yasnota

[mimzi]

Здравей Любо, толкова съм ти благодарна за всичко!!- този въпрос премахна някаква тежест-

Има ли вяра, че има Мимзи, която създава мислите и вярата?

За мислите имах съмнения, но вярата се присвоява от Мимзи..този въпрос ме обърка---кой вярва, ако няма Мимзи, а вяра се е образувала от повтаряне на мисли или от опит в миналото, а мислите откъде са дошли- външна информация, а ако няма външна-вътрешна, значи има въртене на информация. Но какво е това нещо което вярва -понякога в една, понякога в друга информация, дори не е постоянно във вярата, но е лепкаво?

Забележи в директно преживяване има ли някой, който създава цветовете, звуците - или те просто се проявяват?
А емоциите и мислите?
Виж в директно преживяване, както държенето на чашата - всичко, което съществува тук и сега, огледай се. За някого ли се проявява или просто е ?
Забележи някое чувство, което е тук. Има ли то нужда от Мимзи за да се прояви? Не отивай в интелектуализация, просто виж.

Да то е – но се мени, а мислите понякога зациклят на старото.

Виж чашата - има ли в нея нещо отделно от друго, дръжката, дъното, външната стена, вътрешната стена или всичко е една чаша?
Виж всичко, което е тук в този момент - има ли нещо отделно, което не е тук в този момент?

А, супер вълшебно, тук имаше нещо, което ми убягва… Сега разбирам какво е смирение- съгласие с това, което е…
Обърква това, че всичко се мени и ума се набърква с мнения и асоциaции, че може да е различно…но мненията и асоциациите са в съдържанието на мислите и вчера на работа забелязвах как все по-малко тежат, появява се, но се загубва на фона на всичко останало.
Мислех си че ще се успокоя ако съм видяла, че това което е не може да бъде друго- а сега виждам в този момент се съдържа всичко и нищо друго не е нужно.
Има всичко, което е възможно- равно по значение- когато едно иска внимание- то става на преден план и останалото се губи.. Но започва да проблясква, че целостността- това което е, не се губи, даже и ако нещо иска повече внимание, но това не е това, което си винаги представях да не се привързваш..това е нещо по-всеобхващащо..това което е, не се губи и когато има превързаност, т.е акцента е другаде?
Започвам нещо да провиждам, пак има много интелект, но има и проблясъци..има момент, който е -и в него има всичко възможно – цветове, звуци, усещания, мисли, чувства, ту едно преобладава, ту друго, но винаги има само това, което е..?? “Има ли нещо отделно”, ако има то е в съдържанието на мислите?
Безкрайно съм ти благодарна,
мимзи

[Lubo]

Здравей Мимзи,
И аз ти благодаря за страстта и любовта.
Има много отваряне в отговорите. Отлично изследване! :)

За мислите имах съмнения, но вярата се присвоява от Мимзи..този въпрос ме обърка---кой вярва, ако няма Мимзи, а вяра се е образувала от повтаряне на мисли или от опит в миналото, а мислите откъде са дошли- външна информация, а ако няма външна-вътрешна, значи има въртене на информация. Но какво е това нещо което вярва -понякога в една, понякога в друга информация, дори не е постоянно във вярата, но е лепкаво?

Тук задаваш много хубави въпроси, но отговорите идват от мислите, а не от гледане.
Сега ще ти разгледаме отблизо:

кой вярва, ако няма Мимзи

Виж цветовете и формите, виж и вярата - трябва ли да се появяват за някого за да съществуват?

а вяра се е образувала от повтаряне на мисли или от опит в миналото

Това е интелектуално обяснение. Няма нищо в него което да може да бъде преживяно с 5-те сетива. Истина е това, което винаги е тук.
Можеш ли да видиш как се създават цветовете, сега в този момент?
Можеш ли да видиш наистина как се създава вярата, имам предвид реално със сетивата, сега?
Намираш ли някой отговорен за съществуването на тези двете, виж тук има ли?

а мислите откъде са дошли- външна информация

както изследвахме вяра по-горе виж и с мислите.Трябва ли да има някой за да съществуват цветове, форми, мисли?
Някой отговорен за тях?
Не обръщай внимание какво мислите казват за въпроса. Все пак тях изследваме ;)

А, супер вълшебно, тук имаше нещо, което ми убягва… Сега разбирам какво е смирение- съгласие с това, което е…

и

Мислех си че ще се успокоя ако съм видяла, че това което е не може да бъде друго- а сега виждам в този момент се съдържа всичко и нищо друго не е нужно.

