yasnota

[Lubo]

Здравей Мимзи,

Направо към точните въпроси:)

Реално е това, което е директен опит - звук, цвят, вкус, усещане, чувства и мисли (без тяхното съдържание).

На теория имаш отличен 6, но на практика това е отговор от интелекта, това са мисли. Сега виж какво е реално в преживяване. Точно пред теб сега в този момент?

Затвори си очите и изследвай звука, къде е сега, отвън? Пред ушите? В главата между ушите? Никъде? Навсякъде?

Навсякъде.

Браво! Отлично гледане - това е директно преживяване на звук!
Направи това гледане на звука пак, затвори си очите, забележи околните звуци как са навсякъде кажи на глас: "Аз чувам тези звуци" и "Има звуци/звук".
Какво забелязваш, како се случва, при едното и какво при другото твърдение?
Можеш ли да забележиш, едното е преживяване на мисъл, а другото е преживяване на звук?

Разстоянието е съдържание на мисъл, като пространство, което не може точно да се определи -като търся точката от къде се гледа, кой гледа и къде започва стената или цвета...

Погледни пак цвета на стената срещу теб - цвета е реалното, това което се преживява в момента. Търсенето на точката от къде се гледа, кой гледа и т.н. са само мисли, това е 100% преживяване на мисли, а не на цвета на стената. Гледай цвета на стената и както със звука, кажи на глас: "Аз гледам/виждам цвета" и "Има цвят" Има ли разлика когато казваш едното и другото твърдение? Кое посочва преживяване на цвят и кое на мисъл, можеш ли да забележиш?

Един организационен въпрос, как се случват нещата при теб с изследването и писането на отговори. Ето сега ти пращам това и...какво се случва докато получа отговора ти, кога гледаш, кога правиш упражненията, колко време им отделяш...ей такива неща ми опиши.

С Любов
любо

[mimzi]

Здравей Любо,
Прав си, и в училище имах 6 главно на теория.

Направи това гледане на звука пак, затвори си очите, забележи околните звуци как са навсякъде кажи на глас: "Аз чувам тези звуци" и "Има звуци/звук".
Какво забелязваш, како се случва, при едното и какво при другото твърдение?

Първото твърдение е по-тежко, самата дума Аз ми създава неприятно чувство в тялото. Второто е леко и естествено.

Можеш ли да забележиш, едното е преживяване на мисъл, а другото е преживяване на звук?

Супер, сега по-ясно забелязвам разликата! Все мислех, че всичко е мисли. Май това ми е пречило на изследването.
Но когато чувах -истината е до мислите, си представям опит на изчезване. Само историята на Аз ли изчезва, щом тези звуци-цветове-усещания не са мисли?

По организацията- мога да видя само вкъщи отговорите ти, не и когато съм на работа или навън, но не работя всеки ден. Днес не работя и ще го посветя на изследване. По всяко време на деня се сещам за изследването, но след работа обикновено има много образи от деня и преобладават мисли. Често вниманието ми отива към може би някакви блокажи в тялото, в гърлото или корема, или ми се плаче, но не могат да се освободят засега. Както ти писа- мои домашни любимци, които се опитвам да приемам и оставям тук да си седят, докато искат.

С огромна благодарност
мимзи

[Lubo]

Браво за звука! .
Със стената какви стана?
Виж при кое твърдение разстоянието не съществува?
Любов,
л

[mimzi]

Здравей Любо, продължавам да гледам. Тези дни усещам повече свобода, вчера и радост.

Аз гледам/виждам цвета" и "Има цвят"
Виж при кое твърдение разстоянието не съществува?

При второто твърдение.
Видно е, че това което гледа не се нуждае от мисълта Аз гледам. Доколкото разбирам чувството на свобода идва когато това Аз-действам го няма на картинката, или е достатъчно да няма тежест?
С благодарност,
Мимзи

[Lubo]

Браво, браво Мимзи!

Свободата и радостта са добър знак, но знай, че те са просто едни състояния, които идват и си отиват.
Просто, когато не са налични НЕ значи, че нещо не е наред. Също както небето, дали има бели или черни облаци нито му пука, нито не му пука :)

...това което гледа...

