В търсене на истината...

[faithM]

Здравей Любо,

Днес съм психически срината и затова не ти писах сутринта. Извинявай

А какво, ако няма никой, който взема решение, който носи отговорност? Какво идва като прочетеш това високо на глас?

Караме да чувствам спокойствие и лекота.

Има ли начин да се вземе НЕ правилното към този момент решение? Дай пример?

В момента на вземане на решение ти вземаш най-правилното, логичното или единственото за този момент решение. Дори да вземеш решение от страх то пак е единственият вариант за теб в този момент.

Забележи коментарите в мислите, след взетото решение - реалността променя ли се? Коментарите реално носят ли опасност ? Ако Да, снимай, за да я видя?
Искам да видиш наистина, а не да цитираш мисли по темата. ОК?

Коментарите не променят реалността, единствено ти създават вътрешно напрежение.

Можеш ли да забележиш, от твое директно преживяване, този глас на срама дали коментира историята или е част от историята?

Гласът на срама коментира историята.

Ти забелязваш ли нещо конкретно, което да не е тук и сега?

Тръгвайки да изследвам и търся събитие или мисъл, която да не е тук и сега- не намирам. Всичко е тук и сега. Мислите ни за миналото и бъдещето само ни залъгват, че са за нещо отвъд реалността, но реално ние сега ги мислим.

С Благодарност,
Мария

[Lubo]

Здравей Мария,
Не е от значение кога ми пишеш.
Преживяваш турболенции и затова съм загрижен какво става.
Знаеш, че съм с теб в това.
Ако все още преживяваш това състояние наречено психически срив, дали можеш да забележиш мислите каква история носят? Пиши ми само с да или не.
Забележи всичко реално в момента, звуци, цветове, усещания, чувства . Направи го наистина ОК?
И след това виж историята дали променя реалността, това тук става ли наистина по-различно заради историята? Ако нещо се променя снимай го за мен и аз да го видя.
Историята прави ли така, че изведнъж се появява реална опасност? Ако да, снимай и ми я прати?

Коментарите не променят реалността, единствено ти създават вътрешно напрежение.

Виж, моля те, това вътрешно напрежение, ако е тук все още, дали е опасно само по себе си. Постой с него и по-дълго и виж дали реалноста става опасна с него? - Напомням за изключителната важност да видиш директно това.

С Любов,
любо

[faithM]

Здравей Любо,

Ако все още преживяваш това състояние наречено психически срив, дали можеш да забележиш мислите каква история носят? Пиши ми само с да или не.

ДА

Забележи всичко реално в момента, звуци, цветове, усещания, чувства . Направи го наистина ОК?
И след това виж историята дали променя реалността, това тук става ли наистина по-различно заради историята? Ако нещо се променя снимай го за мен и аз да го видя.

Историята не променя звуците, цветовете, но променя усещанията и чувствата.

Историята прави ли така, че изведнъж се появява реална опасност? Ако да, снимай и ми я прати?

Историята не води до реална опасност, но може да те стресира в момента и това да предизвика вземане на пребързано решение от страх, което води до нова реалност, която може изобщо да не ти хареса.

Извинявам се, че още съм доста объркана и не мога да направя някой от изследванията, които ми даваш.Силният ми стрес в момента много ми пречи да изчиствам съзнанието си и да провеждам някой от изследванията. Отново извинявай и благодаря за търпението ти.

С благодарност,
Мария

[Lubo]

Здравей Мария,

Точно сега, в моментите на интензивни преживявания се вижда през илюзията. Екхарт Толе е видял истината точно в момент на най-голямо страдание. Забележи, че е видал, а не, че истината не е била и е дошла изведнъж. Тя истината, реалността е тук и вика "Ехо, фантазираш си. Измисляш си истории и после се плашиш от тях."
Всичко което сега те кара да страдаш е милост която е тук да те събуди.
За да видиш, че мира и спокойствието са вече тук и никога не са били другаде.
Огледай се, всичко което съществува тук е самото съвършенство. Нищо реално не те заплашава.
Като малки сме вярвали, че историите са истина, страхували сме се от Торбалан, писали сме на дядо Мраз за подаръци... Сега няма нужда да вярваме в никоя история, била тя и разказвана от мислите.

Забележи всичко реално в момента, звуци, цветове, усещания, чувства . Направи го наистина ОК?
И след това виж историята дали променя реалността, това тук става ли наистина по-различно заради историята? Ако нещо се променя снимай го за мен и аз да го видя.

Историята не променя звуците, цветовете, но променя усещанията и чувствата.