Това е! Стой тук!
Отговори на въпросите един по един от директно преживяване:
Какво е да откриеш Това което е ? :)
Това което е, има ли нужда от някого за да Е?
А, за някого ли се появява?
Има ли нещо отделно от това което е?
Историята разказвана от мислите променят ли това което е?
А някога променяла ли е ?

това е нещо по-всеобхващащо..това което е, не се губи и когато има превързаност, т.е акцента е другаде?

Знанието, че Това което е, не може да бъде друго, стои като фон, независимо къде отива вниманието. Ти знаеш, че пола ти е жена независимо къде отива вниманието. Не си го повтаряш за да не го забравиш?

Любов
любо

[mimzi]

Здравей Любо,
Наистина толкова съм ти благодарна, имам вече слабо чувство, че ще размистицирам най-накрая това което е.. Обикновено нямам доверие в “себе си”, а като си пиша с теб стават чудеса.

кой вярва, ако няма Мимзи
Виж цветовете и формите, виж и вярата - трябва ли да се появяват за някого за да съществуват?
Можеш ли да видиш как се създават цветовете, сега в този момент?
Можеш ли да видиш наистина как се създава вярата, имам предвид реално със сетивата, сега?
Намираш ли някой отговорен за съществуването на тези двете, виж тук има ли?
както изследвахме вяра по-горе виж и с мислите.Трябва ли да има някой за да съществуват цветове, форми, мисли?
Някой отговорен за тях?

т.е. само това което е вече дадено тук.. Няма отговорен ни за вярата, ни за мислите, ни за формите и цветовете.

Какво е да откриеш Това което е ? :)

Колкото и да търся –винаги ще има това, което е…то е като да престана да искам повече или друго. То ще бъде просто опит в това, което е. Някак си се губят претенциите за опита.

Това което е, има ли нужда от някого за да Е?

не

А, за някого ли се появява?

не

Има ли нещо отделно от това което е?

не

Историята разказвана от мислите променят ли това което е?

Мислите губят силата си на фона на това което е. Точно сега ми се губят мисли. Незнам какво да напиша.

А някога променяла ли е?

Това някога пак е било тук и е имало само това, което е, но е имало вяра в мислите и идеята че е могло да бъде друго за Мимзи е създавало страдание. А Мимзи е в мислите и идеите са мисли и всичко това сега излиза, че е ненужно..ни Мимзи е нужна, ни мисли за Мимзи..

Знанието, че Това което е, не може да бъде друго, стои като фон, независимо къде отива вниманието.

Това излиза е ключа. Постепенно намалява интереса към мислите, появява се лекота от факта, че всичко което е, просто е, за никого:) Вниманието ми продължава да следи появата на мисли и чувства, които създават Мимзи…но имам чувството, че и това не е толкова важно..и ще отпадне. Сега виждам повече неща и има повече спокойствие и доверие. Но и идват мисли че няма опит на "изчезване".. ??
С любов и винаги благодарност
Мимзи

[Lubo]

Привет Мимзи,
Отлично гледане, много смелост се изисква за да се пусне вярата. Браво! :)

Обикновено нямам доверие в “себе си”,

Хаахаха, това е ключа :) И аз нямам, загубих напълно доверието в себе си, то е постоянно под заплаха, трябва да се бори с живота, да постига, да се пази...толкова усилие :)
Доверие вече имам само на това което Е. То е реално, появява се от самосебе си за себе си. Грижи се за всичко без да се грижи :) Любов само, към всичко :)
Прояви смелост и снеми напълно доверието от "Себе си".
Виждаш ли в това което е , необходимост от "себе си"?
Виждаш кое стои под етикета "себе си"?
Преживяването на Звуците? Цветовете? Формите? Желанията? Страховете?
Забелязва ли се някой да произвежда някое от горните?
А собственик?

Историята разказвана от мислите променят ли това което е?

Мислите губят силата си на фона на това което е. Точно сега ми се губят мисли. Незнам какво да напиша.