Това което гледа произвежда ли гледането, създава ли гледането, забелязваш ли това да се случва някъде?
А какво ако няма нищо което гледа, ако изобщо няма център. Само глагол без съществително? Просто преживяване .

...Аз-действам го няма на картинката...

Няма го Да и не го е имало. Или?

С много любов,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо,

Това което гледа произвежда ли гледането, създава ли гледането, забелязваш ли това да се случва някъде?
А какво ако няма нищо което гледа, ако изобщо няма център. Само глагол без съществително? Просто преживяване .

Това, което гледа не произвежда гледането, не го създава, Гледането просто е. Не мога да определя от къде точно става гледането. Това което гледа е повече неутрално и еднакво, а това което вижда е различно по цвят. Това което гледа е повече като неподвижно, но премествайки се вниманието се получават различни опити. Ако всичко просто се преживява и изчезва и не остава в паметта Аз-отпечатки е много освобождаващо. Сега е видно,че Аз-отпечатките са били от съдържанието на мислите.

...Аз-действам го няма на картинката...
Няма го Да и не го е имало. Или?

Може би искам да поседя още малко с този въпрос. Това е най-важния въпрос за мен, защото го свързвам с чувството за отговорност и вина, оттам страх от реациите. Иска ми се да кажа твърдо Да, но все още забелязвам, (въпреки и по-слабо откакто ти пиша), желания да удържам едни състояния и да избягвам други. Последно време ума ми беше зациклил на това. Благодаря ти за напомнянето:

Просто, когато не са налични НЕ значи, че нещо не е наред. Също както небето, дали има бели или черни облаци нито му пука, нито не му пука :)

Много ми се иска да кажа, че винаги всичко е наред и това да е постоянна реалност :)
С огромна благодарност,
Мимзи

[Lubo]

Здравей Мимзи,

Има много дълбочина в твоя отговор. Започва разпознаване кое е истина/реално и кое е само празна мисъл.

За да разбереш към какво ти соча, нека да направим следното изследване:
Вземи една шепичка бобови зърна (или малко леща,или копчета - нещо дребно) . Вземи един лист хартия и напиши на произволни места думата, с която наричаме тези неща, вземам боб за примера. Напиши на десетина различни места по листа боб, боб, боб... след това разпрасни бобчетата върху този лист.
Направи го наистна това. Виж нагледно кое е истинския боб и в кое няма боб.
Може ли думата боб да я засадиш, да я свариш, да я пипнеш...тя е празна няма нищо там, виждаш ли?
Сега си затвори очите и нека да дойде картинка на бобено зърно. Когато е налична можеш ли да видиш, че това бобче, също е празно, че няма нищо зад него?
А, ако това бобче на картинката е много горещо, току що извадено от врящата тенджъра - виж дали може да те опари?

Това което гледа е повече неутрално и еднакво, а това което вижда е различно по цвят

Това което забелязваш, че гледа е само една празна мисъл, вкопчила се в друга мисъл която казва, "щом това е тук трябва да има нещо което го възприема, което го гледа" (виж примера с бобчетата).
Но може ли една празна мисъл да направи нещо - да гледа? да спре да гледа? да създава гледането?
Да ти каже коя си или какво си?

Ако всичко просто се преживява и изчезва и не остава в паметта Аз-отпечатки е много освобождаващо. Сега е видно,че Аз-отпечатките са били от съдържанието на мислите.

Право в целта!!! Това което описваш тук, сега още по-ясно ли е след примера с боба? Виждаш ли ясно, че паметта е само празни мисли, че са написание думи "боб, боб"? Аз-отпечатката какво е : истинския боб или думите боб?
Аз Мимзи, отделна от живота и която трябва да се бори за да оцелея какво е - боб или мисъл за боб?
Мислите за Мимзи, мислите които предпазват Мимзи, какво са?
Мимзи какво е ?

Последен въпрос за днес: Съдържа ли се изобщо някаква истина, в която и да е мисъл?

С любов,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо,

Може ли думата боб да я засадиш, да я свариш, да я пипнеш...тя е празна няма нищо там, виждаш ли?
Сега си затвори очите и нека да дойде картинка на бобено зърно. Когато е налична можеш ли да видиш, че това бобче, също е празно, че няма нищо зад него?