Ето много добро наблюдение, историята не променя реалността. Историята не съществува в реалността.
Отговори по отделно на всеки въпрос в синьо от собствено директно преживяване:

Може ли историята за страшно бъдеще да промени нещо тук ?
Историята не променя усещанията и чувствата, зашото няма никаква връзка. Просто с всяка история независимо, че не може да бъде пипната или снимана идва някакво реално чувство, но това значи ли, че историята става истина, нещо променя ли се наоколо? Виж ?
Реалното е чувството.
Забележи какви чувства, усещания има в тялото и забележи те опасни ли са да са тук?
Избери си най-силното усещане в момента и виж то дали променя реалноста която е тук?

Остани с това чувство 6 мин по часовник (пусни хронометъра все едно засичаш време да свариш яйце) и виж дали реално създава опасност?
Ако да снимай я, ако не, то нека да си стои.

пребързано решение от страх, което води до нова реалност, която може изобщо да не ти хареса.

Така, гледай като котка движенията на мишка и отговори:
Колко реалности има тук?
Има ли тук момент в който спира една реалност и почва друга?
Има ли реалност в историята, снимай да видя?
Реалността знае ли, че има история - докажи ми, че тялото, ръцете или пръстите знаят какво пишат на Любо
Последно: Виж непоклатимостта на реалността и отговори - може ли чувство или история да я помръднат, да я променят?

Любов,
л.

[faithM]

Здравей Любо,

Може ли историята за страшно бъдеще да промени нещо тук ?

не, не може

но това значи ли, че историята става истина, нещо променя ли се наоколо? Виж ?

не, не се променя

Забележи какви чувства, усещания има в тялото и забележи те опасни ли са да са тук?

В тялото ми има усещане за силен страх, задух, обърканост, безисходица, черна дупка, самота, но всички тези усещания не са опасни сами за себе си.

Избери си най-силното усещане в момента и виж то дали променя реалноста която е тук?

не, не я променя

Остани с това чувство 6 мин по часовник (пусни хронометъра все едно засичаш време да свариш яйце) и виж дали реално създава опасност?

не

Колко реалности има тук?

една

Има ли тук момент в който спира една реалност и почва друга?

не, няма

Има ли реалност в историята, снимай да видя?

не

Виж непоклатимостта на реалността и отговори - може ли чувство или история да я помръднат, да я променят?

не

С благодарност,
Мария

[Lubo]

Здравей Мария,

Чувам те. Разбирам какво преживяваш и въпреки, че не го искаш се свиваш и чакаш още неща да дойдат. Нещо като ухапване от комар, почесваш мястото и сърбежа става по силен, продължаваш да се почесваш все по интензивно, сърбежа се увеличава още повече, още по-силно се почесваш и усещаш, че това те подлудява...докато накрая не дойде разбирането, че трябва да спреш!
Въпреки желанието да продължиш, въпреки сърбежа ти спираш. И малко след като спреш установявш, че сърбежа съшо е спрял. Останали са само няколко драскотини, които ти си направила с ноктите, си докато си искала да спреш сърбежа, които след ден, два и те минават.

Ти нямаш нужда да страдаш. Просто трябва да решиш да спреш :-)

Използвай вътрешния диалог, който така или иначе тече и поговори чрез него със сервитьорката.

Виж непоклатимостта на реалността и отговори - може ли чувство или история да я помръднат, да я променят?

Отговорила си не, и да :) това е верния отговор, но искам да го видиш истински.
Виж реалността тук, не историите, а реалното, всичко което съществува.
и забележи кое е вярното - аз преживявам реалността или преживяване на реалност?

С много любов.
Любо

[faithM]

Здравей Любо,

цял ден се опитвам да пиша, но не знам какво. Вчера и днес са многоо тежки психически дни. Много ми е трудно да се отделя от себе си, от аз-а. Мислите ми ме побъркват и не се получава никакъв диалог със сервитьора. Имам чувство, че мислите ми ме убиват и като че ли ми нашепват това беше, нямаш шансове повече, много си виновна и грешна във всичко и всичко хубаво приключва за теб. Много ме е страх. Извинявай, че не се справям с изследването и много ти благодаря за вниманието и загрижеността.

С благодарност,
Мария

[Lubo]

Чувам те Мария,

Преживяваш истински кошмар. Аз съм до теб и те будя. Нямам власт над случващото се, никой няма, дори ти, но имам много по-голяма власт - знам какво е реалностат!
Ти си абсолютно невинна!
Познавам лично този страх и знам, че никога, ама никога, никога не се сбъдват предричанията му!
Каквото и да се случи няма да е изобщо страшно.
Хвани ме за ръка и нека заедно да погледнам, какво се крие зад страха, хайде още сега. ОК?
Ето го, владее всички усещания, всичко е свито, На голям екран вървят повтарящи се кадри на страшна история, звука на диктора е усилен до край. Екрана всъщност е желязо-бетонна стена, с бодлива тел и злобни добермани около нея.
Наистина изглежда страшно.
Нека да видим какво има зад тази стена? Да видим какво всъщност пази тя. Хайде с мен на три.
Ето страха и чувствата и 1..2...3 какво има зад страха, какво пази?
Има ли изобщо нещо?
Гледаш ли с мен...виждаш ли нещо реално там зад страха, аз не, а ти?
Поклони му се за грижите и нека да си вземе дълга почивка.