:) Останал е стар навик да чакаме мислите да кажат какъв е отговора, какво да се напише. Когато те спрат и се появява това бяло петно. Нека в този момент вниманието отиде в това което е и опиши това което е истина.

появява се лекота от факта, че всичко което е, просто е, за никого:)

Мдааа :) Бъди бдителна за появата на "себе си" , като стар пушач, който отказва цигарите, навика идва. В такъв момент, не се бори, Кажи му само "Виждам те илюзия "за мен" :)"и виж може ли Себе си, да бъде пипнат, посочен. Виж реалното.

Вниманието ми продължава да следи появата на мисли и чувства, които създават Мимзи…но имам чувството, че и това не е толкова важно..и ще отпадне.

Точно така. В адвайта казват, не чеши пъпката, защото ще почне да сърби по-силно :)

Но и идват мисли че няма опит на "изчезване".. ??

Браво, че забелязваш това. Кажи на глас - Има очакване, че аз, мен, себе си, ще отпадне и едва тогава, ще бъда свободна. Трбва нещо да се случи, за да бъда свободна
Сега се засмей силно :))) Какъв поинтинг само ти давам :) Смей се, на тази шега да и виж докато се смееш, че вече си свободна и няма как да се преживее отпадане на нещо, което несъществува Пхахаха. Какво отпада когато разбереш, че Червената шапчица не съществува.
За да ти помогна със смеха смей се с тях: https://www.youtube.com/watch?v=whAFLhSWdsA
Направо гледай от 4:30 мин.

Много любово и смях,
л

[mimzi]

Здравей Любо, безкрайно ти благодаря, мислех да не ти пиша повече.. уж разбирам всичко, но пак се върнах към недоразбирането защо след раздялата с бившия ми мъж изпитвах такава болка- и душевна и физическа- как мислите са способни да създадат това –и това мои мисли или негови или ничии са?? и тук идва страх от живота, като нещо реално, което може да “ми” се случи. Когато си пиша с теб – мислите не важат, аз не важа, а защо това страдание беше така реално? Защо моя сън снощи беше така реален, моето "аз" пак беше много реално.. защо не мога да знам винаги, че това не е реално…ту нещо се успокоява, ту не…и тази информация, че някои могат да видят пустотата на всяко нещо- пустотата не само на болката, но и на физическите предмети..интелектулно разбирам, но пак си мисля че тази прозрачност-пустота-единност-абсолют би трябвало да я буквално виждам и аз…всеки момент ??? И тази вечност и безсмъртие- все като че ли не е утвърдено..откъде това съмнение отново??? Това пак в ума идва в последсвие?? Ума не се предава?? Просто да не вярвам достатъчно ли е ?
Може би имах нужда да ти пиша..
Винаги с обич и благодарност…
мимзи

[Lubo]

Хей, Мимзи,
Радвам се, че ми пишеш.

Чувам повика ти за помощ. Тук съм. И ти си тук.
Бързам да те уверя, че всичко е наред и никога не е било по друг начин.
Много е популярно в недуалните среди, че когато човек е близо, когато "минава" през гейта, идват всички най- важни за личността теми, разбирай всичко което най-много е боляло, тези теми не идват за наказание, а за да бъдат осветени, освободени, приети по новия начин.

изпитвах такава болка- и душевна и физическа

Тук всичко е в минало време.
Сега какво не е наред, кое не е достатъчно, кое е неприемливото?
Ако е твърде лично не го описвай тук, просто забележи отговора. В отговора ползвай искам, вместо трябва.

и тук идва страх от живота, като нещо реално, което може да “ми” се случи

Напълно разбирам за какво говориш. Има проблем с който трябва да се справяш, проблем който води болката със себе си. Каквото и да правиш, не можеш да избягаш. Този страх за бъдещето. Той постоянно се появява като мисъл и контракция в тялото, нещо такова ли е?
Щом не може да се избяга от нещо, хайде да го срещнем.
Виж проблема и си отговори честно и изчерпателно:
1. Вярно ли е това?

2. Абсолютно ли се знае, че е истина?


3. Как ще живееш живота - .............
как ще реагираш - ....................
какво ще правиш - .....................
като вярваш, че има проблем?

4. Коя би била ти без историята за проблем?

Напиши ми какво идва като отговориш на въпросите?


Не спирай да пишеш, докато не изчистим всичко до пълна yasnota :)

много любов,
любо