Благодаря ти за упражнението !!- правя го с леща. Думата е видно, че е празна, не мога да я засяда, сваря, пипна. На въпроса може ли да ме опари горещата леща на картинката с затворени очи- не може, но именно страховете за мимзи са създадени по този начин- страх от неприятно преживяно от миналото, което изплувва не само като картинки, но е придружено от чувства. Тук ми се върти въпроса за въздействието на думата върху тялото. А от упражнението се вижда, че думата няма сила...Това малко ме обърква.

Виждаш ли ясно, че паметта е само празни мисли, че са написание думи "боб, боб"? Аз-отпечатката какво е : истинския боб или думите боб?

Да, паметта е празни мисли! Супер! Аз-отпечатката е там- сред празните мисли. Изпитвам облекчение, както когато ти нарече причинно-следствената връзка- неразбираема. Тук ума ми започва да се съмнява- че опарването все пак се е случило, за да има страх от опарване, но ясно че “трагедията” е в празните мисли.
Сега ми се доизясни и че думата има сила, ако не е видно, че това е само дума.

Аз Мимзи, отделна от живота и която трябва да се бори за да оцелея какво е - боб или мисъл за боб?

Мисъл за боб.

Мислите за Мимзи, мислите които предпазват Мимзи, какво са?
Мимзи какво е ?

Мислите за мимзи са празни, както и мислите, които предпазват мимзи. Мимзи е дума, т.е. също празна мисъл.

Последен въпрос за днес: Съдържа ли се изобщо някаква истина, в която и да е мисъл?

Мога да се съглася че няма никаква истина, в която и да е мисъл, но в тези опити има ли истина като те се превръщат в памет- празни мисли. Значи ли това, че самите опити също са празни или имат смисъл за някого – за живота като цяло или за индивидуалния организъм- тяло-ум? и ми се появи въпроса- каква е разликата между мисъл и знание? Като че ли понякога има знание, че нещо ще се случи и то се случва и не е празна мисъл...тук нещо не ми е ясно...
И въпроса какво е това- живот...съществование..също още ми се върти...
С любов и благодарност,
мимзи

[Lubo]

Здравей Мимзи,

Отново си се справила много добре. Браво!
Правилно си забелязала, че идват празни мисли и на някои от тях, като реакция идва чувство.

Тук ми се върти въпроса за въздействието на думата върху тялото. А от упражнението се вижда, че думата няма сила...Това малко ме обърква.

През целия ден изследвай тази връзка мисли и идващи чувства и виж ти ли избираш какви чувства да идват?
Ти ли правиш връзката мисъл-чувство или се случват напълно автоматично от само себе си?
Ключа тук е да видиш, забележиш, а не да мислиш над това ;)

Мога да се съглася че няма никаква истина, в която и да е мисъл, но в тези опити има ли истина като те се превръщат в памет- празни мисли. Значи ли това, че самите опити също са празни или имат смисъл за някого – за живота като цяло или за индивидуалния организъм- тяло-ум? и ми се появи въпроса- каква е разликата между мисъл и знание? Като че ли понякога има знание, че нещо ще се случи и то се случва и не е празна мисъл...тук нещо не ми е ясно...

Тук мога да ти отговоря с пример - когато едно дете се учи да ходи то не мисли как трябва да си движи краката, няма мисъл тук. Пробвай да се разходиш из стаята като чакаш мислите да движат всеки един крайник...смешно е пробвай :). Ако се учиш да караш колело - колкото и да мислиш да пази равновесие, то пазенето на равновесие се получава, не се измисля, не стои в паметта :) Ти нямаш нужда от мисъл за да не пипаш горещ котлон. Смисъла на всяко нещо е нужен на мислите, ти нямаш нужда от смисъл за да си. Ти просто си и това е факт. Ако няма смисъл ще спреш ли да си?

И въпроса какво е това- живот...съществование..също още ми се върти...

Този въпрос стои защото вярваш, че има аз и има това. Виж, че няма отделен аз, който съществува отделно от това и всичко ще се нареди и няма да има повече въпроси.
Ето задачка в тази връзка: Предполагам знаеш какво е ястреб, тази птица има съвършенно зрение и забелязва и най-малкото движение, всяко помръдване на листо, сламка, мишка...Бъди като ястреба и забелязвай всяка мисъл, която идва като Аз Мимзи. Прави го 2 дни подред и ми пиши какво става. ОК?