Мария, виж в директно преживяване кое е по-силно страха или живота? репутацията или живота? историята или живота?

С теб съм.
Любов
любо

[faithM]

Здравей Любо,

Какво става ако човек успее да види истината? Какво става с вината към себе си и страха? Какво се променя? Ако не успея да махна илюзията, ако не се събудя как ще продължа да живея в този кошмар?

Мария, виж в директно преживяване кое е по-силно страха или живота? репутацията или живота? историята или живота?

В момента за мен по-силен е страха, Репутацията и историята. Извинявай, че те натоварвам Любо, но не издържам с това съзнание. Не го искам повече. Не искам да живея повече с това съзнание.

С огромна благодарност,
Мария

[Lubo]

[
Здравей Мария,

Какво става ако човек успее да види истината? Какво става с вината към себе си и страха? Какво се променя? Ако не успея да махна илюзията, ако не се събудя как ще продължа да живея в този кошмар?

Щом истината, разбирай реалността, бъде разпозната отпада илюзията, отпада една вяра. Вярата, че аз Мария, отделна от всичко, отделна от живота, живееща и бореща се с живота - пада. Толе толкова точно го е хванал - Аз и моя живот! кой е Аз който живее живота, кой е тоя отделния от живота? Виждаш нелогизма и безумието на такава мисъл и вярата, че има такова чудо :)
Щом илюзията за Мария бъде видяна играта свършва, край. Няма вина, кой ще е виновния щом няма никой?
И сега няма Мария, затова ти писах, че си напълно невинна.
Нищо не се променя, и сега няма Мария, защо да се променя нещо?
Малко момиченце гледа подаръка под елхата и казва, ама ето подаръка е тук, дядо Коледа е реален. Не, това което преживяваш е само подарък, няма преживяване на дядо Коледа.
Затова ти пиша да разпознаеш, да забележиш, да видиш какво е тук реално.

Стига приказки! Хайде с мен заедно да видим какво преживяване е тук на подаръка или на дядо Коледа?
С мен ли си, трябва да гледаш заедно с мен иначе само приказки, те също са от илюзията.
Какво е преживяването тук?
Преживяване на подарък:
Мисли - има ли в момента мисли (изобщо не е важно какви са) - мислите - преживяване на мисли или преживяване на действие наречено Аз мисля? - преживяване на подарък или на дядо Коледа?

С мен ли си? Продължаваме заедно нали?
Цветовете наоколо - преживяване на цвят или преживяване на аз Мария гледам - преживяване на подарък или на дядо Коледа?

Гледаш ли?
Допир - погали масата, дивана и забележи това преживяване на усещане ли е, или преживяване на Аз Мария пипам - преживяване на подарък или на дадо Коледа ?

Чувства - страх, стягане, всичко което е тук сега - преживяване на чувство или преживяване на Аз Мария чувствам? - преживяване на подарък или на феята на Зъбките :)

Къде забеляза преживяване на Мария?
Освен в коментарите на мислите тя, Мария има ли я?

Всичко е миш-маш от преживяване на мисли, цветова, звуци, чувства и усещание. Това е.
Няма Мария която преживява тук, само мислите така казват. Така си вървят. Но вече са разпознати и това, че има подарък няма да се появи вяра, че дядо Коледа е реален, нали ? :)

С Любов
Л
Пс. Има ли аз който живее с това съзнание - кое е подаръка и кое е дадо Коледа? :)

[faithM]

Здравей Любо,

Много ми е трудно да пиша. Имам чувство, че съм на ръба да се побъркам и това много ме плаши. Постоянно препрочитам писмата ни. Ще се опитам да отговоря на въпросите ти.

Мисли - има ли в момента мисли (изобщо не е важно какви са) - мислите - преживяване на мисли или преживяване на действие наречено Аз мисля? - преживяване на подарък или на дядо Коледа?

Има мисли , които сами идват и си въртят в главата ми, но забелязвам, че аз започвам да ги обсъждам и коментирам.

Цветовете наоколо - преживяване на цвят или преживяване на аз Мария гледам - преживяване на подарък или на дядо Коледа?

Може би като се замисля ще кажа виждам цветове.

