя дали е имало възможност тази мисъл да не се появи в точно този миг, а да се появи някаква друга вместо нея. Всичко, което виждам е че тази мисъл се появи и това е факт.

[Lubo]

Еми седя и изследвам, без да имам и най-малка представа как да го правя, как да гледам директно вместо да предавам съдържанието на мислите си,

Добре се справяш.

внезапно идва бегъл спомен от вчерашна ситуация, без абсолютно никаква връзка с настоящата ситуация и тази мисъл/образ е факт,

Чудесно, забелязване. От никъде, без връзка, хоп ето я мисълта.

Не мога да видя дали е имало възможност тази мисъл да не се появи в точно този миг, а да се появи някаква друга вместо нея.

Много добре виждаш, че няма такава възможност, ето доказателството в твое отговор:

Всичко, което виждам е че тази мисъл се появи и това е факт.

Така ето какво е предизвикателството;
Истината е, че живота се случва и като един герой в случая наречен Весо и няма никоя личност или отделно същество във Весо - това е добрата новина, а лошата е, че героя не трябва да се промени за да се види, че няма никой вътре.
Виж има ли очакване, че героя Весо ще се промени по-някакъв начин?

Предизвикателството е, какво доказателство трябва за да е ясно, че няма ти който е Весо?
Виж какво идва първо?

л

[DarkSide]

Виж има ли очакване, че героя Весо ще се промени по-някакъв начин?

Има очакване нещо забележимо да стане, щото в FAQ на форума пише, че няма начин да не забележиш, че си преминал портата и си от другата страна. Еми аз не мога да го кажа това за мен и очаквам нещо да стане, нещо да видя, та да мога със сигурност да кажа - ето, видях го и съм напълно сигурен в това.

Предизвикателството е, какво доказателство трябва за да е ясно, че няма ти който е Весо?

Очакването ми за доказателство е - някъде бяха използвали метафората с миража в пустинята - навсякъде пясък и изведнъж виждаш палми и вода. Отиваш при палмите и като наближиш виждаш, че те избледняват и накрая ясно виждаш, че няма нито палми, нито извор, ами и там е пясък като навсякъде другаде. В нашия случай навсякъде има живот, а в средата на живота има усещане и мисли за една личност, която се усеща като че наблюдава живота и управлява тялото.

Очакването е да се види, че има навсякъде живот, а тяло и личност, която да го управлява, няма. И това да е недвусмислено ясно, а не да се чудя, както в момента, това сега виждам ли го наистина или си го измислям.

Очакването за промяната е усещането за личността да избледнее и тя като палмите от миража да започне да става полупрозрачна, в смисъл да не приема всичко лично и да не е толкова чувствителна към критика или несъгласие с възгледите й.

[Lubo]

Привет Весо,
Гледам, че ти написа 111-ия пост тук в това изследване, явно наистина сме накрая :)

Виж има ли очакване, че героя Весо ще се промени по-някакъв начин?

Има очакване нещо забележимо да стане, щото в FAQ на форума пише, че няма начин да не забележиш, че си преминал портата и си от другата страна. Еми аз не мога да го кажа това за мен и очаквам нещо да стане, нещо да видя, та да мога със сигурност да кажа - ето, видях го и съм напълно сигурен в това

.

Виждането, че няма теб означава, че ти не си героя Весо. Затова те питам пак - Има ли очакване, че героя ще се промени? За кого ще е важно?

Отиваш при палмите и като наближиш виждаш, че те избледняват и накрая ясно виждаш, че няма нито палми, нито извор, ами и там е пясък като навсякъде другаде. В нашия случай навсякъде има живот, а в средата на живота има усещане и мисли за една личност, която се усеща като че наблюдава живота и управлява тялото.

И отиваш при тоя дето управлява и наблюдава живота и виждаш, че там няма някой, който мисли, а мисли, които идват сами от името на героя Весо, чувства, които идват от името на героя Весо, но няма правещ чувствата, нали така?
Няма Аз в героя Весо или има?

Очакването е да се види, че има навсякъде живот, а тяло и личност, която да го управлява, няма. И това да е недвусмислено ясно, а не да се чудя, както в момента, това сега виждам ли го наистина или си го измислям.

Ми да, точно това се разправяме вече 112 ти пост, виж. Виж, че няма мислител на мислите на Весо, че никой не управлява какво героя прави или не прави? Какво му се случва и как реагира и отговаря- има ли контрол над това , някой аз, който да избира как Весо да реагира?