Любов
любо

[mimzi]

Здравей, Любо, извини ме, че не писах тези дни, но нещо не ми вървеше с наблюдаването и ми се искат още 2 дни, да понаблюдавам как идва мисълта за Аза …

[Lubo]

Ок. Разбира се.
Важно е, гледането да не спира и да няма усилие :)
Гледай за кратко, но многократно през деня. В най-различни ситуации.
Например идва мисъл - "Сега трябва да отговоря на този имейл" - виж може ли тази мисъл "Аз Мимзи трябва..." да мисли?

С теб съм,
Любо

[mimzi]

Здравей Любо !

През целия ден изследвай тази връзка мисли и идващи чувства и виж ти ли избираш какви чувства да идват?
Ти ли правиш връзката мисъл-чувство или се случват напълно автоматично от само себе си?

Идват чувства, аз не ги избирам. Понякога идва мисъл, която определя чувството, като тъга- Има тъга, а понякога идва мисъл Аз съм тъжна. По навик идва мисъл да се определи причината на чувството- какво “говори” чувството, но докато го разгледам често то изчезва. Приятното чувство автоматично искам да задържа. Но в това желание да задържа приятното има усилие, не е чисто неутрално наблюдение. Да, всичко е автоматично от само себе си и в този момент не може да има други чувства, точно сега точно това чувство не съм го избрала.

Смисъла на всяко нещо е нужен на мислите, ти нямаш нужда от смисъл за да си. Ти просто си и това е факт. Ако няма смисъл ще спреш ли да си?

Съвсем ясно ! Благодаря ти ! Тук е ясно как смисъла на Аз-Мимзи си е нужен там, за мислите, а това което съществува, си съществува и без смисъл☺ Ех, де да беше винаги така ясно...

Например идва мисъл - "Сега трябва да отговоря на този имейл" - виж може ли тази мисъл "Аз Мимзи трябва..." да мисли?

За действията ми е по-видно вече, че се извършват автоматично, но с мислите ми е слабото място. Логично погледнато мисъл не може да мисли, понякога виждам, че просто се появява мисъл, но незнам защо ми е трудно да съм 100% сигурна, че аз не мисля, че абсолютно всички мисли просто идват.
Тези дни наблюдавам, че преобладават 2 вида мисли – едни- практически- Трябва да отида до магазина, да сготвя, Къде да отида през отпуската....и други свързани с изследването Аз искам да видя ясно.. И при двете има това Аз- трябва. Явно тук се подпитва вярата ми в Аза.
Нещо ми напомни на твоето уточняване “Мимзи главния герой, иска да се види като мисъл, за да се разграничи от историята. Мимзи обаче е главния герой в историята и въобще няма как да се разграничи.”
Може би тук имам объркване с нуждите на Аз-Мимзи да се приемат за нужди на това което съществува, в този момент и Аз-Мимзи ми е неясен, и какво е живота..
Нещо тук не съм изпълнила още:
Важно е, гледането да не спира и да няма усилие :)
Гледай за кратко, но многократно през деня. В най-различни ситуации.
Продължавам, няма да се откажа, което ми звучи като няма да се предам, докато не се предам..
С много любов,
Мимзи

[Lubo]

Здравей Мимзи,

Да, всичко е автоматично от само себе си и в този момент не може да има други чувства, точно сега точно това чувство не съм го избрала.

Какво е усещането да се види, че няма отговорен за чувствата? или се появява някой, който си присвоява правенето на чувства?

Тук е ясно как смисъла на Аз-Мимзи си е нужен там...

Да, това също се случва. Преживяване на Аз- Мимзи Въпреки, че няма такова нещо, но има преживяване. Мисълта Аз-Мимзи идва като бяло пухкаво облаче, от което се получава сянка на земята. Преживяването на сянката е на нещо истинско, отделно от всичко, ходещо по земята, случващи му се най-различни неща. Да, преживяване на център има, но ценър няма, просто отражение на мисъл.
Виж това преживяване Аз-Мимзи как се случва, точно както при чувствата.
Виж има ли някой вина за това, някой отговорен, някой който прави това преживяване на Аз-Мимзи?