Допир - погали масата, дивана и забележи това преживяване на усещане ли е, или преживяване на Аз Мария пипам - преживяване на подарък или на дадо Коледа ?

Преживяване на усещане на допир.

Чувства - страх, стягане, всичко което е тук сега - преживяване на чувство или преживяване на Аз Мария чувствам? - преживяване на подарък или на феята на Зъбките :)

Тук повече го усещам като аз Мария чувствам.


Според теб има ли шанс да загубя разсъдака си и да полудея. Много ме е страх. Чувствам се потънала в тъмна дупка без изход и съм безумно изплашена.

С благодарност,
Мария

[Lubo]

Привет Мария,

Чувам те. Разбирам, че не искаш да преживяваш този страх, всичките тези усещания и мисли.
И не няма да се побъркаш, нищо всъщност няма да ти се случи.
За теб каквото е нужно, вече е направено, вече е погрижено!

Довери се на процеса и се отдай изцяло тук.
За да видиш през заблудата, за да видиш, че вече си свободна и винаги си била.
Аз ти показвам къде и какво да видиш, а твоята работа е да го сториш.

Сега с това знание, спокойно виж това - "Внимавай! Ще се побъркаш" - защо идва, какво иска да направи за теб ?

С Любов,
Любо

[faithM]

Здравей Любов,

Извинявай, че не пиша тези дни, но съм в пълен кошмар. В огромен ад съм. Не мога да спя, не мога да функционирам нормално. По цял ден съм на легло, не ям, едва пия течности и се чувствам умираща. Много много много ме е страх Любо. Ума не ме оставя и за секунда намира.

С благодарност
Мария

[Lubo]

Леле мале .. това е тежко.
Знам за какво говориш Мария, аз го минах преди години същото. Уверявам те, че това ще отмине, много хора преминават през този феномен и се чувстват адски, но това е част от пътуването и рано или късно отново ще има светлина и лекота. Това е нещо като умиране и раждане на ново. Умират всички стари вярвания, за да направят път на истината. Казват, че това се случва на тези, на които Господ е обърнал внимание. Няма да навлизам в теология, само обръщам внимание, че това през което минаваш е нещо много специално.
Това състояние се нарича “тъмната нощ на душата”. Ще ти помогне да четеш повече за това и да говориш с други хора, които са преминали през същото.
Ето, аз ще ти споделя накратко моето преживяване.
В един момент всичко, целия свят тръгна срещу мен. Всеки един бастион на моята сигурност падаше . Бизнеса ми умираше бавно и необратимо. Правех нещата както преди, даже удвоих и утроих усилията, но нещата само се влошаваха. Приятели, на които разчитах и смятах, че при тях ще мога да намеря подслон и да се скрия от бушуващата буря, така се стекоха нещата, че вече не можех да разчитам на тях. Един по един и те отпадаха. За каквото мислех, че мога да се задържа за миг изчезваше. Будех се нощем към 3 часа и до сутринта не можех да заспя в адски мъки от заливащите ме черни сценарии. Обвинения, срам, спазми в гърдите и стомаха, не можех да проумя какво се случва докато един ден не дойде убеждението, че щом правя едно и също нещо, а резултатите са различни, то това означава само едно - Живота не работи така! И започна едно яростно търсене на истината за живота. Колкото по пропадаше всичко, толкова по яростно търсех. Имах няколко проблясъка, но бързо всичко се връщаше и страданията продължаваха. Докато един ден центрофугата на тази буря не ме изплю на брега на гръцки остров, представяш ли си. Бяхме наели къща за цялото лято и лежах на плажа по цял ден, без офис, без служители, без големия ми нов джип, без децата ми, без сигурни доходи, без постоянни клиенти, без да знам нищо. Нямах никакво самочувствие, смазано его, косата ми от кестенява беше посребряла, но някак постепенно разбрах, че това всичко е дошло защото, онова предното е свършило. Стоях с любимия човек в рая. Постепенно всичко се намести и синхронизира. Аз отдавна бях вдигнал ръце от волана и всичко вървеше по свой собствен ход. Така вече пета година, по цяло лято сме на този същия остров. Някак всичко така се нарежда, че аз не бих се сетил така да го подредя, нито даже в най-смелите ми мечти не допусках, че може да се случи. Стария Любо беше умрял за да дойде новия, истинския.
При теб ще се случи дрго, по друг начин и повярвай ми, сега не можеш и да предположиш какво ще се случи. Ще е по-хубаво и от най-смелите ти мечти.

Напиши ми какво се случва като четеш това?

Ако искаш можем да се видим онлайн за да ти помогна с усещанията и мислите. Сега ти пиша съобщение с моите контакти и би трябвало да го получиш на имейла си?

Много Любов,
любо