Очакването за промяната е усещането за личността да избледнее и тя като палмите от миража да започне да става полупрозрачна, в смисъл да не приема всичко лично и да не е толкова чувствителна към критика или несъгласие с възгледите й.

Чудесно. Виж, че героя Весо е чувствителен към критики или несъгласие и , че зад това няма Аз, който го е избрал...и тези критики и чувствителност ще откриеш, че не са твои, няма теб тук...и може и да избледнеят, виж сам?

[DarkSide]

Освен че има очакване нещо да стане, та да съм напълно сигурен, че съм минал "оттатък", другият проблем е, че виждането на илюзията се превърна в цел, към която вървим и която трябва да постигнем - което поддържа съществуването на илюзията, тъй че спокойно още 120 поста можем да си повтаряме все едно и също. Напълно наясно съм, че Аз-ът е абстракция, която умът сътворява на базата на идващите мисли, но така и не мога да го видя, та да се сдобия с тази непоклатима сигурност, че съм го видял.

[Lubo]

но така и не мога да го видя, та да се сдобия с тази непоклатима сигурност, че съм го видял.

Виждането не може да се сбърка. Да.

Напълно наясно съм, че Аз-ът е абстракция, която умът сътворява на базата на идващите мисли

Точно така.
Виж сега в този момент Аз извън мислите намира ли се? Аз мисля, аз решавам, аз дишам аз ще разбера какво е Това... Аз.. Аз
Изследвй с любопитство.

[DarkSide]

Съжалявам, но нищо различно от досега видяното и осъзнатото не виждам или усещам. Постоянно идват мисли и си говорят - аз това, аз онова, на мене така, моето онака, ах как се прецаках, че избрах това или направих онова, следващият път ще го направя другояче, повече на този няма да му проговоря, щото той ме нарече еди си какво и т.н. ... къде и как се появяват, и за кого идват тези мисли, кой ги разбира какво означават и кой решава, че се отнасят за него, това не се забелязва. Има го обаче усещането, че някой ги разбира какво му казват и че те се отнасят точно и единствено за него. Кой и къде е този някой, това не се вижда.

[Lubo]

ОК

Има го обаче усещането, че някой ги разбира какво му казват и че те се отнасят точно и единствено за него.

Забележи, какво е важно за този Него. Наистина , нещо важно и съкровенно се крие зад това. Виж защо е важото този Него да е тук, какво търси, чака, целта му...?
Търси усещане със съобщение.

Любов
любо

[DarkSide]

 Виж защо е важото този Него да е тук, какво търси, чака, целта му...?
Търси усещане със съобщение.

Съобщението дойде през нощта с думите "като сме двама, страшно няма!". Сигурно е нормално да има раздвояване след като аз го питам Него, усещането.

Усещането за някой идва да ме пази от страха, да ми помага в трудностите. И да ми прави компания, да не се чувствам съвсем сам в този свят голям. Само че, това първоначално помагане и правене на компания постепенно премина в постоянно обвиняване и критикуване и много повече пречи, отколкото помага.

[Lubo]

Съобщението дойде през нощта с думите "като сме двама, страшно няма!". Сигурно е нормално да има раздвояване след като аз го питам Него, усещането.

Ooo, миличкото то, колко е невинно. Идва за да пази своя крал.
Виж зад усещането има ли наистина някого или е само предпазен механизъм?

[DarkSide]

Виж зад усещането има ли наистина някого или е само предпазен механизъм?

Усетих наличието на предпазен механизъм, който предпазва от ситуации, в които има емоции, но не усещам че този предпазен механизъм е именно Азът.

Предпазването от проявяването на емоциите се извършва чрез мислите, Азът също е в мислите, тъй че ако не са идентични, то поне са роднини. Или предпазването е една от функциите на Азът, като останалите са предимно от рубриките "полезни съвети" и "как да се държим в обществото".

[Lubo]

Усетих наличието на предпазен механизъм, който предпазва от ситуации, в които има емоции, но не усещам че този предпазен механизъм е именно Азът.

Точно така, предпазния механизъм не е Аз

Предпазването от проявяването на емоциите се извършва чрез мислите, Азът също е в мислите, тъй че ако не са идентични, то поне са роднини. Или предпазването е една от функциите на Азът,

Чудесно изследване, значи мислите и Азът е също предпазен механизъм, а не истински Аз.
Има ли нещо/някой зад предпазния механизъм наречен мисли- азът?