За действията ми е по-видно вече, че се извършват автоматично, но с мислите ми е слабото място. Логично погледнато мисъл не може да мисли, понякога виждам, че просто се появява мисъл, но незнам защо ми е трудно да съм 100% сигурна, че аз не мисля, че абсолютно всички мисли просто идват.

Напълно те разбирам, знам за какво говориш. Нека да направим едно изследване. Отиди до чешмата. започни да пускаш и спираш водата многократно. Забележи как в пространството изведнъж има вода. Спри я и отново гледай как изведнъж пак има вода. Направи го многократно, със силна и слаба струя, бързо и бавно пускане и спиране. След това наблюдавай как изведнъж мисъл Аз - Мимзи е тук, после пак и пак. По шумна, по тиха, почти недоловима даже, но е тук. Получава ли се?
Какво се променя в разбирането за Това, което е тук в този момент?
Прави го цял ден, да се утвърди разбирането кое е реално и кое не е :)

Продължавам, няма да се откажа, което ми звучи като няма да се предам, докато не се предам..

Много сила има в теб, мога само да ти благодаря!

С любов
любо

[Lubo]

Мимзи, тук ли си?
Само да проверя дали всичко е наред.

Л.

[mimzi]

Благодаря ти Любо, всичко е наред. Не пиша веднага, защото попадам в разни емоционални състояния, а все ми се иска да ти пиша нещо което си заслужава..не просто така.

Какво е усещането да се види, че няма отговорен за чувствата? или се появява някой, който си присвоява правенето на чувства?

Усещането е прекрасно! Но -да, правенето на чувства го свързвам с оздравителните курсове на Норбеков, където изкуствено създавахме крайния резултат -спокойна радост- мисли и чувства се слепят чрез емоции …Понякога си мисля, че тези курсовете са ми повлияли и затова така лесно не мога да видя истината, някъде остава съмнение, че мога да създавам изкуствени състояния, които в последствие преминават в естествени. Но действително всеки един миг има конкретни чувства и други не могат да бъдат.
Задавах си въпроса-кое е най-силното, за което се държа- тези дни имаше турбуленции в историята на Мимзи и видях къде е най-силното страдание- че ме напускат любими хора, тази привързаност... И в този стрес от промени наоколо се появява това, което защитавам. Понякога съм силна, понякога- не, но вече твърдо вярвам, че няма такова Аз- което страда. На моменти ми се струва ясно, но може да ми пречи и очакването на изчезване..на нещо радикално..
Много ми хареса твоето сравнение с облачето-мисъл Аз-Мимзи и неговата сянка на земята !
Вижда ми се и тъжно и смешно да защитавам тази сянка..страх от преживяване на сенки...

Виж има ли някой вина за това, някой отговорен, някой който прави това преживяване на Аз-Мимзи?

Да, имам съмнения, че зависи и от мен... не съм винаги като “ястреб” и попадам в присвояване, илюзии..А и често ми се случва- като че ли някой се сеща за мен, усещам повече енергия и веднага се появява мисълта- Тя/Той мисли за мен и се появява това Аз, облачето.. Много ми се иска да видя че няма Аз и други. Да престана да присвоявам. Мимзи се появява най-вече в паметта, когато “другите” са ми давали определения или са имали претенции..в паметта- какво се е случило вчера и какво може да стане утре. Разбирам, че това не е реално- това е историята на Мимзи.

Какво се променя в разбирането за Това, което е тук в този момент?

При спирането и пускането на крана- мислите-Аз Мимзи- те са по-силни при оправдания, желания, по-слаби- когато са свързани с практически задачи. Разбирането ми сега е, че мисълта може да е тук, неважно силна или слаба, може да я няма, но тя не пречи на това, което е винаги тук, да бъде винаги тук.
Съзнавам, че окончателното е да приема факта, че има само това, което е, и да се успокоя, но искам това да стане естествено..опитвам се да не вярвам вече на ума...проблема ми е че все още за някои неща му вярвам...като страха от болката от раздялата...
С благодарност,
Мимзи