Здравей Любо,
Все изтривах това, което исках да ти пиша- все ми изглеждаше че ненужно защитавам това, което не съществува, въпреки че исках да ти пиша по-често. Но все пак реших да ти споделя това- Нощта преди да ми пишеш се събудих в около 2ч местно време и усетих силна енергия, помислих си за теб..и погледнах, че това, което е като Аз е като бариера, като че ли силна енергия идва, но като че ли Аз седи вертикално като стена- съпротива, или наблюдател, не дава пространство на енергията.., после като легнах, затворих очи и се опитах да видя къде свършва енергията и започвам Аз видях, че затворените ми очи не бяха затворени и имаше светлина, енергия, после видях че енергията вече тече свободно като канал и съм заспала и сънувах как мислите се плъзгат в някакво гладко пространство и че наистина идват сами, после видях че химикалката на бюрото сама се движи, не повярвах и погледнах пак- тя пак се движеше, уплаших се и се събудих...
Чувство за раздяла не се появи, но едната вечер се появи чувство за безсмислие, но негативно, не освобождаващо. И придружено с много тежка енергия, чак ме затрудняваше да дишам, дори си помислих че е вируса.. Опитах се да разговарям с това чувство, както ти ми писа и то се обърна в това- разочарование-безсмислие. Не помня как изчезна.
Ти когато разбра, че Дядо Коледа не съществува, значи ли, че е бил, а после е изчезнал? Всичките подаръци, които ти е правил изчезнаха ли радикално в същия миг в който разбра, че не е съществувал?
Помня, че ме беше страх от Дядо Коледа и като съм разбрала, че не съществува, е изчезнал страха. Дядо Коледа не е изчезнал, нито подаръците.
То и сега няма Мимзи и всичко си върви, защо като видиш реалността нещо ще се промени?
Виждам, че вече се променя - паметта губи реалност, вниманието е повече в настоящия момент, отколкото между миналото и бъдещето, за да се опази личността, страховете намаляват, общуването е по-леко. Харесва ми да чета, че и сега няма Мимзи....
В тази връзка, ако те попитам посочи ми реалността какво ще посочи твоя пръст?
това, което е тук, в този миг
Тези дни се връщах към тези твои изречения, които много ми харесват:
"Виж как всичко наоколо съществува и НЕ подлежи на промяна сега в този миг."
и
"Забележи, че има един живот или с други думи едно съществуване, което се проявява в различни форми."
Първото ми се потвърждава все повече и повече, но второто ми е повече интелектуално разбиране. Виждам, че има звуци, цветове, усещания, мисли и те не са отделно от съществуването, но това, че са едно- не съвсем.. Напр. Тялото на Мимзи директно е усещания и цветове, а тялото на съседката е други цветове, а стената е друг цвят, може ли да се преживее, че всичко е едно или то се подразбира интуитивно- че нищо не е отделно от съществуването? и да отпадне разделянето
Благодаря ти безкрайно,
мимзи
